i2na (Инна) - Works

Днес видях Любовта 🇧🇬

Аз съм част от дървото зад блока.
Дишам с него във всяко листо.
Аз съм част от небето.
От облака.
Част от капката дъжд. ...

i2na

Poetry » Other

2008-06-20T16:32:34+03:00 1.1K 1 23

Колко цели сме всъщност? 🇧🇬

Колко цели сме всъщност, когато
все се търсим в самотните нощи?
Тихо тичам насън в празнотата
по обрасли поля... с безпосочност.
А нощта едноока ме гледа, ...

i2na

Poetry » Other

2008-06-11T14:45:33+03:00 950 11

Детство 🇧🇬

Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...

i2na

Poetry » Blank verse

2008-05-29T22:17:55+03:00 1.7K 7

На ръба 🇧🇬

Стъпила съм на ръба. Дали да скоча?
Вътре в мен е толкова високо...
Звездните космични слепоочия
бавно ми пулсират зад челото.
... ...

i2na

Poetry » Other

2008-05-21T22:46:42+03:00 898 1 13

За... Живота 🇧🇬

Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...

i2na

Poetry » Other

2008-05-20T23:51:42+03:00 729 6

Небето не боли 🇧🇬

Размисли ли? Под скъсаните думи,
разхвърляни пискливо в тишината,
съм аз самата. В тихото. В ума ти.
В разровените спомени от някога.
По устните ми спукани проклятия ...

i2na

Poetry » Other

2008-04-22T11:01:54+03:00 920 22

Трудно ме обичаш 🇧🇬

Нощите. В които те обичам.
Дните, през които се изгубвам.
Болката, подтикваща да тичам.
Липсата, когато те сънувам.
Птиците, кълвящи тишината. ...

i2na

Poetry » Love

2008-04-18T14:20:19+03:00 1.5K 1 32

Някъде... в зелените ми сънища 🇧🇬

В дивите ми сънища, зелените,
никнещи тревисто в тъмнината,
знаци са и тихото, и думите,
нощно осветени от луната.
Всички сме еднакви, с дъх на нежност, ...

i2na

Poetry » Other

2008-02-20T13:52:12+02:00 937 20

В очите ти чета... 🇧🇬

Четеш ли по очите ми, когато
написвам в тях прозрачните си мисли?
Белязала съм с поглед тишината,
която като цвете се разлиства.
Четеш ли по зениците ми в мрака, ...

i2na

Poetry » Love

2008-02-03T10:11:36+02:00 1.1K 23

Зареяни... 🇧🇬

Зареяни сред вятъра. Бездомно.
Подгонени от дългите си сенки.
Крадем криле. (За миг откраднат полет.)
А после заземяване. И време.
Зареяни в живота си. Квадратно. ...

i2na

Poetry

2008-01-29T14:43:45+02:00 839 15

Спирала от божествен отпечатък 🇧🇬

Пропадам… В разноцветната спирала
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи, ...

i2na

Poetry

2008-01-28T14:18:52+02:00 854 20

Човешката ни същност... 🇧🇬

И болката, потекла от очите
на едри зрели капки премълчавано...
И вярата, забита във петите,
по пътя пак бодящо преповтаряна...
И тихото, втечняващо безсилие, ...

i2na

Poetry

2008-01-04T13:30:51+02:00 3K 16

Знак остави ли? 🇧🇬

Знак остави ли ти в моя път?
Смях ми хвърли да плиска с морето.
И пространството, свито в юмрук,
стиска птици и сини небета,
дето в твойте очи се родиха. ...

i2na

Poetry » Other

2007-12-26T15:03:51+02:00 849 10

Дълбока преспа... самота 🇧🇬

А хората минават през живота ми
като през преспа сняг.
Рушат,
оставят стъпки -
всеки в своята посока, ...

i2na

Poetry

2007-12-15T10:25:30+02:00 1K 20

Новороденост 🇧🇬

Спиралата на мрака като свредел
забива се в дъната на очите.
А мислите ми блъскат се във тебе,
в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.
Замерях те със думи, за да мога ...

i2na

Poetry

2007-12-14T11:28:19+02:00 998 21

Като капка дъжд 🇧🇬

Летях за миг безкрило като капка,
преди с пръстта гореща да се слея
и в гънките на мокрите ти длани
разбитото си тяло да разлея.
Преди да те докосна мимолетно, ...

i2na

Poetry

2007-12-13T08:11:02+02:00 871 20

Прегръдките 🇧🇬

Прегръдките понякога спасяват
душите от онази празнота,
която като вълк е озверяла
от взиране във кръглата луна.
Прегръдките с докосване затоплят ...

i2na

Poetry » Other

2007-12-10T13:41:04+02:00 1K 26

Самозатваряне 🇧🇬

Нощта четиристенна се промъкна
с отсъствие и самота. Без тебе.
И празната луна е като дупка
куршумена във тъмното небе.
По улиците безпосочни стъпки ...

i2na

Poetry

2007-12-07T11:15:15+02:00 868 1 20

В очите ми 🇧🇬

Заспиват зад очите ми копнежи,
потъват във зеничните морета
отминали лета и снегове,
а слънчевият сън на ветровете
проблясва по зелените ми ириси. ...

i2na

Poetry

2007-12-06T13:50:06+02:00 838 19

Твойта обич... замръзна 🇧🇬

Мътна влага полепна в косите...
И дъхът ми измръзна - до вятър.
През безлунните нощи се скитам
като болка, пронизала мрака.
И в небето затъвам - от кал. ...

