pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Works

Въздух подарен 🇧🇬

С преклонение и благодарност към
всички медици, за които професията
е не само дълг, а и човещина!
Задъхва се животът интубиран
и моли се за въздух подарен. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2021-06-30T07:11:32+03:00 612 6 19

Ангелски знак 🇧🇬

На Теди
Прелиствах небето с каприза на поглед човешки
и в утрото румено изгрева чаках на кея.
А гларусът литна, едно показно без насмешка,
високо издигнал се, както отдавна копнея. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2021-06-27T07:48:25+03:00 611 3 13

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 30 🇧🇬

Днес сме решили да ходим със Таня
здо нацъфтялата с билки поляна
зад недалечната малка горича.
Близко е, сигурно знаят я всички.
Еньовден било - напомни ми Мери. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-06-24T17:27:38+03:00 670 3 8

Сърдечен калиграф 🇧🇬

Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2021-06-20T22:24:59+03:00 1.3K 9 33

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 29 🇧🇬

Дядо и баба ми Койна на село
днес заминават, че леля ми Вела
щяла да ходи на Хасковски бани.
Исках старицата в нас да остане,
ала без грижи ще бъдат козичката, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-06-16T22:47:44+03:00 826 3 12

Да си дойдем на думата 🇧🇬

Ние стъпихме гордо на тази земя,
с коренища вековни и здрави,
а краде плодовете лукава ламя
и се чудим какво да я правим.
Двама братя с ножове, преди да заспят, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2021-06-15T17:05:40+03:00 734 5 22

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 28 🇧🇬

Всички в квартала ни вече узнали са.
Трябва към Таня да тръгвам, а бавя се
и осъзнавам, че още смутен съм.
Днес на училище първият ден ще е
след репортажа за мен във неделя. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-06-10T13:09:43+03:00 664 2 11

Монолог на една капка 🇧🇬

Бях капка. Но така е притъмняло...
Очите режат с писък тъмнината.
Разпадам се на атоми, а цяла
не съм била от миналото лято.
Загубих се в измислени светлици. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2021-06-09T15:16:35+03:00 898 8 30

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 27 🇧🇬

Колко ли пъти аз лентата връщах?
Всичко разхазах на Таня, а вкъщи
мама изтръпнала разказа слушаше.
- Леле, Митаче! - и някаква суша
сякаш мореше я - трудно преглъщаше. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-06-04T13:00:35+03:00 720 3 10

Звездна магистрала 🇧🇬

- Припомни ми, мъниче ти, как се лети!
С теб летях аз насън и наяве.
Самолетчета правех от всички мечти
и е смешно, че днес съм забравила.
Две искрящи очички отправиха взор, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-06-02T13:38:22+03:00 2.1K 9 54

Писмо от неродения ми внук 🇧🇬

Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2021-06-01T13:33:01+03:00 681 10 21

Дневникът на (НЕ!) беладжията - 26 🇧🇬

Тя, обичта, не е жест романтичен.
Мисъл и грижа в деня прозаичен
е за човека, живеещ в сърцето.
Сигурно почва от там, откъдето
твоето аз слиза тихо от сцената ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-05-29T23:14:16+03:00 786 2 9

Живот назаем 🇧🇬

При нея бе почукала скръбта.
Надеждата ѝ виза не получи.
Защо да обяснявам под черта -
не бе кармичен този частен случай.
И мракът продължи да я слепи, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2021-05-29T00:50:42+03:00 639 4 10

Облачни ириси 🇧🇬

Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2021-05-26T00:07:34+03:00 2K 12 33

Светлинна корона 🇧🇬

Погали ме със светлата си длан
роса като ветрило по глухарчето.
И тази красота без целофан,
светлинното вълшебство като зарчета
към мен подхвърли, да събуди пак ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2021-05-23T16:19:48+03:00 1.1K 6 17

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 25 🇧🇬

С кашлица лоша и с температура,
баба ми Койна не иска да чуе
ние на лекар да я заведеме.
- Имам настинка. Отива си хремата.
Чайчета пия, не скъпи лекарства. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-05-22T23:13:30+03:00 715 2 7

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 24 🇧🇬

Срещата с Таничка беше страхотна!
Аз като струна пред нея изопнат,
малко комичен, дори непохватен,
но и доволен, че няма обрати,
гледах как истински тя се зарадва. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-05-18T20:40:23+03:00 995 3 16

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 23 🇧🇬

Време е всяка тъга да отмине.
Божият син е възкръснал и ние
с баба и дядо вървим четиримата.
Пейката аз им показах в градината,
даже поседнахме малко на нея. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-05-14T07:30:10+03:00 947 3 18

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 22 🇧🇬

В петък разпети - най-тъжен в годината -
помня, че мама на път след градината
винаги с цвете и сълзи в душата,
стиснала с вяра и болка ръката,
влизаше с мене в кварталната църква. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-05-07T00:07:48+03:00 811 2 14

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 21 🇧🇬

Скоро Великден очакваме. Мери
да ме зарадва с нещо намери
Каза от село, че баба ми Койна
ще доведат. Аз подскочих доволен.
Няма да бъда със тях, но разбрах, че ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-05-04T15:37:38+03:00 1.6K 3 11

