Maryroj (МД) - Works

Самодива съм 🇧🇬

Днес съм безпаметна.
Вървя през росната трева
и се моля за пречистване.
Не искам да се връщаш в паметта ми –
не искам... ...

Maryroj

Poetry

2018-10-15T07:46:13+03:00 697 1 5

Днес 🇧🇬

Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...

Maryroj

Poetry » Civic

2018-10-13T09:49:42+03:00 618 1 2

Сега съм 🇧🇬

Сега съм цялата тъга...
Сега съм цялата сълзи...
А, бях любовна песен,
бях стих, който докосваше душата...
Със теб аз имах дом... ...

Maryroj

Poetry » Love

2018-10-11T16:02:45+03:00 536

Есен 🇧🇬

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

Maryroj

Poetry

2018-10-10T13:04:40+03:00 1.2K

На есен 🇧🇬

Звънче, Звънче, тъй радостно звъниш,
зовеш ме да прекрача училищния праг,
за първи път ще вляза,
Училище, през твоите врати,
че тази есен аз съм първолак. ...

Maryroj

Poetry » For children

2018-10-09T20:47:17+03:00 1.3K

Стиховете са за младите 🇧🇬

Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава – ...

Maryroj

Poetry

2018-10-07T18:52:38+03:00 356 2

Приеми ме 🇧🇬

Приеми ме в обятията си, море,
приеми ме и повече недей ме пуска.
Приеми ме, обвий хладната си прегръдка около мен –
нека винаги при тебе да остана...
Изпрати ми мъртвото си течение море – ...

Maryroj

Poetry

2018-10-06T22:27:44+03:00 545 1

Въпроси 🇧🇬

Виждаш ли как вятърът е понесъл
мечтите на хиляди разбити сърца?
Виждаш ли как вятърът носи
сълзите на хиляди пресъхнали очи?
А моята мечта видя ли? ...

Maryroj

Poetry

2018-10-05T23:39:26+03:00 493

България 🇧🇬

Когато привечер залезите гледам,
когато над Балкана небето пак синей,
когато Дунава обагрен в пурпур
отмива горестта от моето сърце,
когато вълните на морето Черно ...

Maryroj

Poetry

2018-10-05T01:28:26+03:00 1.5K 3 6

Поет как обича 🇧🇬

Поет как обича – не ще го разбереш-
докато от поет не си бил обичан...
Обича той във стих...
И страст, и нежност, и копнеж
в магия обща се преплитат. ...

Maryroj

Poetry

2018-10-03T03:44:56+03:00 778 3 9

Сълзите на природата 🇧🇬

Капчици роса – сълзите на природата...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища, ...

Maryroj

Poetry

2018-10-02T22:58:02+03:00 315

Микроби 🇧🇬

Лицето си не мие, ръцете също, така и сяда да яде.
И ето Гого пострада много, че коремчето боли го,
как плаче той, ах, как реве.
Но мили Гого, ти страдаш много,
защото правило тъй важно забравяш често днес: ...

Maryroj

Poetry » For children

2018-10-01T11:11:22+03:00 1.1K

И ще слушам 🇧🇬

И като нощна пеперуда –
не жалеща своите крила –
към теб летя, към теб, мой огън,
изгарящ ми сърцето...
И като птица в безкрайната синева- ...

Maryroj

Poetry » Love

2018-09-29T23:38:55+03:00 738 1 8

Не мога 🇧🇬

Дори, очите си, и двете да пробода,
за да не мога да те виждам,
в съзнанието ми ще се явяваш...,
ликът ти там е запечатан
и ме подтиква за тебе да копнея... ...

Maryroj

Poetry » Love

2018-09-28T15:41:43+03:00 651 2 1

Бучка лед 🇧🇬

В бучка лед аз искам сърцето ми да се превърне-
така ще мога парченцата да събера.
Безчувствена ще съм,
но да имаш чувства в днешно време
ти носи само болка и тъга... ...

Maryroj

Poetry

2018-09-27T19:49:28+03:00 593 2

Кристален свят 🇧🇬

Казват ми, че живея във свой собствен свят -
измислен и създаден е от мене...
Че трудничко се вписвам
във вашия - реалния живот,
А знаете ли...? Аз дори не искам...! ...

Maryroj

Poetry

2018-09-26T23:58:13+03:00 336

Ако 🇧🇬

И ако ти останеш сам -
сам във цялата вселена -
помни, че едно сърце тупти -
тупти за теб...
И ако ти останеш сам - ...

Maryroj

Poetry

2018-09-25T01:26:06+03:00 437 1

Синевата на безкрая 🇧🇬

Обичам морските вълни -
пенливи, буйни, диви -
във тялото ми да се разбиват
и да пречистват моята душа...
Обичам пясъка седефен ...

Maryroj

Poetry

2018-09-23T16:43:49+03:00 329

Животът е клада 🇧🇬

Животът е клада…
Клада, на която изгарят илюзиите, болката,
приятелствата, любовта, вярата, надеждата…
Клада…
Животът е борба… ...

Maryroj

Poetry

2018-09-23T10:17:21+03:00 476 1 2

Не си виновен 🇧🇬

Не си виновен ти, че във мен запали
Такъв пожар, че сърцето ми горил
Не си виновен- аз вече имах пламък,
маслото беше тил
Сега изгаря ме отвътре- ...

Maryroj

Poetry

2018-09-22T22:43:18+03:00 392

Сънувах те 🇧🇬

Сънувах те…
В просъница усетих как сълзите
се стичат от моите очи.
Събудих се и в мисълта ми
пред мен стоеше ти. ...