i2na

Poetry

2007-12-05T12:04:18+02:00 872 23

Поради липса на обич 🇧🇬

Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...

i2na

Prose » Short stories

2007-11-24T15:01:59+02:00 1.3K 9

Най-белият полет 🇧🇬

Когато на пръсти из тъмното
разголвахме малко от себе си... -
през белите нощи осъмвахме
във лунни прегръдки унесени.
А дните ни тръгваха сънени ...

i2na

Poetry

2007-11-23T17:30:37+02:00 797 21

Жълтите дни са само за теб 🇧🇬

Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...

i2na

Prose » Others

2007-11-22T14:44:18+02:00 1.1K 9

Забрава 🇧🇬

По калдаръмените улички на спомена
прегракнали птици
кълват твоя смях.
На трошици
кълват зад гърба ми ...

i2na

Poetry

2007-11-19T16:38:27+02:00 777 16

Невидима 🇧🇬

Одрасках си душата в твойте мисли.
Това ли е, да бъдеш наранен?
Когато с кални стъпки влизам в чистото...
това ли е, да бъдеш омърсен?
Под плачещите облаци на зимата ...

i2na

Poetry

2007-11-16T11:58:29+02:00 1.2K 1 25

Живот на къси разстояния 🇧🇬

А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...

i2na

Poetry

2007-11-15T15:02:10+02:00 1.2K 15

Близост 🇧🇬

Облачни души -
от смут,
от страх,
от гняв,
от болка, ...

i2na

Poetry

2007-11-08T14:08:45+02:00 1K 18

Себезавръщане 🇧🇬

Зачената съм в твоите зеници
като любов. И глътка от безкрая.
Излюпих се във тебе - като птица
в гнездото от ръце - да те позная.
По чувствата-пера валеше тихо ...

i2na

Poetry

2007-11-07T12:11:29+02:00 824 17

Едно утро 🇧🇬

Денят потича източно и бавно.
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите ...

i2na

Poetry

2007-11-05T09:56:04+02:00 756 18

Забравя ли се... 🇧🇬

По малко те забравям всеки ден.
С безпаметности вечер се напивам.
БезОбразен, далечен и студен,
когато изтрезнея, те намирам.
По малко те забравям - с всеки час, ...

i2na

Poetry

2007-11-02T17:08:13+02:00 1K 1 24

Любовна тайна 🇧🇬

Настъпвам тишината под петите си
и скърца като стара порта мракът,
когато преминавам слепешката
навътре - да те търся в себе си.
В спиралата на няколко години, ...

i2na

Poetry » Love

2007-11-01T17:05:47+02:00 1.1K 19

Оптимистична теория 🇧🇬

Ако всяка пътека се блъска в стена
и с безизходност свършват посоките,
ще остане ли вътре във теб мекота,
ще покълва ли вътре любов?
Ако всяка звезда е изстинала точка ...

i2na

Poetry

2007-10-31T18:29:24+02:00 791 22

Липсите 🇧🇬

Липсите гризат. Дълбаят болка... -
множество тунели празнота.
Думите пропадат в тях. Не мога
днес да си възвърна целостта.
Пътища, нахапали простора. ...

i2na

Poetry

2007-10-29T21:46:15+02:00 786 19

Там започва... 🇧🇬

Протягах си душата все нагоре,
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...

i2na

Poetry » Other

2007-10-24T15:44:02+03:00 929 14

Понякога 🇧🇬

Понякога боли от тишината.
Мълчанието хапе всички клетки.
Понякога притиска тъмнината
и всяко късче мрак е страшно тежко.
Понякога сълзите се втвърдяват ...

i2na

Poetry

2007-10-16T14:50:09+03:00 1.1K 30

На рамото ти... 🇧🇬

Потича вечер зимата в очите ми,
онази зима - с нашта споделеност.
Студено беше сигурно в душите ни
и търсеха се в топлещата тленност
на телата. ...

i2na

Poetry

2007-10-15T18:19:05+03:00 1.3K 1 20

Колко? 🇧🇬

Колко пъти пребродил си вече сърцето ми?
Колко време летя там, намира и губи се?
Колко стъпки остави да гаснат след тебе?
Колко звездни мечти във света ми събуди?
Колко нощи открадна в живота - за мене? ...

i2na

Poetry

2007-10-14T15:35:02+03:00 815 16

Търсим топлина 🇧🇬

Мокро е. Дъждовно. Листопадно.
Облачно. Мъгливо до тъга.
Есенно и тихо. Безпощадно.
Въздухът е клетки самота.
Голо е. Съблечено до клони. ...

i2na

Poetry

2007-10-12T11:15:21+03:00 776 22

Липсваш ми... 🇧🇬

Липсваш ми... Но няма смисъл да крещя.
Тишината плаче вместо мене.
Безутешно капе в клоните дъжда
и прохълцва през листата времето.
Липсваш ми... и няма смисъл да лекувам ...

i2na

Poetry

2007-10-11T11:30:51+03:00 1.1K 17

По пътя 🇧🇬

В колата е тихо. Само пътят бучи
от вълните на всички посоки.
А слънцето хвърля в очите лъчи
и в искри разтопява стъклото.
В небето е тихо. Само птици летят, ...

i2na

Poetry

2007-10-09T21:13:57+03:00 721 15