lips_of_angels (Ем)

Орех-о-болка 🇧🇬

Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...

lips_of_angels

Poetry

2012-10-01T11:34:25+03:00 1.4K 12

Такава неделя 🇧🇬

lips_of_angels

Poetry

2012-09-16T21:09:29+03:00 1.5K 13

5,30 a.m. 🇧🇬

Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...

lips_of_angels

Poetry

2012-09-09T12:52:47+03:00 1.6K 1 16

*** 🇧🇬

Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо. ...

lips_of_angels

Poetry

2012-09-02T16:21:33+03:00 1.3K 2 11

На неродените 🇧🇬

Морето ме прегърна и ми взе
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в звезда. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди. ...

lips_of_angels

Poetry

2012-08-07T17:31:04+03:00 1.5K 12

* * * 🇧🇬

Сега ще си мълчим. И после пак.
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...

lips_of_angels

Poetry

2012-06-05T23:29:14+03:00 1.4K 19

Другото 🇧🇬

Не е светът такъв, какъвто е.
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга ...

lips_of_angels

Poetry

2012-03-29T20:03:28+03:00 1.3K 14

(не)Тишината 🇧🇬

Излитам на небето, без да знам
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни ...

lips_of_angels

Poetry

2012-02-04T00:18:39+02:00 1.6K 1 26

Себе си 🇧🇬

Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...

lips_of_angels

Poetry

2012-01-04T00:41:27+02:00 1.4K 9

Ти 🇧🇬

Ти си нещо, което не знам дали се е случило,
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри, ...

lips_of_angels

Poetry

2011-12-02T13:58:15+02:00 1.5K 25

* * * 🇧🇬

“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...

lips_of_angels

Poetry

2011-06-09T11:01:15+03:00 1.6K 29

Праг 🇧🇬

Щом любовта ти е измислен праг,
аз няма смисъл даже да пристъпвам.
Очакван е човешкият ни крах,
а всяка зима идва като сблъсък
на малки парашутчета от сняг ...

lips_of_angels

Poetry

2011-03-01T21:12:52+02:00 2K 3 35

На мама 🇧🇬

Не е веднъж животът - мъж пиян,
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден. ...

lips_of_angels

Poetry

2011-02-22T20:45:52+02:00 2K 1 19

*** 🇧🇬

“Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.”
Д. Тонев
Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме
един до друг, макар да си го мислим. ...

lips_of_angels

Poetry

2011-02-01T23:21:28+02:00 1.7K 17

Спътник 🇧🇬

Понеделник тежи като старо мълчание.
А минутите режат простора на ситни дъги,
на безцветни и пусти човешки отрязъци,
във които тъгата полека с ръце ме души.
Без да зърна онази във сиво госпожица, ...

lips_of_angels

Poetry

2011-01-19T14:42:04+02:00 1.6K 21

След мен 🇧🇬

След мен ще ти остане само вятър,
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...

lips_of_angels

Poetry

2011-01-11T20:49:56+02:00 1.7K 14

Неочаквано 🇧🇬

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...

lips_of_angels

Poetry

2011-01-07T23:55:14+02:00 1.5K 21

Всичко 🇧🇬

Изчезвам. И не знам дали усещаш,
че скоро няма никак да ме има.
Премерено. На ден по сантиметър.
А другото е вятър с чуждо име.
А другото е опит за летене. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-12-08T15:16:23+02:00 1.7K 24

Есенно 🇧🇬

Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи ...

lips_of_angels

Poetry

2010-11-07T18:22:05+02:00 1.7K 22

Размяна на животите 🇧🇬

Мълчи ми се за всички етикети,
които ме душат и да не викам
ме спират. А сърцата-самолети
не могат да се спрат и пилотират,
без сигурност изобщо, че пилотът ...

lips_of_angels

Poetry

2010-10-28T14:05:38+03:00 1.4K 17

Застой 🇧🇬

Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...

lips_of_angels

Poetry

2010-10-14T13:02:26+03:00 1.8K 29

Топло сиво 🇧🇬

Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...

lips_of_angels

Poetry

2010-09-30T14:00:18+03:00 2.8K 1 19

Писта за (не) излитане 🇧🇬

“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици ...

lips_of_angels

Poetry

2010-09-17T12:18:53+03:00 1.5K 27

Следлятно 🇧🇬

"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...

lips_of_angels

Poetry

2010-08-29T18:26:51+03:00 1.9K 1 22

Дар 🇧🇬

Дар
(на Костенец и всички лета)
Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-07-05T10:38:59+03:00 3.4K 2 38

*** 🇧🇬

Слънцето сега е жълта люспа
от тялото на някоя проклета риба.
Отдавна ми се иска да се сгуша
при себе си, при теб. Че ме убива
пашкулчето, в което заживявам. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-06-29T14:21:22+03:00 1.6K 6 21

Човек и половина 🇧🇬

“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана.” - Елизабет Гилбърт
Изчезнала съм, може би, отдавна,
откакто съществуваш перманентно
като рисунка върху мойто рамо
и мократа покривка на шосето. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-05-27T14:58:41+03:00 1.8K 32

Душата ми 🇧🇬

Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства, ...

lips_of_angels

Poetry

2010-05-26T11:13:16+03:00 1.6K 10

Квартално 🇧🇬

Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин, ...

lips_of_angels

Poetry

2010-05-04T10:41:00+03:00 2K 29

Привичка 🇧🇬

Имам навика, имам някаква странна привичка
да разпъвам душата си по поляни зелени.
На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка
празнотата, която носи дъх на канела.
Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря ...

lips_of_angels

Poetry

2010-04-25T17:48:32+03:00 1.4K 18

Недостиг 🇧🇬

Не ми достигат няколко вселени,
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...

lips_of_angels

Poetry

2010-04-17T22:28:16+03:00 1.6K 20

Дух 🇧🇬

Излизам пак на улицата. Тъмно е.
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре, ...

lips_of_angels

Poetry

2010-04-15T11:07:34+03:00 1.6K 30

Животът на мида 🇧🇬

Дай ми късче небе и живота на някоя мида.
Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.
Стига с тази любов, закъсняла обидно.
Всичко в този живот е за миг. И за миг
се е свършило. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-04-05T01:03:02+03:00 1.6K 15

На една светулка 🇧🇬

Безсънна е нощта, почти бездънна.
А аз ще ти разкажа тъжна истина.
За детството, което е изгубено,
и липсата, залепнала на устната.
Не казвай нищо. Просто слушай. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-03-31T20:54:51+03:00 1.3K 16

Без кавички 🇧🇬

Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-03-28T12:49:45+03:00 1.3K 14

Постоянство 🇧🇬

Понеже като ехо отшумя
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган, ...

lips_of_angels

Poetry

2010-03-24T17:02:06+02:00 1.3K 19

Онзи мъж 🇧🇬

Онзи мъж моли все дъжда за дъщеря.
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря, ...

lips_of_angels

Poetry

2010-03-21T20:50:41+02:00 1.6K 14

Прераждане 🇧🇬

В тъмното някой ме вика по име
и се сплитам на възел от тишина.
Думите... думите в мене се бият.
А аз се събирам във шепи с дъжда.
Боси, сълзите ми, някак се гонят. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-03-18T15:47:49+02:00 1.3K 16

Не мога да заспя 🇧🇬

Не мога да заспя. Броя овце
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-03-11T12:29:15+02:00 1.7K 16

Натежа ми небето 🇧🇬

Натежа ми небето. Някак все ми е тъмно.
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...

lips_of_angels

Poetry

2010-03-07T21:51:50+02:00 1.5K 24