i2na
145 results
В твоя свят всички нощи са смели,
а луните - бронирани стражи.
С думи пълниш цевта, после стреляш.
А асфалтът е стар и паважен.
В твоя свят всеки мрак е сакрален - ...
  536  13 
Доплувах ли тогава до сърцето ти
през хладните реки на самотата?
Развързах ли със нежности ръцете ти
от стегнатия възел на тъгата?
Докоснах ли душата ти с безплътност ...
  703  13 
Изтича животът като пясък през пръстите,
покрай нас като вятър минава
и парче по парче в него бавно разпръсваме
грешки, прошки, любов... думи, слава...
Част по част се разтапяме и попиваме в другите ...
  648  13 
(на Мая)
Притискам те тревожно в мислите,
смутено те сънувам през нощта,
във тишина унесена прелиствам те,
говоря ти горещо в радостта. ...
  688  18 
И се разтворих - въздух само бях,
пулсиращ в стаята
от пълната със нежност тишина.
Изпълвах дробовете ти
със всяко вдишване - ...
  544 
Самотно е. Студено е. Без тебе.
И зимата ме хапе - недошла.
На стаята стените все са ледени.
Завивките не топлят над съня.
Ятата врани чакат пред прозореца ...
  566  11 
Пречупеното щастие в очите
сълзи смолисто - скършено дърво.
А книгата на дните се прелиства
от вятъра със влажен дъх на спомен.
И изгревът е даже бял от болка - ...
  554 
Отскубнах от душата всяка ярост,
поникнала в кръвта ми като плевел.
Да бъда чиста исках, светеща от благост...
Да дойда като ангел в приказка при тебе.
Направих си криле - от бяла волност. ...
  594 
Мъгла и дъжд се сливат зад стъклата
и тъжно ме заключват у дома.
А по брега на чувствата е пясъчно.
Със писък гларусен от облачна тъга
в душата ми копнежност се изсипва ...
  1015  16 
Най-хубавите спомени остават,
притиснати дълбоко до сърцето.
Но нещо в мене бавно те забравя.
На малки хапки гълта ежедневието
смеха ти кадифен, попил в очите; ...
  572  12 
  948  13 
  1133 
  788  11 
Вината ли изкупвам, дето спирах те
да гониш с ветровете свободата?
На миналото грешките намирам,
отпивайки на глътки самотата.
Желаех да съм твоя свят и всичко ...
  533  13 
Навява вятърът носталгия в косите,
в очите хвърля с шепи прах и спомен
и драскат жълто във душата дните,
проскърцват в мене клоните оголени.
Дъждът валя със мойте сълзи вчера, ...
  559  10 
Разбиват се, разбиват се мечтите
във твърдите скали на ежедневното.
Остава само синкав прах в очите
и през сърцето се пропуква бездна.
В душите ни, в душите ни е тихо. ...
  559  11 
  683 
Зад ъгъла на мислите какво ли е?
Бял лист, жадуващ за изписване,
туптящо празно главоболие
или е тихо до пречистване?
Какво ли е зад ъгъла на римите? ...
  667  12 
Полунощно ме драскат безсъници
и надничат в зеничните пропасти
на очите ми, чакащи съмване -
избледнява на светлото образа.
Онзи образ, изрязан във липсата, ...
  681 
  804 
  787 
  850 
Под извитите клепки на кестена
се притискахме шепетно в мрака.
Ти - във мислите си, а аз - унесена
във незримото трепетно чакане.
Между нас беше педя пространство, но сякаш ...
  890  21 
Заровила е плодовете си природата
и е скрила ключа на хармонията.
Катаклизми бушуват в сърцата на хората.
И изкупва вина безвиновният.
С мастилени бури Земята праща послания, ...
  551 
  1360 
От очите ми капе мълчание,
преляло от ръба на липсата.
Във тясното ми гърло никнат крясъци,
поливани със неповикване.
Косите ми се сплетоха на възли, ...
  660 
Превита от товара на годините,
смалена във ръцете на тъгата,
надиплена от пътя на сълзите,
с които посоляваш самотата
преди да й преглътнеш залъка... ...
  715  12 
Мечтите идват по лунната пътека
и влизат през отворената врата на сънищата...
Насред песента на щурците
и блясъка на светулките
Аз и Ти седим в топлото ядро на мрака ...
  670 
Като куче, захвърлено в мрака,
изскимтя във душата ми болката.
Тъмно тръгваща, тъмно чакаща -
все по тъмно ме срещаха спомените.
Посреднощно изскърца вратата ...
  566 
Ако на две делим си любовта,
то трябва ли и болката да си делиме
и трябва ли кристала на скръбта
във тишината на парчета да дробиме?
Ако споделяме във светлото смеха, ...
  1540 
В очите ми наднича безразличие -
от спуканото гърло на деня изтича.
И вече ми омръзна от приличие -
да бъда в мислите ви чиста.
Съвсем не съм отвътре катедрала, ...
  601 
И въпреки да считам, че е грешка,
аз бих ти се отдала пак, навярно...
Във мене вият чувства нечовешки -
да, вълчи чувства хапят ме коварно.
Когато съм със тебе подивява ...
  584 
Изсъхват крилете на лятото
под огнения гняв на слънцето
и пари лицата ни вятъра
струя дъжд в пепелта не прегърнал.
Прогниват крилете на лятото ...
  578 
Там
(...във Варвара на July morning)
Там чакат хора, огън и китари
под звездната усмивка на небето...
Там чакат песни, спомени, другари ...
  480 
Помъдряваме ли със браздите по челото
или тях надрасква ги умората,
дето впива нокти във живота?
В твърдостта угрижена браздят пътеки хората
към успеха, щастието и молитвите ...
  429 
Презряха ли мечтите за красиво?
Изсъхна ли копнежът за хармония?
Търкаляме се бавно в осветените си улици,
притиснали под мишница душите си.
Не искаме да видим, че във тъмното ...
  552  12 
Безгрижието вече свърши -
през шепите изтече като пясък.
Не мога да повярвам, че сме възрастни
и в бъдешето вече виждаме децата си...
Не мога да повярвам, че годините ...
  534 
Метеоритен дъжд е.
Светлината тропа по стъклата на терасата.
В очите ти сега валят звезди.
Захласнати
се взираме в нощта ...
  591 
Как си отиват добрите приятели -
по въздух, по вода... или със влакове?
Помахвам на изпращане с душата си
и след раздялата остава само чакане...
.................... .......................... ...
  1589 
Ела на гости във сърцето ми -
влез даже без да се събуваш.
След тебе ще почисти времето
и спомените ще затвори, преди сълзите
да са измили болката на тръгване. ...
  660 
Random works
: ??:??