pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Works

Абсурдна любов 🇧🇬

Тя в сърцата заключени,
розов сън не живяла,
бе за чувства неслучени
щедро обич ни дала.
Днес мълчат въпросителни – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love, Philosophical

2022-05-03T13:11:33+03:00 785 7 12

Шушулките, шумящи от лъжи 🇧🇬

"Най-страшното неравенство е между
имената на нещата и самите неща. Смисълът
на думите започва да се изсулва, като бобените
зърна от изсъхналата шушулка."
Георги Господинов ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-04-27T19:25:55+03:00 655 4 15

Божият хляб 🇧🇬

Ръцете ми замесват козунак,
за Тебе сладък хляб аз, Боже, правя.
Повтарям си молитвата, но пак
пред страх човек до мен се е изправил.
Яйцата на надеждата са в мен ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-04-24T19:29:08+03:00 1.3K 5 14

Сърцежертва 🇧🇬

Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-04-20T12:55:35+03:00 698 8 12

Мокра съм връв! 🇧🇬

Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2022-04-16T09:39:36+03:00 885 7 20

Майката на розовото облаче 🇧🇬

Днес трябваше да бърза, защото я чакаше доста недовършена работа от вчера. Не обичаше да отлага нищо за следващия ден, но желанието непременно да довърши жилетката на дъщеря си беше изместило всичко друго. Най-важното за нея сега си оставаше изпращането на малкото ѝ момиче, което заминаваше на лагер ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2022-04-15T17:01:59+03:00 1.4K 1 17

Молитва към Твореца 🇧🇬

Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-04-12T21:33:54+03:00 1.2K 4 8

На моя буреносен облак 🇧🇬

Не зная колко бури съм посяла,
аз мислех, че съм вятър благ по нрав.
След упрек твой повярвах, че си прав
и с молив чер щрихирах всичко бяло.
Небето в миг попи чернилка страшна, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2022-04-09T15:18:43+03:00 612 5 13

Теменужен знак 🇧🇬

Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2022-04-01T12:54:59+03:00 1.4K 4 16

Разказва семейното легло 🇧🇬

Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2022-03-27T19:24:50+03:00 1.6K 5 15

Гласът на сълзите 🇧🇬

Не вярвах, че сама ще трябва, сине,
на рожбата си гроба да копая.
Над мен небето чаках да се срине,
защо смъртта повика теб - не зная...
И татко ти, и брат ти с дни се бият, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2022-03-22T13:33:04+02:00 794 5 21

Небесен хляб 🇧🇬

"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2022-03-19T19:08:40+02:00 811 8 19

Синият писък на глада 🇧🇬

И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в ж ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2022-03-16T14:26:09+02:00 2.2K 10 39

Байрак срещу черпак 🇧🇬

"Черпакът винаги ще стои
по-високо от байрака!"
Дочут уличен разговор
Включвам се непрограмирано
в разговор чужд и страничен, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2022-03-13T17:44:42+02:00 712 4 10

В кошницата на живота 🇧🇬

Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-03-12T15:26:24+02:00 2K 8 50

Сърцеубежище 🇧🇬

Вой на сирени. Страх разтуптява небето.
Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.
Тя е орлица, готова да брани орлето
от разрушителя – най-безсърдечният чичко.
В бомбоубежище влизат при другите хора. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2022-03-10T17:10:27+02:00 757 2 11

Репортаж от гара "Война" 🇧🇬

Тичащи хора. Ужас в очите...
Обич. Ридания... Страх!
Стенат, ранени от болка душите.
Вчера – превърнато в прах.
Дъх с безнадеждност. Пътят разделя ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2022-02-26T15:44:56+02:00 882 7 26

Вълнѝ и зарчета звънят 🇧🇬

Обичам аз да ходим на море,
но не за да показвам кълки голи.
Учуден си? Защо – ще разбереш,
човече ти, и без да си ме молил.
Стоях до късна доба снощи аз ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2022-02-24T13:46:23+02:00 693 2 6

Съдбоносният пикник 🇧🇬

Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2022-02-22T13:24:21+02:00 1.5K 7 25

Зимната олимпиада на мечето Рори 🇧🇬

Помните ли вие Рори?
Нищо ли не ви говори?
Май забравили сте вече
вашето любимо мече.
Той е братът на Росина ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2022-02-19T18:30:39+02:00 2.2K 6 53

Лимонов сок 🇧🇬

Наистина не зная аз това
насън ли беше или пък наяве!
Изпекла бях пържолита в тава,
наточих вино за едно наздраве.
Очаквах да си дойде днес с букет ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2022-02-18T16:24:33+02:00 764 7 24

Бабешки му работи 🇧🇬

Задиряше ме някакво момче -
богат и строен - взе, че ми хареса!
Късмет ти бил! - мълвата ще рече,
защото той си търсел (чух!) метреса.
Момчето - момчурляк към трийсетте - ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2022-02-17T15:00:35+02:00 1.1K 9 58

