Razkolnikova (Ангелина Кънчева) - Works

:( 🇧🇬

Преднамерено добро
за изгода - пак е зло.
Хубавото намерение
е наивно и само.
Разумът казва едно, ...

Razkolnikova

Poetry

2009-02-22T14:30:05+02:00 550 3

cambriolée 🇧🇬

Защо са коварни хората,
мислите - нечисти и зли,
защо ме наляга тревогата,
че ще ме "ритат" и след постъпки добри.
Хрумва ми нещо различно, ...

Razkolnikova

Poetry

2009-02-17T20:38:13+02:00 587 1

Поет-ка 🇧🇬

Измислям думи и се правя на поет,
в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,
една идея, дразнещо ровичкаща,
ми казва бодро-радостно "привет".
Седя и пиша във омайна тишина, ...

Razkolnikova

Poetry

2009-02-13T22:33:46+02:00 585 1

Объркване 🇧🇬

Иронично говорим,
а стрелките не се спират.
Времето да преборим,
на думи само опитваме.
Но часът отминава, ...

Razkolnikova

Poetry » Philosophical

2009-02-08T23:11:44+02:00 684 1

Накратко 🇧🇬

Подхлъзвам се на желанието
да се откъсна от реалното,
за да препускам в идеалното,
съвършено безвремие.
Но затворя ли книгата, ...

Razkolnikova

Poetry » Blank verse

2009-01-13T21:07:19+02:00 610

А беше нощ 🇧🇬

А беше нощ.
Не беше нужно да се крием
от ударите на деня,
въпросите на светлината,
капризите на сутринта. ...

Razkolnikova

Poetry

2009-01-12T00:03:32+02:00 621 3

Без думи(те) 🇧🇬

Не срещат думите простор.
Тъмница - моят кръгозор.
Пречупих на смеха крилете,
а мислите лежат в затвор.
Студени - всичките ми дни, ...

Razkolnikova

Poetry » Civic

2009-01-10T23:28:32+02:00 671 1

На принца 🇧🇬

Копринено нежни
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш, ...

Razkolnikova

Poetry » Love

2009-01-06T19:59:49+02:00 1.5K 3

Смисъл 🇧🇬

Да го обясня - не мога,
да го скрия- също,
то говори, то събужда,
към мечтите връща.
Да го спра - едва ли, ...

Razkolnikova

Poetry » Civic

2009-01-03T16:37:23+02:00 643 4

Стих-протест 🇧🇬

Защо ли е това презрение
към опитите да мълча?
Запазвам своето търпение,
а искам вик - но докога?
Нали желанието загива, ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2009-01-02T16:02:48+02:00 724 5

Summer 🇧🇬

Галете ме, лъчи,
пак искам да е лято,
пак искам дълги дни
със плажове от злато.
Пак искам да блести ...

Razkolnikova

Poetry » Landscape

2008-12-31T18:47:08+02:00 803 5

Буря 🇧🇬

Вихър.
Завърта шумата и клоните,
листата и найлоните,
безвременно, и гонят се.
Във танца вятърен ...

Razkolnikova

Poetry

2008-12-28T17:29:47+02:00 640 1

Мързеливо 🇧🇬

Слънчево сияние нахално ме събужда,
на простора шарен се показва утринта,
часовете алено-горещи аз предвиждам,
мързеливо гледайки в тавана на деня.
Топъл въздух тихичко навлиза през прозореца, ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-12-27T16:48:37+02:00 592 2

Зима 🇧🇬

Безбрежна и красива.
Сурова и замислена.
Все утрото приспива.
Студена и нехаеща.
Нощта в сребро рисува, ...

Razkolnikova

Poetry

2008-12-26T23:29:46+02:00 587 1

Улица на мечтите 🇧🇬

Стоя.
На прага на зрелостта.
На улица "Питанка".
Разминаваме се,
не си казваме здрасти. ...

Razkolnikova

Poetry

2008-12-21T18:53:41+02:00 664 6

Приказка 🇧🇬

Прочети ми приказка -
искам да заспя,
да политна с вятъра -
искам и крила.
Да открия изгрева ...

Razkolnikova

Poetry

2008-12-18T13:09:25+02:00 583

Лирично - без следи 🇧🇬

Ухание на морски пясък,
студени стъпки по брега,
под сребърния лунен блясък
сама се скитам със нощта.
Вълните пеят с ветровете, ...

Razkolnikova

Poetry » Landscape

2008-12-17T12:00:56+02:00 612 1

Главоблъсканица 🇧🇬

Мисля за толкова много неща,
а поискам ли - не мога да ги изразя.
Какво да правя?
Така не мога да вървя.
Съвсем го удрям на философия, ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-12-13T11:10:22+02:00 632 1

? 🇧🇬

Ще ми се да построя идеалния човек.
Да е светъл, пъстри думи
да заливат, от него, слуха ми,
да не ме занимава със себе си,
да не го занимавам със мене. ...

Razkolnikova

Poetry » Blank verse

2008-12-02T06:31:04+02:00 632 1

Себе си попитах 🇧🇬

Дали е свободен духът,
щом в окови мечтая за рози,
а разумът не отрича,
че грехът ме тормози?
Силна ли съм, щом мълча, ...

