Животът ми - безкрайна въртележка,
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...
Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.
Ще дойде тя. Внезапно и без думи. ...
На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака - ...
Животът ти отдавна се обърка...
И пътят ти минава през стърнища.
Във клопка си. Не можеш да се върнеш.
А бъдещето не чертае нищо.
Зациклил си, навярно си забравил ...
Тази дълга любов най-накрая си тръгна...
И от сцената слезе без поклон и овации.
Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла
и пое без посока по безпътните знаци.
Тази сляпа любов най-накрая прогледна ...
Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,
през път, застлан със огнелики макове.
Закриляше ме крехкото ти рамо.
Със длан изтри очите ми разплакани...
Милувката, по-нежна от въздишка, ...
След този ден не можех да остана...
Пред себе си не исках да призная
как стъпките ми - две следи от рани,
отчаяно се бореха със края.
На масата приседна, неразбиращ. ...
Защо си тръгваш точно в този ден?
На масата оставяш пълна чаша.
И мен оставяш - тъжен и смутен.
А може би и мъничко изплашен...
Навън е празник. Влюбени танцуват. ...
Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...
Не заключих... Забравих вратата. ...
Душата ми с душата ти се люби
в едно легло от облачни стихии.
В докосването Чудото се губи...
В безплътното е днешната магия.
Сърцата ни преливат от наслада. ...
Една друга Коледа - участие в Четвърти Коледен Творчески Фестивал
🇧🇬
Дали да чака Коледното чудо?
Не всеки среща своя Жан Валжан...
Козета тази нощ остана будна,
със поглед, втренчен в стария таван.
Оттам, през скърцащата капандура, ...
В кои ли очи да потъна?...
Дали във сините, които днес блестят
с невероятна, необятна нежност...
В които отразява се простора.
А слънцето наднича отстрани ...
Дали беше любов, или само копнежност?
Дали беше надежда, или само тъга?
И дали беше сън, или тихо убежище
моят път към звездите, сгушен в твоето "Да"...
И дали бяха птици онези минути, ...
Не се ласкай, че още те обичам...
Че още пиша стихове за тебе...
Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,
защото си значим. И си потребен.
Отдавна с любовта ти се разминах... ...
Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушвам в бързата река, ...
След тебе всеки ден се разгримира
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.
Нощта след теб съблича нежна кожа ...
Стари приятелю, знаеш ли колко
нощи очаквах да дръпнеш вратата?
Помниш ли глътката пареща болка,
или резливия вкус на тъгата?
Помниш ли залеза в топлата вечер, ...
Непримирим си. Лесно не прощаваш.
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.
Готов си да наказваш непрестанно ...
Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...
"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани. ...
Мъжът тихо влезе. Опря се на прага.
С надежда се взря към прозореца прашен.
Усетил в гърдите познатото стягане,
приседна на пода -
смутен и уплашен. ...
Ти отново си тук. След години...
С нежен взлом във сърцето ми влизаш...
Пак разжежваш кръвта поизстинала.
и ме мамиш с погубваща близост.
Сриваш всички табута стремглаво. ...
"Тъжна съм, Обич! Ти пак си отиваш...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."
"Как не си спомняш, че ти ме намрази?! ...
Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично. ...
С годините ще става все по-трудно
да извървя пътеката към тебе...
Ти все по-рядко нощите ми будиш.
И все по-малко дните ми обсебваш.
И изгрева посрещам все по-лесно. ...
Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам,
не мога да понасям тротоари...
Не мога подходящо да се влюбвам. ...
"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита, ...
В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...
Защо се връщаш? Минаха години...
Какво пак търсиш? Старата любов?
Но тя утихна. С бурята отмина.
С дъжда пречистващ... Със пороя нов.
Тогава тръгна, без да се обърнеш. ...
В нощта със цвят на черно кадифе
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали, ...
Не виждам смисъл... Няма и надежда...
Съдбата ми отново се заплете.
Загубих обич, не дочаках нежност.
Увяхна подареното ми цвете.
Пронизана в най-святата си същност - ...
Ти беше сън. Дори не беше истински...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани. ...
Разминахме се... Най-закономерно.
И никой не успя да промени
привичките си, сляпото доверие,
натрупаните с времето вини.
Разминахме се... Сякаш че нарочно. ...
Ти и аз - вече два контрапункта,
същества от различни планети.
Ти и аз - две съдби между другото.
Аз и ти - две случайни комети.
Кратка среща. Лъжа. Разминаване. ...