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 20 🇧🇬

Вторник изчаквам с тревога голяма.
Сякаш предчувствам, че пак ще го няма
и притеснен съм. Защо - не разбирам.
Страх ли аз в себе си акумулирам
или тинейджърски филми в главата ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-04-28T00:03:04+03:00 837 2 14

Благослов по Цветница 🇧🇬

На всички цветя в сайта
Много по-светла е тази неделя,
всички празнуват с цветя пред иконата.
В храма свещеник тържествено пее,
църкви закрилници стават за молещи. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2021-04-25T21:27:15+03:00 697 5 21

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 19 🇧🇬

Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-04-20T22:15:03+03:00 796 3 13

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 18 🇧🇬

Четох на глас моя дневник от вчера.
Прилика даже със Шекспир намерих.
Не, не прилича това на сонети,
а на младежи от чувства обзети.
Няма балкончета и серенади. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-04-12T13:07:34+03:00 1.1K 1 11

Дневникът на (НЕ!) беладжията - 17 🇧🇬

Чакат в класа пак да видят момичето.
Таня добра е и всички обичат я.
Питат за нея и я поздравяват.
Искат при нас да се върне тя здрава,
но си признавам пред всички - от мене ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-04-07T07:11:22+03:00 1.6K 2 6

Дневникът на (НЕ)беладжията - 16 🇧🇬

Даже във Дневника нямам желание
вече да пиша, щом няма я Таня.
Дните пълзят като охлюв в градина.
Кисел съм. Седмица вече измина.
Често избухвам, готов да се карам. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-03-28T23:48:40+03:00 984 3 16

Дневникът на (НЕ!) беладжията - 15 🇧🇬

Някога точно така получава се.
Искаш да викнеш, с емоции крайни си,
но не зависят от тебе нещата.
Думата има госпожа Съдбата.
Пред кабинета на доктора чакаме. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-03-24T14:17:07+02:00 1.1K 3 11

Тодоровденска кушия 🇧🇬

Бързи копита във утрото сиво
чаткат, прогонвайки злото.
Конски Великден и сплетени гриви -
празник за всички в селото.
Обредни хлябове с кръст и подкова ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2021-03-20T07:22:16+02:00 689 7 25

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 14 🇧🇬

Първите крачки са лесни. Пътеката
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-03-17T09:05:09+02:00 822 2 11

Памфлет за кормчията 🇧🇬

Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2021-03-14T07:45:21+02:00 2.7K 14 65

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 13 🇧🇬

Няколко дни все вали, а във сряда
края на тази почивка се пада.
Имахме план и до хижа Алеко
с Таня да идем, че не е далеко
и се ядосвам на лошото време. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-03-12T18:55:21+02:00 928 4 13

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 12 🇧🇬

Тръгваме рано. А баба, подквасила
млякото снощи, ми казва: - Сколасала
вече съм, Мите, след туй ще почивам.
Исках да пратя на Евито. Свива
ми се стомаха за вас, че изкуствени ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-03-07T23:53:25+02:00 1.1K 4 17

Nein! 🇧🇬

Внучката поиска на морето
като баба да я заведа.
Аз угаждам много на детето,
но да чака някаква файда
рожбата ми - няма как да стане ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2021-03-02T20:14:46+02:00 885 4 25

Внучката на Баба Марта 🇧🇬

Купих от сергия на пазара
две игли и бяла и червена
прежда, та традицията стара
с моя труд да бъде подновена.
Пижо аз и Пенда си изплетох ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-02-28T16:48:13+02:00 1.3K 4 20

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 11 🇧🇬

С пришки покриха се вчера ръцете ми.
Свърших с дървата, но имам на двете.
Спах като къпан. Така уморен, че
чух във просъница баба как рече:
- Мите, съвсем си останал без сили! ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-02-28T07:51:22+02:00 942 3 13

Дневникът на (НЕ!)беладжията -10 🇧🇬

Спя на старинно легло със пружина.
Тука възглавките са с перушина.
Няма завивчици олекотени.
Стар е юрганът и обзцветен е,
но затова пък заспивам веднага. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-02-26T07:44:56+02:00 997 3 14

Приз за поддържаща роля 🇧🇬

Пееше пясъкът. Ти ли догони ме?
Нашият дъх нарисува кубе.
Пак прожектира в душата ми споменът
снимки от цъфнало лятно небе.
Как омагьосваха с тайна внушителност ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2021-02-24T06:12:25+02:00 1.5K 8 17

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 9 🇧🇬

Таня отказа да дойде на село.
Може прибързан планът ми и смел да е,
но се надявах и сбъднат представях си.
Всъщност, аз отказа неин очаквах си,
а ми е тъжно сега и печално. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2021-02-18T23:20:02+02:00 829 2 10

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 8 🇧🇬

Нямам търпение, щом са очите ми
час преди съмване в тъмното взрени.
Вадя портрета във дрешника скрит и
вглеждам се в ириси светло зелени,
сякаш откритие аз ще направя. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children, Odes and poems

2021-02-16T16:00:13+02:00 1K 3 9

Наздравица за влюбени 🇧🇬

Н ищо не беше предвидил.
А з забраних да се влюбваш
З наеше: със самодива
Д ълго сърцето воюва.
Р адост ли блесна в очите, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Acrostics

2021-02-13T22:29:16+02:00 934 10 30