Весан
529 results
Виниш ме, че отново
по рими се халосвам
и съдиш ме сурово,
че глупаво докосвам
болезнени проблеми, ...
  650  13 
Навън бе навалял разкошен сняг
и в неговата девствена милувка
градът притихнал спеше. Своя бяг
бе сякаш спряло времето. С целувка
от звезден скреж бездънното небе ...
  730 
(продължение) Когато вечерта настъпваше, Ласупади спускаше желязното си перде и
слизаше в мазето си. Там сред електрическите пещи, сред конверторите и
дестилаторите, с които цял екип от работници добиваше в продължение на шест часа
виното, предназначено за клиентите му, той си беше направил малка ли ...
  1316 
През деня Жорж Ласупади беше продавач на вино както всички. С това не искаме да кажем, че всички са продавачи на вино. Наистина оставаха няколко други търговци и голямото множество пиещи. Искаме да кажем, че имаше вид на нормален продавач на вино, със своята престилка от дебело синьо платно, малкото ...
  1154 
Усмихнато завръща се от лов
прославеният рицар Луелин.
Той знае, че очакват го с любов
съпруга млада и единствен син.
Но вижда от далече Луелин ...
  1099  11 
Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,
резервации, ваучери, разписания, гари
ще останат зад мен. ...
  759  12 
Какво си ти, за Бога! Как успяваш
да бъдеш всеки ден различна, нова,
ту вещица, обвита в мрачна слава,
ту влюбена шотландка, ту сурово
величество от кралско потекло, ...
  569 
Аз знам, понявга на шега
внезапно чувствата изгряват,
изгрява щастие, тъга,
любовен блян или забрава,
и литват звуци във нощта, ...
  598 
Дали си тежко окована в спомени,
на миналото към скалите страшни,
или летиш, като дърво от корена
изтръгнато от ветровете прашни,
ти все звучиш красиво и лирично - ...
  607 
(продължение)
В долната стая пазачите се забавляваха да хвърлят с две ръце своите
шпаги срещу мишена от дънери на дървета, в които те се забиваха звънейки.
Седнах, прозях се и сандъкът изскърца. Свалих железните ръкавици и
набедрениците си и ги хвърлих. Времето течеше бавно. Главата на Мари преграждаше ...
  763 
"Отекват ми стъпките в празните ходници,
течения призрачно вият...
Далече е утрото.В каменни бойници,
настръхнало вятърът свири..."
М. Милева ...
  658 
Не ми се карай, татко, че сгреших.
Та кой ли на петнайсет не греши,
кой може на петнайсет да е тих,
спокоен и послушен. Ти реши,
че вече прекалявам, но нима ...
  577 
Ще те очаквам, даже и след вечност
в душата ми красиво да прозвъннат
вълшебни думи, сякаш ек далечен
от приказни камбани. Ще се съмне
тогава тъмнината във зениците ...
  805 
(продължение)
Вчера сутринта, както през останалите дни, ние чакахме във високата стая
на кулата, когато стадото мина. Призори ние бяхме тръгнали на лов и не бяхме
открили нищо освен щурци. Връщайки се, Мари беше заклал прасето, а аз се бях бил
срещу трима от охранителите ми. Но това не е добра битк ...
  869 
Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
във който впити, грозни коренища
подхранват изкорубения ствол
на нещото, наречено живот. ...
  945  11 
Трите решетки на прозореца ме разделяха от трендафила. Цяла нощ валя
дъжд, а дъждът и вятърът, който го блъскаше, бяха толкова хладни, че розите
разцъфнаха. Тази сутрин вятърът ги люлее, а също така отнася в синьото небе
огромни бели облаци, които решетките на прозореца разкъсват. Тези решетки са
ок ...
  1007 
Недорисувана,
но винаги сънувана,
недоизписана,
но винаги във листите,
недосъблечена, ...
  624  10 
В душата си издигнах храм и паметник издигнах там за теб, за твойта чистота, на теб, на твойта красота. Но храма ти опустоши и паметника разруши, и вместо тяхното всевластие издигна дом на сладострастие. И оттогава раздвоение в сърцето ми и глуха пустота, нахлу. Разкъсва ме презрение и мрачна обич к ...
