Katriona
122 results
Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато ...
  483 
Когато заговорим за любов,
замлъкват птиците,
за да улавят думите ни;
утихва вятърът
и чува стъпките ни. ...
  939  13 
Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...
  586  18 
  478  10 
Все някой ден ще проговори нищото,
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата ...
  874  10  17 
Не се научих да гримирам делника,
но с толкова усмивки го живея!
Животът е една жестока мелница.
И мливото, и мелничарят съм във нея.
От всяко зрънце добрина си смилам нещо - ...
  979  15 
Ако си мислите, че проблемите на Облаците приключиха със циганската снаха и бебето негърче, лъжете се – големите им тревоги тепърва се задаваха. Колкото трите им момчета бяха спокойни и уравновесени, толкова най-малкото им дете се оказа диво и неконтролируемо. Едва постъпила в групата на най-малките ...
  776 
Дивото в мен се събуди.
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...
  752  19 
Законът на смъртта не ме тревожи -
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам -​​​​ ...
  1248  11 
След като всички се убедиха, че няма отърване от малкото ревливо чудовище Жади, животът потече в старото русло. Донка се скъсваше от работа в шивашкия цех и въртеше къщата, Симо отново пасеше “биологични единици“ и си пийваше от любимите си „облаци“, а потомството им неудържимо избуяваше. Най-видимо ...
  892  12 
Играе си с мен Сатаната -
опасна и смешна игра:
ту златна пара на земята,
ту мъжки лъжливи слова;
ту "верни" другари за маса, ...
  895  15 
Рани ме враг. Надигнах глас,
а той удари ми плесница
и, победена, се прострях
в калта - убита стара птица.
Защо е, Боже, толкоз лош? ...
  904 
Додето се държахме на въже
и дърпахме на дявола рогата,
едно късметче - дребничко, дете,
се вмъкнало потайно през вратата;
клечало кротко в прашните ъгли, ...
  818  10  15 
Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...
  2079  18  35 
Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...
  3285  36  57 
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...
  3012  24  42 
- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...
  1939  11  18 
Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани, ...
  3006  25  31 
Ти искаш пак да те обикна...
но виж, не ми се получава –
нима със робството се свиква?
Със плен във вражеска държава?
В спиралата на битието ...
  1357  26  35 
Висок като планински връх
е някога животът.
По стръмното пълзя без дъх,
в дълбокото – се кротвам,
а по средата, в равнина, ...
  1864  17  23 
Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат ...
  1916  17  27 
  1070 
  1662  11 
Тежкò томува, който няма род
и бащино огнище не познава! –
скиталец тъжен в чужд един живот,
захвърлен, сам рода си да създава!
Горко томува, станал глух и сляп ...
  962  24 
Когато свърши всичко,
в смях изречено,
останалото е изплакано...
и нищо друго няма.
Аз не познавах ...
  863  19 
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...
  5130  39  81 
Като вик от дълбокото
спомен в мене звучи:
за момче синеоко
с нежни, светли черти
и за смугло момиче ...
  1105  10  30 
Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...
  1450 
От какво точно днес заболя те, душа?
Стига с тези измислени драми! –
Имаш покрив и хляб, още рожба една
да те сгрява със името Мамо!
Не живея в разкош и спокойно не спя – ...
  3603  31  46 
Бих плакала за теб, любов,
във черен креп се бих завила,
но ти, жестоко божество,
отне ми младост, здраве, сила,
останах само с две очи ...
  2256  16  21 
На стъклото немощно чука нищетата.
Ако я пусна - отиде ми топлият дом!
Не я ли подслоня,
ще остане пролука
и като сенки, ...
  850  11 
Кога ще ме обикне този,
когото толкоз съм обичала?
На прашна гара
с пуст перон,
на тъжен кей, ...
  947  17 
Ще се кача на кораба за Утре -
окаян пътник без билет
и без багаж.
Но знам,
че там ме чакат! ...
  800 
Помня,
бях обещана на теб.
И, противно на всяка прокоба,
те обичах!
И още те нося ...
  1214  20 
Дните са сиви врабци,
хищни ядачи на време,
с плячката - стръвни ловци,
бързи ездачи на стреме;
мен са ми шарен гердан, ...
  1028  19 
Животът все ме разплаква,
аз пък му се смея.
Свирепо ме гледа вещица -
майната ù и на нея!
Аз съм нещо ...
  1113  21 
Често никой не знае къде е.
Във отрудени, груби ръце
тя гнезди и в гнездото си пее,
сякаш мъти обично яйце.
Тя не знае изискани думи, ...
  1856  31 
Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, с ...
  1850  20 
Вижте ми синята рокля -
сънен петел се прокашля,
точи чертички по рамото,
спира дъждът и прокарва
тънки, последни тегели, ...
  1133  17 
Кой спря пред бедняка и ритна гнусливо
вонливите дрипи, сакатия крак?
Човекът изстена. А искаше само
да легне на сухо... и мъничко хляб.
Работил бе много и много бе патил - ...
  2156  30 
Random works
: ??:??