Maryroj

Poetry

2018-09-20T21:54:03+03:00 540 4

Дай ми път 🇧🇬

Когато всичко на дадено място
е пипната от твоята ръка,
но там се чувстваш не на място...
Когато гърнето се спука
и колкото и да го лепиш ...

Maryroj

Poetry

2018-09-19T23:18:26+03:00 676 1 3

До мене остани! 🇧🇬

Океанът на живота накъде ме носи?
Ту в ями подводни ме набутва,
ту люшка ме на гребена на някоя вълна,
а после чука ме в скали подводни
и тежки рани нанася на моята душа... ...

Maryroj

Poetry

2018-09-18T16:26:26+03:00 519 2

Илюзия 🇧🇬

Казват, че създадени сме, за да сме щастливи,
но илюзия е щастието щом душата ни е прикована в затвор.
Затвора е нашето земно тяло и се руши ден след ден, след ден ...
Някой си докарва щастие като взима дрога,
други пият алкохол – ...

Maryroj

Poetry » Philosophical

2018-09-17T12:04:54+03:00 561

Пак 🇧🇬

Пак те изгубих, пак изчезна.
Пак частица от душата ми умря.
Измъчено сърцето ми проплаква-
послания ти праща то в нощта...
Но как да ми отвърнеш- теб те няма. ...

Maryroj

Poetry

2018-09-17T01:12:56+03:00 386 3

Остави ме 🇧🇬

Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите
и ето дъжд заваля, ще прикрие сълзите...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите, ...

Maryroj

Poetry

2018-09-14T23:06:36+03:00 561 4

Знай 🇧🇬

Бавно умирам ...
Сълза след сълза,
дали тъгата отмива
от моята душа,
или тъгата като демон дълбай ...

Maryroj

Poetry

2018-09-13T13:18:22+03:00 403 1 2

Попитах 🇧🇬

Попитах вятъра, звездите и облаците,
и залеза всяка вечер питам...
Къде си, добре ли си, как живееш?
Попитах ги, но отговор не чакам…
Крила ми даде, за да мога да летя, ...

Maryroj

Poetry

2018-09-12T13:20:29+03:00 526

Лабиринтът на живота 🇧🇬

Maryroj

Poetry » Love

2018-09-11T21:57:02+03:00 533

Говори ми 🇧🇬

Говори ми искам да те слушам.
Появи се искам да те виждам.
Приближи се искам да те докосна
и още малко, за да те прегърна,
но знай - тогава няма да те пусна... ...

Maryroj

Poetry

2018-09-09T09:10:32+03:00 685 2

Как да съм смирена 🇧🇬

Събуди демон в мен, който жадува за промяна…
Събуди демон в мен, който търси свободата си…
Кажи ми, любов моя, как отново да се смиря…!
Сега съм бунтар, който не може да търпи,
сега се лутам и търся изход от къпана, ...

Maryroj

Poetry

2018-09-08T02:26:49+03:00 608

Кървави сълзи 🇧🇬

Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,
душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,
гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка
Искам да си до мен, но си далеч…
И близко да си - далеч си – дели ни преградата, ...

Maryroj

Poetry » Love

2018-09-07T03:36:23+03:00 535 2

Как мога 🇧🇬

Как мога да ти липсвам, когато мен ме няма,
когато аз съм нищо, аз съм нереална.
Застинала в безвремието проекция на нечий образ.
Изпразнена кутия от своето съдържание…
Това съм аз… ...

Maryroj

Poetry

2018-09-06T13:49:16+03:00 623 4

Вълчицата 🇧🇬

Самотна Вълчица на скалата стои
и гледа Луната.
Изпрати вече залеза тя и все така самотна –
чака ли, чака...
Послания праща, зове своят любим - ...

Maryroj

Poetry

2018-09-05T10:41:18+03:00 621

Защото си дал любов 🇧🇬

Хора без души – изгарящи душата ти...
Хора без души – откраднали сърцето ти –
разкъсвайки го на части
и захвърлили го безмилостно...
Те много жадуват за любов, ...

Maryroj

Poetry

2018-09-04T19:26:03+03:00 565

Ако изчезна 🇧🇬

Понякога се чудя ако, хей, така изчезна-
дали ще забележат...
Хей, така да се превърна в морска пяна
и да се нося безцелно по гребена на някоя вълна,
но във всяко мое мъничко мехурче ...

Maryroj

Poetry

2018-09-02T09:30:19+03:00 1.9K 3 5

Защо? 🇧🇬

Не си ли спомняш, че ме остави,
сама да плача във нощта...?
Защо се връщаш...? Какво забрави...?
И дали ще откриеш нещо ти сега...?
Във шепа пепел се превърнах, ...

Maryroj

Poetry » Love

2018-08-25T00:34:45+03:00 674 1

Нереална 🇧🇬

Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...

Maryroj

Poetry

2018-08-24T09:26:30+03:00 641 2 2

Приказка 🇧🇬

И ето, приказка разказвам,
приказката, която щурците ми изпяха,
приказката прошепната ми от звездите,
а аз на тебе я предавам...
Ще я разказвам тихо – почти ще шепна- ...

Maryroj

Poetry » Love

2018-08-23T19:55:09+03:00 553

*** 🇧🇬

Душата си за теб разголих- сега е дрипава и мръсна...
Сърцето си за теб отворих- все още парченцата събирам...
Като нестинарка по жарава ходих-
молитви за здраве и щастие изричах...
Не съм свикнала да ме обичат, ...

Maryroj

Poetry » Love

2018-08-21T19:28:46+03:00 612 2