Maryroj
241 results
Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...
  376 
Да ме забравиш ли искаш?
Аз те моля – Недей!
Запази кутийката в паметта си –
определена само за мен!
Изтрий само лошите спомени, ...
  258 
Сняг заваля.
Скрежът пак ще рисува
по стъклата причудливи цветя.
Навън е красиво,
а в моята душа, танц тъгата танцува – ...
  321 
Не ме наказвай с безразличие! Не ме наказвай!
Не знам, знаеш ли, колко много боли?
Не знам, знаеш ли какво чувства сърцето?
Не знам, знаеш ли как парят очите,
плакали толкова дълго, за една невъзможна любов? ...
  385 
Когато премина прехода,
залезът много ще ми липсва!
Сравних го някога със теб
и теб така до болка те обичам.
Тогава аз за теб ще бъда залеза. ...
  1260 
Понякога съм толкоз драматична
и драмата прозира в моя стих.
Понякога съм разбиващо логична,
тогава анализирам всеки свой миг…
Понякога постъпвам не както трябва ...
  364 
Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Беше си същата с дългата руса опашка,
със сиво-сините очи,
с вечната усмивка на лицето ти,
която и болката не успя да заличи… ...
  318 
Как искам времето да спра,
но аз да мога да се движа,
но никой друг да не може да вижда това.
И после тези няколко крачки към тебе
да събера смелост, за да извървя. ...
  355 
Както съм дошла, така и ще си ида
от този тъй измамен свят –
гола, незначителна и без богатство…
Какво остава от човек, когато го хвърлят
два метра под земята? ...
  331 
Сега съм твърда, толкова съм твърда,
като скала огряна от призрачна Луна...
Това в очите ми не са сълзи,
а само утринна роса.
Сега бронирана съм ...
  237 
Нищо не е от значение за мен,
само блестящият ти поглед,
като онази далечна вечер през декември,
А, моят поглед уплашен бил –
така ми каза ти тогава- ...
  172 
И ти блестиш, и аз блестя,
блестим и двете.
Този блясък от сърцата идва,
идва от свещичката, която е запалена
при създаването на нашия живот. ...
  204 
Колко са чисти душите ни
и колко раними понякога –
чисти са, нали са частица от Бог
внедрена в телата ни…
Колко са мръсни телата ни, ...
  180 
Не знам дали системата ни е виновна
или самите ние, че повярвахме в предатели,
които обслужват чужди интереси,
но в своя полза - за пари, за власт…
Не се замислят даже те, че родина и народ предават… ...
  337 
Какво решила си отново за мене, ти, моя съдба?
Защо все по трънливи пътеки ме водиш?
Защо поне веднъж не ми подаде с мир своята ръка?
Защо поне веднъж любим, който да ме обича
и да ме брани от всички, и от всичко не ми предложи? ...
  335 
И сякаш съм излязла от пещите на ада,
тъй дива аз съм, тъй дива е моята душа.
И не признава тя прегради,
преминала е вече и през ада,
не се плаши даже от смъртта... ...
  281 
И този ден замина си,
изниза се, тъй както
конец изнизва се от игла.
Слънцето залезе
и само тишината с нежни пръсти ...
  234 
В камък се превърна сърцето ми.
И ето държа го във ръка...
За тебе снимах го, за до го видиш.
Искаш ли да ти го подаря?
Но чудно снимката аз гледам ...
  215 
Понякога годините тежат ми,
животът си премина като миг
и само спомените се завръщат...
Било ли е...? – Несъществуващ стих!
Кога отмина младостта ми? ...
  382 
Дали съм извор бистър
или нежна утринна роса?
Дали съм дърво без листи,
или непрогледна есенна мъгла?
Дали съм лятна буря с порои ...
  325 
Мечтаех си за силен мъж,
който ще ме обича нежно
и със страстта си ще ме изгори,
и ще усеща моите копнежи...
И ето появи се ти, ...
  370 
За Ангел аз те мислех и те обичах,
защото Ангелите умират без любов...
Но не знам дали не съм се лъгала
и днес те питам:
Ти Ангел ли си или си Демон най-жесток? ...
  480 
***
Когато положат храма на моята душа
два метра под земята,
когато камбана извести,
че път поела е душата,
когато букети от цветя ...
  210 
Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...
  246 
Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват… ...
  289 
Протегнах ръка –
перо от птица, пропито в кръв,
падна в дланта ми.
Ранена ли е птицата?
Дали ще успее да оцелее? ...
  187 
Безлунна звездна нощ.
Стенеща тъмнина.
Вятърът брули от клоните
пожълтелите листа.
Ридание на кукумявка. ...
  181 
Сфера – съвършенството вселенско –
сапунено мехурче – докоснах го – спука се –
в сферичка течна се превърна.
Падна на земята – съвършен мокър кръг –
равнинна проекция на сферата.
  413 
Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие, ...
  323 
Аз зная, че не съм единствена за теб-
макар че дяволски го искам,
сърцето ми препуска в буен ритъм
щом потъна в твоите очи…
Аз зная че не съм единствена за теб- ...
  352 
Стихът ми –
любовна трела или остър меч,
ту нежно ще погали той,
ту ще сече без жалост...
А, моето име е Поет... ...
  319 
Дошло е време на противоречие –
времена на безшумен вик,
времена на шумна тишина.
Душата ти е разкъсана на части,
а ти премисляш своята съдба. ...
  353 
Какво направи с мен?
Защо докосна струна във душата ми -
досега в ума ми не звучала?
И сля се този звън с вой на куче,
с прибоя на вълните, ...
  335 
Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.
И днес все още, през Т ...
  407 
Щом Зима е и по стъклата
най-гладки платна,
скрежът със своята четка
рисувал е чудни цветя,
Ти излез навън, ...
  318 
Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...
  526 
На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...
  1654 
Ти чувала ли си предсмъртния писък
на вандалски прекършено дръвче
или предсмъртния писък на ранена в сърцето
кошута.
Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт ...
  292 
Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена, ...
  299 
Аз бях заспала, сънувах, ти от нищото дойде.
Зарази ме с твоята страст и зазвънях,
а ти като нежен музикант,
докосвайки струните на своята китара,
ме караше във страст да затрептя, ...
  304 
Random works
: ??:??