Plevel
232 results
Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
789
13
20
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
716
1
4
Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...
965
12
23
Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по ...
706
8
22
Не сме ли хората крадци,
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...
799
12
24
Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
519
4
11
В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. ...
792
3
14
Очите му вече нищо не различаваха в мъглата през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той се ...
542
15
25
Не съм разбрала. Сигурно пияна,
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха. ...
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха. ...
659
9
23
Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...
1083
9
19
Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...
1822
8
20
До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...
995
12
43
Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...
833
13
29
"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
1657
19
28
Забравих как се пише за раздялата,
защото плачат липсите изстинали.
Забравих даже да затопля стаята,
но Вие, струва ми се, не сте и идвали.
А ние никога не сме се срещали. ...
защото плачат липсите изстинали.
Забравих даже да затопля стаята,
но Вие, струва ми се, не сте и идвали.
А ние никога не сме се срещали. ...
679
16
25
Цялото морско градче е знаело, че Соня е влюбена в него и, че той я учил да плува. Знаели са, че дъждът от звезди, в който се е къпела, мислейки си за него, е звучал с мелодията на неговия глас. Моряците, които са ги виждали да тичат рано сутрин покрай лодките, хванати за ръце, се досещали, че тя го ...
478
13
25
През 2003 – та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най- ...
763
8
28
Когато влязохме, залата наподобяваше гигантски кошер и всеки търсеше своят номер с клетка. Безброй очи като скенери ни преценяваха, гласовете се кръстосваха, около нас, заплитаха ни и ни пропускаха между костюмите и роклите си. Очаквах Росен да срещне някой познат и така да добия повече информация з ...
765
10
16
Не забелязвах другите клиенти. Имаше ли всъщност други? Може и да е имало, но в онзи момент се чувствах като в капсула. От онези, които са пълни с вода, със звезди и две фигурки на мъж и жена. Дишах под водата. Белите ми дробове се бяха видоизменили на хриле. Той прехвърли косата ми напред и ме вдиш ...
508
8
11
Ръцете му се бяха сковали от студ.
- Студено ли ти е? – го попитах
- Не, не ми е студено. – отвърна, разкривайки бялата си усмивка – Просто съм гладен като вълк. Не ти ли остана още един сандвич?
Продължение 2-ра част
- Защо се смееш? – попита ме мъжът, а на мен за малко да ми излязат и сълзи. ...
- Студено ли ти е? – го попитах
- Не, не ми е студено. – отвърна, разкривайки бялата си усмивка – Просто съм гладен като вълк. Не ти ли остана още един сандвич?
Продължение 2-ра част
- Защо се смееш? – попита ме мъжът, а на мен за малко да ми излязат и сълзи. ...
1190
11
11
Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се напиеше, казваше на баба, че някоя сутрин ще го намери обесен на асмата в двора. Всяка вечер, той напиваше болката си с Мавруд, приготвен от лозето на двора. Спомням си, че през студентските години бях ...
751
13
30
Тъмнината вали от очите ти, мамо.
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача, ...
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача, ...
716
18
30
След осмия си вой, те измълчах.
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...
814
21
17
По пладне, лятото напича по върховете планинското родопско село, облаците са бели и тежки – ръка да вдигнеш, ще ги пипнеш, а тревата е сочна и стига чак до кръста. Там в тишината цъфтят най-красивите цветя; безброй бръмчащи насекоми поят хоботчета в тях, а вятъра разнася жуженето като песничка. Дъбр ...
514
12
21
Момиче в каросерията
Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...
Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...
893
13
34
Тоз болен звяр човекът си отива,
в бездушно отражение на сянка.
Върви по склона в залеза се скрива
и твърде рядко между нас се мярка.
в бездушно отражение на сянка.
Върви по склона в залеза се скрива
и твърде рядко между нас се мярка.
398
13
12
Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара. Естествено, това нямаше да е толкова фатално, ако ходех пеш, но понеже се движех с любимото си колело, много се изплаших. Затова на връщане реших да спра в парка, да си отдъхна от случката и да огле ...
846
10
17
В сърцето ми надраскано от нокти,
прескача пак нещастен,тих шансон.
Но виждам, че след седем - осем водки
антрето ми превръща се в салон.
За бал. Аз ставам да танцувам, ...
прескача пак нещастен,тих шансон.
Но виждам, че след седем - осем водки
антрето ми превръща се в салон.
За бал. Аз ставам да танцувам, ...
711
17
34
Прочете по въздишките
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
746
8
2
Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет в Йорк, Англия. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , че с една количка се мотае, – тъмнокосо, недохр ...
751
9
24
До късно на терасата простира,
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...
3629
43
71
Навън се спускаше мъгла. В спа центърът миришеше на минерална вода. Имаше само двойка възрастни на шезлонгите, а тримата шкембести мъже сега приближаваха към басейна. Наредените в съзвездие лампички на тавана се отразяваха във водата. Светлосенките от стените плуваха на повърхността, а в средата на ...
534
6
14
Тя знае адресите, на скоро починали,
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето, ...
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето, ...
707
6
16
Площадът на малкия град е отрупан с мартеници. Повдига се мъглата, като прозрачна завеса.
Уважаеми Дами и Господа, започва манифеста на бялото и червеното, на единството, на изначалното, на това, което ни обединява като народ! На българското Ин и Ян. Толкова е празнично всичко! Толкова много сергии, ...
Уважаеми Дами и Господа, започва манифеста на бялото и червеното, на единството, на изначалното, на това, което ни обединява като народ! На българското Ин и Ян. Толкова е празнично всичко! Толкова много сергии, ...
1173
7
16
Печатам те с целувки. С Лист слова.
По ъглите си скрих стаена нежност.
Говоря си през вечер. Все сама.
През другите мълча. Да се избегна.
И смея се. Не вярвай. Не личат. ...
По ъглите си скрих стаена нежност.
Говоря си през вечер. Все сама.
През другите мълча. Да се избегна.
И смея се. Не вярвай. Не личат. ...
574
15
23
Има много причини да говорим празни приказки. Но винаги е било културно да се говори за времето. За температурите. Или, за финансовото състояние , като например: „Работиш ли?“ , „Къде?“ „Доволен ли си?“ Или за семейството: "Имате ли дете? Ходи ли на градина?" Бля бля, бля. Звучи отегчаващо, направо ...
572
6
7
22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...
1190
7
31
Вървя по улицата късно,
поредна крачка, сняг, мъгла.
Почти забравих как прекъсват,
връзките из тез селца.
Съвсем не трябва да ти казвам, ...
поредна крачка, сняг, мъгла.
Почти забравих как прекъсват,
връзките из тез селца.
Съвсем не трябва да ти казвам, ...
744
13
14
Английската пианистка живееше сама в едноетажната къща, точно срещу голямата църква с трите златни купола. Тя беше жена на около 45 години, висока, бледа и слаба с лъскава, жълта коса като от течен сатен. Беше пристигнала в България преди около две години, живееше самотно, ходеше пеша, не се усмихва ...
684
11
18
В чудновата страна живеем, икономически паянтова, но за сметка на това стабилна откъм обичаи и празници, изобилстваща от кръчми, от хора очукани от градушката на беднотията, със странни нрави, за чиито проявления най-често сме свикнали да чуваме в кръчмата, на спирката, по телевизора, или кой знае к ...
657
10
19
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
