pastirkanaswetulki
874 results
Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...
  1056  33 
В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът ...
  535  23 
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...
  1393  36 
В деня на ослепялата въздишка
и разума, пиян от съжаления,
шампанското на залеза излишно
разлива незаспали привидения.
Пътеките от допира се кършат, ...
  448  19 
- Не е за тебе този мъж! Не е!
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне!
Разумните се вслушват в други хора.
- Но аз си имам, мамичко, сърце! ...
  865  31 
Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...
  911  24 
"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...
  737  16 
Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя през нощта да опакова всяка вещ, приведена над поредния кашон. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата ѝ. Във всяка стая, превърнала се временно в неин д ...
  867  18 
Каза ми, че закъснява
мама. Вън е вече здрач.
Никога не разрешава
друг да бъде шеф-готвач.
Слагам нейната престилка, ...
  1368  52 
От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...
  466  11 
Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...
  494  16 
На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...
  596  25 
Тръгна ядосана, защото майка ѝ се опитваше да я спре. Като момиче в десети клас, навършило вече седемнадесет години, не искаше да позволи на никой да я смята за малка. Макар, че в очите на родния ѝ баща нейният силен стремеж да я приемат вече като голяма изглеждаше различно и тя добре знаеше това.
В ...
  1570  39 
- Да повозим ли децата на този файтон, ше бъдат много щастливи, какво ще кажеш? - попита мъжът.
- И без това разстоянието от гарата до града е голямо, а и автобусите са много нарядко?
Ваня беше оставила пътната си чанта до големия му куфар, но здраво
стискаше ръката на четиригодишния им син. Очите ѝ ...
  564  18 
Този лунен стакан от години до горе се пълни
с илюзорно красиви и светли мечти за любов.
Аз надежда издигах да пие от него до съмване,
но прокиснало вино нагарча от сълзи и зов.
Не усетила сладост, в кафеза на мислите влизах ...
  644  11 
Питате ме в кое ресторантско меню можете да я намерите пилешка супа от крилца ли? Готвачът е с мангъровска шапка, вярва в здравословното хранене и препоръчва пиенето на много течности. А, да не забравя - и редовно отваряне на прозореца за проветряване. Помагало на мозъка да диша!
Аз не го послушах. ...
  1271  50 
Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коленете си и седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше. Дребничкото ѝ лице, станало още "по-морско" през лятото, беше забравило какво е да се усмихва. Труден и неравен е калдъръма на ...
  1987  42 
Тичаше... По стръмната урва на страха зад нея се свличаха камъните на вината, която не спираше да я гони като освирепяло куче. Понякога споменът камък я настигаше и заставаше пред нея с кривото лице на остаряла от чакане питанка. Тя беше загубила отговорите в бездънното море на въпросите си и единст ...
  1153  21 
Открих във теб сърцето си. Но, Боже,
нали то в сейфа таен бе прибрано?
Заключих го. Не вярвах, че ще може
след трус повторен живо да остане.
Сега лети - щастлива пеперуда, ...
  789  25 
Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах. ...
  817  28 
Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...
  792  20 
Татко ми каза: Голяма си, Мина!
Утре те водим на детска градина!
Колко уплашена слънцето чаках.
В тъмното скришом от другите плаках.
На сутринта бях с букет във ръката. ...
  2417  20 
Два облака сме ние и гърмим
по-силно от светкавици през юли.
Събуден ураган души ломи...
А правехме се с тебе на нечули.
Гневът със стъпки котешки пред нас ...
  689  25 
На Ивайло Балабанов
"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш."
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат! ...
  1292  17 
Е П И Л О Г
Мама ми каза, че дълги години
дневник е водела. Още във скрина
пази бележника, ситно изписан.
Аз го открих и направо бях слисан. ...
  610  12 
Вече две сутрини тичам аз рано
покрай брега. И закусваме с мама,
след като душче си взема за свежест.
А като плувам в морето, изглежда
тя притеснена е и се страхува. ...
  508  10 
Все не остава за дневника време.
Дядо с колата дойде да ме вземе
и у дома ни ремонти направихме.
Таня и майка ѝ скоро отплаваха
на океански круиз да починат. ...
  536 
Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...
  1540  14  68 
Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...
  416 
Юни приключи. Започнаха жегите.
Днес е неделя и, ако намерите
празно место до басейна за двама,
значи с късмет ви е раждала мама.
С бански в торбата и кърпа хавлиена ...
  424 
С преклонение и благодарност към
всички медици, за които професията
е не само дълг, а и човещина!
Задъхва се животът интубиран
и моли се за въздух подарен. ...
  396  19 
На Теди
Прелиствах небето с каприза на поглед човешки
и в утрото румено изгрева чаках на кея.
А гларусът литна, едно показно без насмешка,
високо издигнал се, както отдавна копнея. ...
  398  13 
Днес сме решили да ходим със Таня
здо нацъфтялата с билки поляна
зад недалечната малка горича.
Близко е, сигурно знаят я всички.
Еньовден било - напомни ми Мери. ...
  373 
Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...
  937  33 
Дядо и баба ми Койна на село
днес заминават, че леля ми Вела
щяла да ходи на Хасковски бани.
Исках старицата в нас да остане,
ала без грижи ще бъдат козичката, ...
  550  12 
Ние стъпихме гордо на тази земя,
с коренища вековни и здрави,
а краде плодовете лукава ламя
и се чудим какво да я правим.
Двама братя с ножове, преди да заспят, ...
  442  22 
Всички в квартала ни вече узнали са.
Трябва към Таня да тръгвам, а бавя се
и осъзнавам, че още смутен съм.
Днес на училище първият ден ще е
след репортажа за мен във неделя. ...
  436  11 
Бях капка. Но така е притъмняло...
Очите режат с писък тъмнината.
Разпадам се на атоми, а цяла
не съм била от миналото лято.
Загубих се в измислени светлици. ...
  664  30 
Колко ли пъти аз лентата връщах?
Всичко разхазах на Таня, а вкъщи
мама изтръпнала разказа слушаше.
- Леле, Митаче! - и някаква суша
сякаш мореше я - трудно преглъщаше. ...
  428  10 
- Припомни ми, мъниче ти, как се лети!
С теб летях аз насън и наяве.
Самолетчета правех от всички мечти
и е смешно, че днес съм забравила.
Две искрящи очички отправиха взор, ...
  1622  54 
Random works
: ??:??