Katriona
122 results
Ах, как коварно тръгна си сънят!
Вечерните си жертви пак събира...
А пъстрият кълвач на съвестта
сърцето ми дълбай, не дава мира.
Дълбай без жал! - Бушуват сто войни, ...
  703 
ДОЛИНАТА НА ЛЮБОВНАТА КРАВА
На младини Голямото Раче беше наивно до глупост (не че и сега не е, но тогава или не го съзнаваше, или не смееше да си го признае. Сега си признава и чак ù е смешно). Ала тогава беше толкова лековерна, че трябваше греда в окото да ù се забие, за да види това, което и слеп ...
  1046 
СЪЗВЕЗДИЕ "Любов"
Ще се роди съзвездие "Любов"
от кладата на летните безумства.
Ще се роди съзвездие,
ще лумне пламък ...
  1326 
Дарено от дедите
Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг -
дошли за баба тежки годежари. ...
  945  13 
ЧЕРВЕНО КОНЧЕ ЗА ВНУЧЕТО
Никифор, дето цял живот беше гледал изпод вежди овдовелите си акрани, дето все за жени приказваха, сам овдовя и разбра какво им е на сърце. Както си живя неговата Сия, тъй си и отиде – ни “ох”, ни “олеле”. “Лошо ми е, Никифоре” – рече една вечер, легна и на сутринта не стана ...
  1724  20 
И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце! ...
  1335  19 
Цяла нощ ромоли, ромоли…
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг ...
  865  15 
Живеем си - несретници, отшелници,
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.
Гневим Христа с молитвите си дръзки, ...
  1152  36 
Ако някой ми беше казал, че аз – затворената и мълчалива Сияна, Сияна-темерутката, ще си излея най-съкровените тайни и даже най-срамната от тях пред напълно непознат човек, щях да му се изсмея. Мълчалива си бях от дете, но откакто тръгнах да митарствам по чужбина, съвсем отвикнах да споделям. Не че ...
  1110 
Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
  1698 
Зазидах се сама във празна стая
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза, ...
  940  18 
Като бабина черга, поле се е жлътнало -
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра, ...
  1866  15 
Все по-виновно се прокрадвам нощем
на младостта в пътеките зелени -
девичите си плитки връзвам още
и блъска кръв сърдита в млади вени;
в бохчичка свивам голото си детство ...
  865  18 
Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.
Вцепених се. Забравих думите. ...
  808  17 
Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее ...
  733 
Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара. ...
  715 
Ходим в сън в необятна галерия
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан, ...
  815  11 
Една година мина от тогава.
Пред къщата с избодени очи
една зловеща, мъничка обява
"Продава се" на портата стърчи...
Продаде тате родната ни къща. ...
  3027  16 
Суетна радост,
обич,
жал,
очакван ден,
жена желана, ...
  821  15 
Наричаха ме "Птица-Гнездотворец" -
събирах сламки, пеех и строях.
Вихрушка зла гнездото ми събори.
Оплаквайки го, птицата умря.
Кралица бях със името Магия, ...
  677 
Всичко започна, когато дойдоха вретенарките. Над селото беше надвиснал страшен огън. Въздухът лепнеше по кожата, тежък и горещ, потяха се даже шепата старци, които доизживяваха дните си под сенките. Не беше дошло още време за жътва, но навсякъде се усещаше онова тежко безмълвие, което идваше с узряв ...
  1314  15 
След толкоз думи, сълзи и раздори,
дали за мене дъх ще ти остане?
Назад към друг е пътят ми затворен
и, все по-дръзка, любовта си браня.
Измират мойте шарени магии... ...
  950 
Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшум ...
  1577  20 
Мамо, ти си плакала!
С много обич - на сина ми Иво
Аз исках да изчезна, да ме няма
и ни в небето, нито на земята,
в следите на отминали измами ...
  1135  22 
- Видиш ли я нашта, ма, Станке? Утре-вдругиден свекърва ще стане, внуци ще завъди, а я каква се е набелила и начервила; косата на букли, всеки ден с нови рокли, с токчета… - От дъното на огромната кухня гласът на старицата звучеше глухо, като на призрак:
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...
  1021 
Ще се мре, каза си Анастасия и пак се прекръсти. – Прости ми, Боже, знам, че голям грях ще сторя... ама поне да е в хубаво време, да има цветя да ме накитят!
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
  2612  16 
Когато мъка гърлото ми стяга
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни, ...
  1295  30 
Тракат ми в тъмното
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират, ...
  773 
Като слепец, рушил и в своя дом,
страстта от мойто тяло си отива.
Смалявам се и чезна мълчешком,
кръвта ми става хладна и ленива;
напускат ме любовните слова - ...
  1002  17 
Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето ...
  1070  10 
Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,
и оставам под преспите тежки ...
  967  22 
От сутринта те викам непрестанно -
реките бълват с тинята си кръв
и давят радостта в безбрежно пладне,
и зверовете, за плача ни гладни,
оглозгват хищно всеки стон последен. ...
  842  13 
Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...
  10331 
ИНТИМНО
„Бейби, не ми обърквай живота!
Бъркаш ме с кошче за душевни отпадъци!
Не се бъркай в моите работи!
Бъркаш ме с някого. ...
  783 
ДВА СЛЕДОБЕД. ТАНГО
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...
  1313  11 
ЛОПАТА ЗА РАЗРАВЯНЕ НА СТАРИ ГРОБОВЕ ♣
Вдовишките си сълзи ще пролея
след теб – като си тръгне любовта.
Какви слова изрекохме за нея,
а колко малко е живяла тя! ...
  862  13 
Е С Е Н
От врабци са натегнали жиците сиви.
В локвите
ромоли.
Дишат къщите ...
  832  16 
В синия вир на очите
къпя си старата рана,
ти си за мен ненаситен,
аз съм без вино пияна.
Бързо часовникът смята ...
  1476  22 
ПРОШКА ЗА ПАЛАЧА
Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!" ...
  903  12 
СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
  1462  11 
Random works
: ??:??