pastirkanaswetulki
874 results
Орисията ни е такава -
сутрин ний замесваме деня,
като бабите си първи ставаме,
лепне по очите ни съня.
С боси стъпки в тъмното се лутаме, ...
  661  17 
На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...
  1370  13 
Далечното е чуждо разстояние,
което прави в Космоса пътека.
Сърцето го измерва с обещания,
а разумът – с мечтите на човека.
  806  16 
Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...
  725  22 
Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...
  898  12  23 
Тръгваме вече, беше ни истинско,
слънце пладнуваше в жадни очи.
Чувствата бликат, сълзи разплискали,
стръкче пелин във душата горчи.
Но ни повежда, светла, пътеката, ...
  425 
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...
  690 
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
  638  14 
В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо ...
  615  20 
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...
  1571  14  25 
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...
  802  20 
> Предвечните води, всевечните води – кристални,
>
> бездънни и безбрежни, призивно прохладни.
>
> ...
  2722  20  39 
На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро ...
  661  18 
Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...
  769  21 
Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума, ...
  508  15 
Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка, ...
  663  18 
Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...
  714  14 
Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...
  497  22 
Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...
  554  12 
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...
  510 
Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...
  576 
Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...
  597  11 
Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше ...
  964  20 
Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...
  581 
Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...
  3707  39  119 
Някой ми ритна менчето,
пълно с илюзии бляскави.
Каза ми: от човечност е!
Скърцаше тонът му рязък.
Страх се надвеси над нищото. ...
  513  12 
Съблекли тъгата, очите
се къпят в слънца-водопади.
- Здравей! На момиче приличаш! -
ухажва ме вятърът. - Млада?
Какво ти момиче! - смутено ...
  568  12 
Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магия пилене на орлови нокти.
Този плач безпощаден напада небето с юмруци ...
  519 
Като някакво копче във гърлото
невъзможни са за преглъщане
на живота мечтите опърлени,
от които сега се завръщам.
Оцеляла е само копривата, ...
  479  13 
Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...
  951  10  28 
Снежното в нас се стопява,
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...
  900  15 
В квартална баня (щерки три)
ни къпеха за здраве.
Сега съм дама и с мечти
експеримент си правя.
Избрах почивка – пет звезди – ...
  824  22 
Чувствам се малка и слаба,
пясъчна и натрошена.
Горда си беше баба,
с друга не бе подменена.
Сякаш, настъпил фустана, ...
  747  14 
В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...
  686  16 
Този Дейвид (Рокфелер ли беше?)
сменял не жените, а сърцата си.
Искал много да достигне двеста,
но прехвърлил само сто. И нещо си.
Вижте, за милярдите не споря – ...
  700 
Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
  1122  15  32 
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...
  582  14 
Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше, ...
  695  13 
Мартенска радост си ти,
сбъдна мечтите ми, сине.
Щъркелът, който лети,
чу и не ме подмина.
Спусна вързопче за мен, ...
  626  12 
Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
той нарисувал е нежност.
Пъпките в клоните вече цъфтят, ...
  1786  35 
Random works
: ??:??