Razkolnikova
121 results
Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...
496
2
Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...
465
Ноември си отива -
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...
407
1
2
Като пътя към рая
е тази влажна пътека.
По нея желая
да поема полека.
Блокът на любимия, ...
е тази влажна пътека.
По нея желая
да поема полека.
Блокът на любимия, ...
436
Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...
442
2
Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...
593
3
Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...
403
1
Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
341
Аз съм идеалистка.
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...
349
В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...
419
Пътят, уважаема,
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...
517
2
Шансът е променливо щастие.
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...
447
2
Замислих се случайно,
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...
477
1
Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...
486
2
Парчета сладки спомени
събирам и измислям
наново всяка сутрин
от изгрева сломена.
От утрото без слънце, ...
събирам и измислям
наново всяка сутрин
от изгрева сломена.
От утрото без слънце, ...
478
1
Преекспонирани
са представите
за зло и добро,
трябва-не трябва,
мрази-обича. ...
са представите
за зло и добро,
трябва-не трябва,
мрази-обича. ...
428
3
Всички размисли са важни.
Асоциации, въпроси,
догадки разни.
Току-виж се окажеш
създател, гений, ...
Асоциации, въпроси,
догадки разни.
Току-виж се окажеш
създател, гений, ...
488
Спомени, помени,
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл, ...
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл, ...
409
Накриво се събуждам,
усмихната си лягам.
Светът ми се обръща
надолу със глава.
Коя е мойта муза, ...
усмихната си лягам.
Светът ми се обръща
надолу със глава.
Коя е мойта муза, ...
398
3
Вяла надежда
крепи душата,
света подрежда.
Малка и лека
дори да бъде, ...
крепи душата,
света подрежда.
Малка и лека
дори да бъде, ...
422
1
Искам да извикам
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка, ...
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка, ...
376
3
В сърцето ми се носи
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря ...
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря ...
491
1
Ние сме безкрайно волни,
влюбени и непокорни,
може би декор в пейзажа,
не дъгите на паважа.
Но умеем да пресмятаме, ...
влюбени и непокорни,
може би декор в пейзажа,
не дъгите на паважа.
Но умеем да пресмятаме, ...
497
3
Един ден е достатъчен,
дори минута, дори секунда,
една въздишка, небрежен поглед,
за да изпиташ и
да изпуснеш ...
дори минута, дори секунда,
една въздишка, небрежен поглед,
за да изпиташ и
да изпуснеш ...
462
1
Защо усмивката е лятото,
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
...
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
...
410
Защо е нужно
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея, ...
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея, ...
525
5
Прекрасно е да бъдеш влюбен,
от безнадеждни пориви да бъдеш тласкан,
за да достигаш брегове, почти изгубен,
и там от себе си неволно да се стряскаш.
Защото влюбеният се не разпознава, ...
от безнадеждни пориви да бъдеш тласкан,
за да достигаш брегове, почти изгубен,
и там от себе си неволно да се стряскаш.
Защото влюбеният се не разпознава, ...
453
1
Пияна от любов
целувка - мъртъв зов,
седя и стих редя
под нощна ведрина.
Часовникът звъни, ...
целувка - мъртъв зов,
седя и стих редя
под нощна ведрина.
Часовникът звъни, ...
607
1
Идилия е любовта
под облаците и в дъжда,
облечена в зелено лято,
на изгрев огнен от смеха.
През снежна зима от мъгли, ...
под облаците и в дъжда,
облечена в зелено лято,
на изгрев огнен от смеха.
През снежна зима от мъгли, ...
423
3
Творенето е скучно,
когато няма порив,
мечта и идеал,
за който да се бориш.
Безцветна е стената ...
когато няма порив,
мечта и идеал,
за който да се бориш.
Безцветна е стената ...
424
1
Къде ли отива мечтата,
щом чувствата туриш в изгнание
и без да дочакаш зората,
откажеш да търсиш спасение?
Къде се осмисля денят ти, ...
щом чувствата туриш в изгнание
и без да дочакаш зората,
откажеш да търсиш спасение?
Къде се осмисля денят ти, ...
497
1
1
Във него се намирам.
И губя, и събирам.
Говоря и треперя,
мълча и стихостирам.
Във него съм свободна, ...
И губя, и събирам.
Говоря и треперя,
мълча и стихостирам.
Във него съм свободна, ...
432
4
Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...
426
Една година вече,
от спомен явно страда се.
Със себе си отвлече
картинка - не забравя се.
Защо нахлува странно ...
от спомен явно страда се.
Със себе си отвлече
картинка - не забравя се.
Защо нахлува странно ...
399
Милувка моментна.
Претръпваш за миг.
А после обърнат
гръб и ритник.
Лесно е да се влюбиш, ...
Претръпваш за миг.
А после обърнат
гръб и ритник.
Лесно е да се влюбиш, ...
420
Разминаваме се
глухо и смутено,
просто подстрекаваме
чувството студено.
Довчера приятели, ...
глухо и смутено,
просто подстрекаваме
чувството студено.
Довчера приятели, ...
481
Софийският пейзаж
почти не се мени.
Нов трябва му монтаж,
за да се освежи.
Все същите лица ...
почти не се мени.
Нов трябва му монтаж,
за да се освежи.
Все същите лица ...
470
2
Утрото ми подари
светла мисъл и лъчи.
Под ухилените облаци
плъзнаха се куп мечти.
С на Балкана песента, ...
светла мисъл и лъчи.
Под ухилените облаци
плъзнаха се куп мечти.
С на Балкана песента, ...
482
1
Защо изчезва тъй бързо
всичко, което обожаваме?
Така се завърта светът,
че сме устроени да страдаме.
Отвори очи, осъзнай прекрасното, ...
всичко, което обожаваме?
Така се завърта светът,
че сме устроени да страдаме.
Отвори очи, осъзнай прекрасното, ...
420
4
Знаем ли защо я караме така?
Наивно се питаме, сякаш не знаем,
че говорим с преструвка, даже без да крием,
че в жестоко очакване, да завалят, стоим,
по-хубави мисли, за да помълчим. ...
Наивно се питаме, сякаш не знаем,
че говорим с преструвка, даже без да крием,
че в жестоко очакване, да завалят, стоим,
по-хубави мисли, за да помълчим. ...
425
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