  588 
Бях унил и самотен, бях намразил света, и в гърдите ми тлееше тъмна жарава... Всеки ден бе за мен къс оглозгана мърша. И крещях отвратен; “Суета, суета, по-добре да ме няма, да отмина в забрава, не безсмислици жалки да върша!” Но тогава намерих красиви слова, подарих си от тяхната “тиха магия” и пот ...
  785  11 
Прицелени във очното безочие,
разбираме ли говора на смислите
с екзистенциалното си многоточие
на хиляди емоции, изчистени
във своята обърнатост към Аза ...
  710  12 
Ако някога забравя,
че човек съм се родил,
то тогава, то тогава
нека стана крокодил,
нека в моя Нил самотен, ...
  658  14 
Едва ли някой е роден
на този свят за самота,
но... повечето са самотни!
Отлитат бързо ден след ден
в небитието - пустота, ...
  631 
Останаха ми само стиснатите зъби
захапали душата, изранена
от блъскането в режещите ръбове
на камъка в гърдите, изцедена
до капчица от разума-пиявица, ...
  667  10 
В двумерната земна проекция
окръжност са сфера, спирала,
щом тръгнеш обаче в дисекция
нагоре, надолу, раздяла
най-често се случва накрая, ...
  884 
На filantrop
Не знам дали от пъстроцветно топче
ще се събуди дремещата муза,
но сигурно забравеното копче
открехнало ефирната й блуза, ...
  714  11 
Мое мило дете, моя обич изречена,
вчера бях непростимо виновен,
пренебрегнах брутално своя бащински дълг!
Даже в дивата пустош, смъртоносно обречен,
пак над своите рожби, търпеливо, грижовно ...
  1346  15 
Аз бях на двадесет и пет,
а тя – почти на деветнайсет,
аз – недоучил млад поет,
тя – гимназистка в осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка, ...
  1117  13 
“Да се завърнеш в бащината къща...”
Какъв ти дом! Панелни недомислици,
които вездесъщо ни превръщат
в безскрупулни, брутални, алчни хищници
залостили зад тежките врати ...
  595 
Изчерпан съм! Съчувствие не прося!
А и да прося, ползата каква е...!
Решение на трудните въпроси,
които от години ме терзаят,
не би могъл да ми предложи никой. ...
  538 
Щом можеш да взривяваш нежност
настръхнала от шеметно докосване,
и вечността в минута да събираш,
щом слънцето в гърдите ти намира
узрял покой, щом в пристан омагьосан ...
  701  12 
“Икономическата политика е безспорно
най-важният и определящ фактор
за благото на нацията”; сговорно
звучи отвред, “... изнесените факти
доказват, че се справяме успешно ...
  603 
Родих се през ноември, в есента,
от нея взех палитрата богата,
уханието на късните цветя,
златистите нюанси на гората
в милувката на гаснещи лъчи ...
  608 
Гълъб зад стъклото прашно
разглежда ме с око лукаво.
Оголва с безпощадност страшна
душата ми. Каква? Такава –
стаена в полупразна чаша, ...
  621  11 
Уханието на морното ти тяло
обичам да изпивам с топли устни,
обичам да усещам, как, узряли
зърната ти превръщат се във вкусно,
тръпчиво грозде, да изследвам с трепет ...
  1778  15 
Любовта не е оказион!
Чувствата не са афиш рекламен!
Красотата няма еталон
в индивидуалните измами!
Аз обичам и това ми стига!
  855 
В Кана Галилейска, там където
Спасителя водата стори вино,
вече тридесет и пет слънца те светят,
тридесет и пет деца загинаха -
проговори гневно в мен Поетът - ...
  650 
Егати поетичното пространство!
Всеки втори стих е за любов.
С някакво дебилско постоянство
всеки втори автор е готов
да реди сърдечни стихоплети ...
  743 
Днес ще лапам за закуска
хлебче дето хруска,
и ще имам за обяд
мед от липов цвят,
а пък за вечеря, знам, ...
  668  10 
О, Господи, защо ме изкуши
на думите с омайната магия?
Защо ме надари със сетива
способни светлината да открият
на словото, дори и след това ...
  641  10 
Не съм уморен от живота,
ала от хората - да!
От техния делничен ропот,
от подлия смях... без вреда
в момента. Смях който изглежда ...
  718 
Random works
: ??:??