Прокълнатият да обича 🇧🇬

"Робът е прокълнат да мрази,
свободният - да обича."
Стефан Цанев
Щом си роден ти сред робска зараза,
знаеш ли как се обича? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-02-12T16:13:02+02:00 1.2K 5 8

Когато рискът е равен на човещина 🇧🇬

Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2022-02-09T17:52:57+02:00 1.6K 6 21

Защо ли не послушах аз Бодлер 🇧🇬

ЗАЩО ЛИ НЕ ПОСЛУШАХ АЗ БОДЛЕР,
безпаметно веднъж да се напия?
Той бил екстравагантен кавалер
и провокатор, без това да крие.
Защо показвах своя женски страх? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-02-05T17:36:45+02:00 2.5K 10 48

Залезно-изгревни ноти 🇧🇬

На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape, Philosophical

2022-02-04T13:57:47+02:00 1.6K 11 27

Щастливката с дванайсет свидни сина 🇧🇬

Доволна била вече с десет сина,
но зад Октомври братът се задавал.
Жадувала да има тя дузина,
усещала, че всеки следващ радва
по своему сърцето и душата. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2022-02-01T11:15:23+02:00 871 8 22

Синовете, есенни придворни 🇧🇬

Септември рожбата девета станал
и радвал се на името си чудно.
А Август пътя тилилейски хванал
в горите, дето се събуждат бури.
Да бъде помирител на сезони ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2022-01-29T13:42:29+02:00 805 9 27

Братята, през лятото родени 🇧🇬

Прекрасният ѝ седми син с размери
на исполин бил още отначало.
В река изкъпан, без да потрепери,
със всеки час момченцето растяло.
Достигнал върхове високи в Рила, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2022-01-25T14:46:53+02:00 2.4K 9 29

Майско-юнска приказка 🇧🇬

Ти виждал ли си майското зелено
в премяната на пищните дървета?
Тогава радостта е в тях вселена,
листата им приличат на пайети.
Годината е пети син родила ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2022-01-22T13:05:55+02:00 1.8K 9 32

Силата на братята Март и Април 🇧🇬

- Ще носи име Март синът ми трети! -
Така решила майката Година.
Щастлива била баба му и с трепет
по всички хора с радостта си минала
да ги завърже с бяло и червено ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2022-01-17T00:13:12+02:00 1.8K 6 27

Най-малкият син 🇧🇬

Една жена, наречена Година,
отбор юнаци искала да има.
Дванадесет прекрасни снажни сина
родила тя, а първите - през зима.
Сърдит и избухлив бил Януари, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2022-01-13T18:21:21+02:00 2.3K 7 44

Революционно 🇧🇬

Рано ръбата различност разлистил,
разумът роза роди.
Рязко разгърди "разбойникът" ризата,
ритъм разбиващ разкри.
Расо размята ранена реалност - ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Other

2022-01-11T13:27:29+02:00 631 5 18

Чудото в теб ще гори 🇧🇬

Ч удните мисли узряват в кръвта ти, когато
У трото с вяра излъска на слънцето диска.
Д аже след бурята, силна се буди земята,
О бич да сее у теб, щом това си поискал.
Т и си сънувал, жадувал си жарките чувства, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Acrostics

2022-01-09T17:59:17+02:00 2K 9 40

Лъжливата шестица 🇧🇬

Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същест ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2022-01-04T15:01:15+02:00 1.6K 7 41

В гората на живота 🇧🇬

Аз бях като невинните елхички,
родени сред гората на живота.
С дъха си все към слънцето надничах,
ала растях в студенина безропотно.
В упойващите сънища на дните ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2021-12-24T08:03:58+02:00 2.4K 10 38

Еленчето със светещия нос 🇧🇬

В студено утро се родило,
в Лапландия, а не при нас,
еленче пъргаво и мило,
но с нос червен и с тъжен глас.
Нослето светело различно, ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2021-12-17T21:30:14+02:00 1.6K 8 40

Ден, от обич прероден 🇧🇬

Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love, Landscape

2021-12-11T11:29:18+02:00 2K 6 26

Жената с пушката - 2 🇧🇬

Редовете, отрупани все още с листа и със събиращи сладост гроздови зърна, хвърляха причудливи сенки по земята, осветени от появилата се луна. Отнякъде излезе лек ветрец, а това накара всичко да се раздвижи, споходено от променящ се шум. Стори ѝ се, че в далечината прибяга човек, затова свали пушката ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2021-12-05T21:04:27+02:00 933 4 20

Жената с пушката 🇧🇬

Този спомен е загубил цвета си с времето. Толкова, колкото избелялата черно-бяла снимка на стената. Жената на нея е облечена с тъмно кадифено сако и голямата му яка стига почти до гордата ѝ брадичка. Изглежда сякаш се е сгушила в нея, но затова пък раменете ѝ са широки и повдигнати от подплънките на ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2021-12-02T15:32:47+02:00 725 4 13