Katriona
121 results
Тя слиза от едно такси
и го дочаква в празна стая.
Горчива страст, сълзи накрая
и само полъх от парфюм
над глухонямото легло... ...
  1099  20 
Кажи, че ме обичаш! Излъжи! -
за повече да моля и не смея....
без музика, без тебе и без стих
на тоя свят не мога да живея...
Защо се лъгах толкова, защо? ...
  1066  18 
Било е сън момичето у мен -
с черешови очи и вити вежди...
Навярно двата джина, в късен ден,
към светлото ми минало поглеждат:
Не съм живяла в двор между лози, ...
  893  19 
Мария беше майка на слепец –
такъв го стори Господ. Тя не плака,
изсмука си последния живец
да изведе детето си от мрака.
Слугува, проси, сбира лев по лев, ...
  2199  16  73 
Посвещавам този разказ на светлата памет на мама
Брат ми беше много хубаво момче. Възмъжа и момите му се лепяха като мухи на мед, но той си избра най-хубавата, най-добрата. Като им се роди първото детенце, направихме такава кръщавка, че смаяхме мало и голямо. Булката ни – същинска Богородица, като г ...
  1439  21 
Събуждаше се бавно, много бавно. Болката в главата я оставяше без очи, опитваше се да ги отвори, но светлината на крушката я заслепи. Надигна се и в същия
миг повърна неудържимо. Осъзна, че лежи на чергите насред стаята и краката ù са много студени. Размърда ги. Бедрата ù бяха мокри и лепкави. Дрехи ...
  1374  27 
Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме като кокошки, обсъждаме набързо изминалата вечер, разменяме си рецепти за чийзкейкове и се закачаме с мъжете, а тя си стои там, зяпа през прозореца и мълчи. От портала се разбягваме по цеховете, гледам ...
  1696  33 
Това момиче не беше като всички. Една сутрин я намерихме седнала на последния чин да си скубе веждите. Класният влезе и ни я представи - Изабела от Русе, преместили са я, от днес ще учи с вас. Хм, преместили са я! Целият клас я загледа, а тя преспокойно си отскубна най-дългия косъм, прибра пинсетата ...
  2041  32 
Защо гладуваш, бедна ми душа? -
Рожден ден имам, сядай на софрата!
Със свойте тъжни празнични блюда
виж как поет гощава си душата:
ще ти приготвя супа от лъжа, ...
  2114  11  58 
Казват, че момчетата приличали на майките си. Нестор приличаше на хубавата Деспина само по сините очи и пъргавата походка. Растеше бързо, стана висок и едър и отрано пролича дивото му семе. Започна здравата да бие децата още щом проходи. В детската градина редовно стоеше наказан – с вдигнати ръце до ...
  1578  24 
- Не си играй с огъня, Деспино! - старата ръчкаше чушките с ръжена и не спираше да мърмори. - Не се ли налюбихте, не се ли наситихте, стига си ни срамила пред цялото село!
Деспина си търка петите на чешмата и хич не ù е до мърморенето на майка ù. Тоя монолог се повтаряше всеки път, когато получеше н ...
  1614  28 
Седим на една пейка и пием дълги кафета. Толкова дълги, че минават два часа, докато се наприказваме.
- Ееех, хубаво се живееше в БТК-то, наборчееее, де го тоз живот вече!
- Да бе, мамка му, добре, че поне тогава сме си правили веселото. - (това съм аз, правя се на бараба и хулиганка, макар да съм на ...
  1177  11 
Рани ме ти. - И аз те нараних.
Не ми прости. - И аз не ти простих.
Играхме безразсъдно с любовта.
Играта свърши. Любовта - и тя!
  799  16 
Когато, нежна, пръсти сплитам
край сребърното ти чело,
мълвиш в душата си молитви
и ме отпъждаш като зло,
кой знае откъде дошло. ...
  900  15 
Имането не стигаше за двама,
дори един му беше много - злато!
Земята го изплю, а те се сдавиха,
по нищо не личеше, че са братя.
По-старият награби шепа, две, ...
  1163  38 
Търкулна се луната - меден грош -
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...
  1270  30 
Сънищата ми са толкова реални, че на няколко пъти ги разказвам като истинска случка. Че е така, се убедих, когато говорехме с мама за ходенето ми на село с тогавашната ми най-добра приятелка. Мама искрено се изуми: "Възможно ли е да съм толкова изкуфяла, че да не помня кога си водила Пепа на село? В ...
  1207  17 
Ще бъда твоя. Утре. Може би.
Не ми пристягай отсега въжето!
Днес още дишам. Златен дъжд ръми
от везаните пазви на небето.
