pastirkanaswetulki
899 results
(Хайку - тавтограми)
Г.
Гняв героичен
гордия гарван гнети.
Глух героизъм. ...
  601  19 
Хайку-тавтограми
А.
Алюзията -
автобиографична
Амазония. ...
  780  13 
На А.
"Просто спрях да летя..." - ми написа.
А къде е крилото, те питам?
Свикваш с мъката, с болка от липсата.
Черни яростни Не-та излитат ...
  804  19 
Мощно мечтание
мачка магнитната мъка.
Моли ме маска мажорна -
махало маняк.
Музика мътна ...
  1229  10  40 
Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...
  899  19 
Беше страх,
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
  865  20 
Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...
  1697  12  24 
ПРИПЕВ:
Маската, маската сложиш ли, знаем -
скрит ще останеш и недосегаем.
Има ли вируси във обществото,
пак ще ни гази без жал колелото. ...
  996  25 
По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...
  946  36 
Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.
Остро се жулна по бузата мойта душа.
Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати
или знамение - повече да не греша?
Вече и в църква не влизам, защото се моля ...
  866  16  27 
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана, ...
  973  13  30 
Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината, ...
  761  17 
Някой беше заковал
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...
  681  25 
Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
  1337  14  30 
" Хората имат различни звезди",
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
  2609  15  64 
Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада ...
  935  24 
Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...
  874  13 
Баснята на Лафонтен
"Вълк и агне" чуйте мен
как във стих ще ви разкажа.
Да запомните, че даже
прав да си, щом слаб си ти, ...
  1330  24 
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
  1958  13  54 
Мамичко, пак ли си станала рано?
С обич невестина месиш деня.
Къщата грейва и трепка изпрана
тихата болка, повила съня.
Бели въздишки пресяват брашното. ...
  867  22 
Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?
  770  10 
Любовта се бунтува, неразбрала това,
че израства в коприва всяка мека трева,
щом и стъпчат душата и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?
  719  19 
Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
  758  11 
Любовта ми е кученце вързано,
но усещам, че в днешния ден
на забраната строга синджира
то ще скъса, спасявайки мен.
1985 г.
  598  15 
- До кога сме в карантина? -
пита майка си Росина.
- Вече всеки нов урок
е за Рори като шок.
Почвам да му обеснявам, ...
  627  11 
Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак, ...
  738  17 
Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...
  828  10  24 
Днес в гората се разнесе
бързо като птича песен
черна плашеща мълва
за зараза. След това
полицейските патрули ...
  908  19 
Една прашинка тъжна и самотна
във шепите на времето проплака.
Но аз дочух сподавения вопъл
и вече знаех тя че мен е чакала.
Приличаше на мъничка светулка, ...
  581 
Продават днес живота на промоция.
Той даже пет пари сега не чини!
А снимката с въпроса си ме боцна.
Срамувам се край нея да премина.
Жена ли е или пък мъж без име? ...
  1667  24 
В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...
  633  23 
Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях ...
  1225  14 
Да въртиш педали бързо
и със вятъра отвързан
смело ти да полетиш,
пръв за да се поздравиш
в състезание, е славно. ...
  856  21 
Бяха толкова щастливи,
за игри нетърпеливи.
Двама с нови колелета
и с очички, дето светят
като огънчето в тъмно. ...
  820  14 
Изглеждаше ми толкова голяма,
подпряла гордо с рамена небето!
Мечтаех сянка облачна да няма,
а аз да се любувам на лицето ти.
Дори орлите, дръзнали да литнат ...
  1796  37 
Вече знаете - Росина
всички по успех надмина.
Тя решаваше задачи
много трудно и така че
даже мистър Бух се смая. ...
  996 
Иржи, ти не си бабетка,
дето във кресло седи
и се занимава с плетка,
а оставяш в нас следи
на интелигентност свисше, ...
  739  37 
Както казаха, тъй стана.
Роси беше капитана
на момчешката задруга.
Нейна беше по заслуга
и добрата дисциплина. ...
  689 
Мистър Бух бе справедлив.
Но в класа им, тъй щастлив,
имаше един злосторник.
Без домашна бе от вторник,
та до петъчния ден. ...
  573 
Примирено виси на дървото
този спукан от обич балон.
Черен клон ли намери в живота,
вместо бял серенаден балкон?
Много въздух сърдечните бузи ...
  2398  33 
Random works
: ??:??