Maryroj
241 results
Днес съм безпаметна.
Вървя през росната трева
и се моля за пречистване.
Не искам да се връщаш в паметта ми –
не искам... ...
  408 
Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...
  375 
Сега съм цялата тъга...
Сега съм цялата сълзи...
А, бях любовна песен,
бях стих, който докосваше душата...
Със теб аз имах дом... ...
  306 
И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...
  639 
Звънче, Звънче, тъй радостно звъниш,
зовеш ме да прекрача училищния праг,
за първи път ще вляза,
Училище, през твоите врати,
че тази есен аз съм първолак. ...
  713 
Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава – ...
  180 
Приеми ме в обятията си, море,
приеми ме и повече недей ме пуска.
Приеми ме, обвий хладната си прегръдка около мен –
нека винаги при тебе да остана...
Изпрати ми мъртвото си течение море – ...
  351 
Виждаш ли как вятърът е понесъл
мечтите на хиляди разбити сърца?
Виждаш ли как вятърът носи
сълзите на хиляди пресъхнали очи?
А моята мечта видя ли? ...
  279 
Когато привечер залезите гледам,
когато над Балкана небето пак синей,
когато Дунава обагрен в пурпур
отмива горестта от моето сърце,
когато вълните на морето Черно ...
  915 
Поет как обича – не ще го разбереш-
докато от поет не си бил обичан...
Обича той във стих...
И страст, и нежност, и копнеж
в магия обща се преплитат. ...
  496 
Капчици роса – сълзите на природата...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища, ...
  136 
Лицето си не мие, ръцете също, така и сяда да яде.
И ето Гого пострада много, че коремчето боли го,
как плаче той, ах, как реве.
Но мили Гого, ти страдаш много,
защото правило тъй важно забравяш често днес: ...
  774 
И като нощна пеперуда –
не жалеща своите крила –
към теб летя, към теб, мой огън,
изгарящ ми сърцето...
И като птица в безкрайната синева- ...
  518 
Дори, очите си, и двете да пробода,
за да не мога да те виждам,
в съзнанието ми ще се явяваш...,
ликът ти там е запечатан
и ме подтиква за тебе да копнея... ...
  431 
В бучка лед аз искам сърцето ми да се превърне-
така ще мога парченцата да събера.
Безчувствена ще съм,
но да имаш чувства в днешно време
ти носи само болка и тъга... ...
  355 
Казват ми, че живея във свой собствен свят -
измислен и създаден е от мене...
Че трудничко се вписвам
във вашия - реалния живот,
А знаете ли...? Аз дори не искам...! ...
  142 
И ако ти останеш сам -
сам във цялата вселена -
помни, че едно сърце тупти -
тупти за теб...
И ако ти останеш сам - ...
  238 
Обичам морските вълни -
пенливи, буйни, диви -
във тялото ми да се разбиват
и да пречистват моята душа...
Обичам пясъка седефен ...
  153 
Животът е клада…
Клада, на която изгарят илюзиите, болката,
приятелствата, любовта, вярата, надеждата…
Клада…
Животът е борба… ...
  272 
Не си виновен ти, че във мен запали
Такъв пожар, че сърцето ми горил
Не си виновен- аз вече имах пламък,
маслото беше тил
Сега изгаря ме отвътре- ...
  196 
Сънувах те…
В просъница усетих как сълзите
се стичат от моите очи.
Събудих се и в мисълта ми
пред мен стоеше ти. ...
  317 
Когато всичко на дадено място
е пипната от твоята ръка,
но там се чувстваш не на място...
Когато гърнето се спука
и колкото и да го лепиш ...
  400 
Океанът на живота накъде ме носи?
Ту в ями подводни ме набутва,
ту люшка ме на гребена на някоя вълна,
а после чука ме в скали подводни
и тежки рани нанася на моята душа... ...
  303 
Казват, че създадени сме, за да сме щастливи,
но илюзия е щастието щом душата ни е прикована в затвор.
Затвора е нашето земно тяло и се руши ден след ден, след ден ...
Някой си докарва щастие като взима дрога,
други пият алкохол – ...
  340 
Пак те изгубих, пак изчезна.
Пак частица от душата ми умря.
Измъчено сърцето ми проплаква-
послания ти праща то в нощта...
Но как да ми отвърнеш- теб те няма. ...
  180 
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите
и ето дъжд заваля, ще прикрие сълзите...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите, ...
  341 
Бавно умирам ...
Сълза след сълза,
дали тъгата отмива
от моята душа,
или тъгата като демон дълбай ...
  215 
Попитах вятъра, звездите и облаците,
и залеза всяка вечер питам...
Къде си, добре ли си, как живееш?
Попитах ги, но отговор не чакам…
Крила ми даде, за да мога да летя, ...
  310 
  322 
Говори ми искам да те слушам.
Появи се искам да те виждам.
Приближи се искам да те докосна
и още малко, за да те прегърна,
но знай - тогава няма да те пусна... ...
  448 
Събуди демон в мен, който жадува за промяна…
Събуди демон в мен, който търси свободата си…
Кажи ми, любов моя, как отново да се смиря…!
Сега съм бунтар, който не може да търпи,
сега се лутам и търся изход от къпана, ...
  408 
Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,
душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,
гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка
Искам да си до мен, но си далеч…
И близко да си - далеч си – дели ни преградата, ...
  307 
Как мога да ти липсвам, когато мен ме няма,
когато аз съм нищо, аз съм нереална.
Застинала в безвремието проекция на нечий образ.
Изпразнена кутия от своето съдържание…
Това съм аз… ...
  400 
Самотна Вълчица на скалата стои
и гледа Луната.
Изпрати вече залеза тя и все така самотна –
чака ли, чака...
Послания праща, зове своят любим - ...
  358 
Хора без души – изгарящи душата ти...
Хора без души – откраднали сърцето ти –
разкъсвайки го на части
и захвърлили го безмилостно...
Те много жадуват за любов, ...
  345 
Понякога се чудя ако, хей, така изчезна-
дали ще забележат...
Хей, така да се превърна в морска пяна
и да се нося безцелно по гребена на някоя вълна,
но във всяко мое мъничко мехурче ...
  1304 
Не си ли спомняш, че ме остави,
сама да плача във нощта...?
Защо се връщаш...? Какво забрави...?
И дали ще откриеш нещо ти сега...?
Във шепа пепел се превърнах, ...
  398 
Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...
  418 
И ето, приказка разказвам,
приказката, която щурците ми изпяха,
приказката прошепната ми от звездите,
а аз на тебе я предавам...
Ще я разказвам тихо – почти ще шепна- ...
  320 
***
Душата си за теб разголих- сега е дрипава и мръсна...
Сърцето си за теб отворих- все още парченцата събирам...
Като нестинарка по жарава ходих-
молитви за здраве и щастие изричах...
Не съм свикнала да ме обичат, ...
  398 
Random works
: ??:??