Днес още мога нежно да мълча, ...
  1221  27 
Сред дим осъмва тихото селце.
Настръхнали, умуват ято врани
под матовото коледно небе,
прихлупили го с нежните си длани.
По мъжки точи ножа си на бруса ...
  904  19 
Аз цял живот не спирам да те търся,
но, Господи, така се уморих!
И вярата ми се стопи - до зрънце,
гласът ми се сниши - до шепот тих;
препъвах се и падах на колене ...
  677  14 
Оголява гората. Проблясва
във косите ù старото злато.
Тази вечер - без було невяста,
се венчава за късното лято.
Сиви облаци - кумове стари, ...
  721  12 
Дъждът студени сълзи рони -
пред първи сняг последен дъжд.
Във огъня припукват клони.
Лежа в прегръдката на мъж
и няма нищо на земята, ...
  693 
Дъждът студени сълзи рони -
пред първи сняг последен дъжд;
във огъня припукват клони.
Лежа в прегръдката на мъж
и няма нищо на земята, ...
  561 
"Животът ми не струва пукнат грош
без рамо, на което да поплача...
Животът - и от мащеха по-лош,
по-скъп и от сълзата на сираче.
По-скъп! - Нали си плащам като поп, ...
  875  19 
Във мен вали отдавна.
Леден дъжд
в прозорците плющи и се разбива.
Отдавна спя до сянката на мъж.
Отиват си годините, отиват... ...
  1155  27 
Ако в доброто си загубил вяра
и гасне всеки светъл идеал,
и туй добро врати не ти отваря -
неверен поданик на своя крал;
ако след бури вече нямаш клони, ...
  1273  31 
Любовта, тази стара измамница,
най-коварно си тръгна от къщата,
ходи гладна и мръзне с клошарите,
без да има хабер да се връща.
Трака ситно с артритните кокали, ...
  2378  78 
Тежки са нощите. Изпепелени.
Въздухът - някой го скри.
Рани от думи зеят по мене,
болка до смърт ме души.
Хайки-ветрища писват на двора, ...
  965  24 
Завърнаха се светлите ми дни -
каквото е било, е отлетяло.
Но не така е писано, уви,
щом всичко се започва отначало:
Жената в мен е разпната на кръста, ...
  1102  31 
Ти стъпка, друже мой, тревата
и мислиш, че я победи?!
Под твоите нозе росата
приспивни песни ù реди,
тя слуша песните и плаче ...
  964  16 
По синора са избуяли тръни.
Свисти трева. Стопанинът го няма.
"Дори за оран няма да се върне!" -
подпира пътят нивата със рамо.
По тоя път отнесоха човека, ...
  1070  33 
Небето лисна пълните си стомни
и над света притихнал се изля.
В такава нощ дори дъждът се помни -
когато си отива любовта.
Когато си отиде любовта, ...
  1144  21 
Днес няма дъжд - валят въпроси.
Непредсказуемо небе!
Препускат чувствата ни боси
и трън в петата ги боде.
Стерилни, мислите ни чакат ...
  1097  16 
Светла, весела следа
твоят смях остави.
Как да се спася сега,
как да те забравя?
Болест зла ме сполетя - ...
  1017  15 
Ще се открием в светове далечни,
на космоса във вечната пустиня,
ще ти прелея миг от мойта вечност
и в твоята безкрайност ще премина.
Родила съм се сякаш с гладки длани ...
  646  10 
Бродех аз като просяк злочестен
и опипвайки, дирех си рая -
да не би само с дъх да поместя
и любимия свой не позная.
Разпознах го - отчаян и сам ...
  820  13 
Домът ми - топъл, истинска вселена -
от колко болки тук се приютих
и колко пъти гордост наранена
от вълчи зъби зад пердета крих!
Но стига вече! Искам да е слънце - ...
  951  14 
Аз съм малка река -
ти си буря могъща;
през потоци от кал,
през дъжда - ме прегръщаш,
но живееш отвън - ...
  656 
И КЪЩАТА БЕШЕ В ОЧАКВАНЕ
На 15 август, Богородица, Мария Румънката празнуваше именния си ден. Мъжовите ù роднини чет нямаха, ама нали за пусти ниви бяха се изпокарали, та вечерта дойде само сестриният ù син, Гошо Мравката.
Някога стеснително до сълзи, а сега още по-хилаво и неугледно, момчето не при ...
  1075 
Ах, как коварно тръгна си сънят!
Вечерните си жертви пак събира...
А пъстрият кълвач на съвестта
сърцето ми дълбай, не дава мира.
Дълбай без жал! - Бушуват сто войни, ...
  657 
Random works
: ??:??