Razkolnikova

Poetry » Philosophical

2008-11-27T12:53:35+02:00 710 2

Рисувам 🇧🇬

Сън-идеал.
Безпътна художничка.
Всичко накуп
оцапва съзнанието.
Деня чист и бодър ...

Razkolnikova

Poetry » Blank verse

2008-11-04T23:36:24+02:00 757 2

Ordinary 🇧🇬

Начало на ден,
лишен от подробности
с разсеяни погледи
и въздушни срещи.
С пропити ...

Razkolnikova

Poetry » Blank verse

2008-10-19T05:52:38+03:00 731 6

Цветен сън 🇧🇬

Цветно петно,
заседнало в паметта ми,
сякаш шарено кълбо...
провокира лудостта ми.
Игра на тела, ...

Razkolnikova

Poetry

2008-10-14T07:51:05+03:00 630 3

Грешница 🇧🇬

Скръбни длани се простират към решетката,
жални викове отекват о стените,
ще намери ли спасение от клетката,
във която е заключила мечтите?
Мрак чете се, и агония, в очите и, ...

Razkolnikova

Poetry

2008-10-08T21:51:45+03:00 659

(посветено) 🇧🇬

Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...

Razkolnikova

Prose » Others

2008-10-07T15:34:02+03:00 856 1

Полет 🇧🇬

Полет
Птица във изгряващ полет
вперва поглед във безкрая,
да разцъфне като пролет,
да кръжи като че в рая. ...

Razkolnikova

Poetry » Landscape

2008-10-05T15:13:41+03:00 731 1

На войника 🇧🇬

Нотите пронизаха последните въздишки,
в звуци на пиано се понесе светлината,
скъсаната риза, дрехите войнишки,
спомените струпах, пресни от войната.
Кървава целувка бузата усеща, ...

Razkolnikova

Poetry » Love

2008-10-04T09:28:38+03:00 880 3

. . . 🇧🇬

> Мрак обгърна моята Луна,
>
> прозорецът на къщата угасна.
>
> Затвори се последната врата, ...

Razkolnikova

Poetry

2008-10-03T00:47:00+03:00 536 2

Носталгично 🇧🇬

Товарът на дните руши моя дом,
последните спомени глухо дочувам,
полиците с книги, бутилката ром,
о, своето минало как бясно жадувам!
Познати лица, непознати мечти, ...

Razkolnikova

Poetry

2008-10-02T10:33:10+03:00 1.4K 4

Гняв 🇧🇬

Сънувам и шептя в съня си.
Сънувам приказния свят,
във който давам израз на гнева си,
и който е самият Ад.
Сънувам как крещя във бездна, ...

Razkolnikova

Poetry

2008-10-01T00:28:40+03:00 635 2

Искам междучасие! 🇧🇬

замъглено съзнание,
загуба на търпение,
радост от злодеяние,
плащам с недоумение.
изпуснато щастие, ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-30T06:59:17+03:00 1.2K

Картина 🇧🇬

Цветни спомени от сива картина,
сковани във рамка от тайни и мрак,
напомнят в сърцето за бледа година,
далечна, отминала, но в мислите пак.
Носталгия тегне в това настояще, ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-28T18:51:15+03:00 601

Разградска поезия 🇧🇬

Красиви колесници от мълчание
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-27T12:55:41+03:00 1.4K 8

Сиво 🇧🇬

Стоя пред прага на нощта.
Луната гали ме със сребърни лъчи.
Объркана се лутам из града
и търся хорските мечти.
Взирам се във къщните прозорци, ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-26T07:38:10+03:00 532 1

Желае 🇧🇬

> Слънчев лъч,
>
> няма глас,
>
> иска думи, светъл час. ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-25T06:26:26+03:00 728 1

Припомни си... 🇧🇬

Припомни си...
Припомни си как посрещахме изгрева,
припомни си как открихме мечтите,
припомни си как рисувахме изгледи,
как чертаехме с приказки дните. ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-24T12:09:34+03:00 629

Ода от миналото 🇧🇬

Ода от миналото
Откъснати крила,
безкрайна самота,
шепот от забравен спомен
рови в моята душа. ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-23T08:02:38+03:00 607 2

Кодирано любовно 🇧🇬

Дали не съм загубена,
несподелено влюбена,
недоверчиво гледаща,
от истините бягаща,
за другите затворена, ...

Razkolnikova

Poetry » Love

2008-09-21T10:52:25+03:00 630 2

Меланхолично 🇧🇬

Знойна утрин, парещи дървета,
огнен кръг разхвърля златна лава..
пуста улица, сама пътека,
на спокойни минувачи се надява.
Мирни люлки, празни пейки, ...

Razkolnikova

Poetry » Other

2008-09-20T08:14:06+03:00 552 1

Чай 🇧🇬

Шептиш ми тихо, но горещо,
отпиваш глътка черен чай,
денят отлита неуспешно,
но ние сме във своя рай.
Говориш ми за онзи спомен, ...

Razkolnikova

Poetry

2008-09-19T07:20:18+03:00 615