Landscape - Poetry

Ухание на сънища... 🇧🇬

Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...

Bonelia

Poetry » Landscape

2008-09-26T12:39:10+03:00 956 1

Есен 🇧🇬

Сезон на листа
на жълти морета,
на дъжд и на вятър,
на скука,
на минали спомени, ...

smile1

Poetry » Landscape

2008-09-26T07:50:59+03:00 1.1K 1 10

Есен 🇧🇬

Есен
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат. ...

Veronisia

Poetry » Landscape

2008-09-24T19:48:21+03:00 1.1K 1 1

С това тихо, есенно утро 🇧🇬

С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля. ...

Djein_Ear

Poetry » Landscape

2008-09-24T09:56:35+03:00 1.3K 1 15

Кът от рая 🇧🇬

Малко кътче от рая,
сгушено край брега,
разлива вълшебство
от чара на цветя.
Рози, лалета, ружи, ...

madlen_kozhuharova

Poetry » Landscape

2008-09-24T09:40:37+03:00 879 4

В моя град... 🇧🇬

В моя град...
Сутрин слънцето изгрява,
още в ранни зори
и събужда хората тъдява
със своите прелестни лъчи. ...

vanchetoo_28

Poetry » Landscape

2008-09-20T20:52:39+03:00 1.6K 3

моите зимни вечери 🇧🇬

Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.
Падат белите снежинки, ...

ilinkata87

Poetry » Landscape

2008-09-19T12:30:06+03:00 1.2K

Море и утро 🇧🇬

Слънцето усмихнато поглежда
над морето, плахо
във водата се оглежда,
гларус със крила помаха.
Улиците оживяват ...

smile1

Poetry » Landscape

2008-09-18T07:59:34+03:00 1K 9

Моят живот 🇧🇬

Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата, ...

vanchetoo_28

Poetry » Landscape

2008-09-14T17:39:09+03:00 1.5K 2

Сбогом, лято 🇧🇬

Снощи
излязох на
терасата
да изпуша
цигара набързо, ...

sisi.7.7

Poetry » Landscape

2008-09-14T13:17:48+03:00 1.2K 3

Есента 🇧🇬

Есента потропа на вратата
с наметало от пастелни цветове,
устните й грееха в позлата,
във косите й дъхтяха ветрове.
Тихо влезе. В малката ми стая ...

igineva

Poetry » Landscape

2008-09-14T08:51:26+03:00 924 2

Морски изгрев 🇧🇬

Нежен ураган от мед и огън,
целувка между Слънце и Луна,
разпъната на кръст от самота,
за миг възкръсва - цвете на страстта.
Палмите политат като птици ...

inakrein

Poetry » Landscape

2008-09-13T22:22:37+03:00 1.7K 4

Шепотът на вятъра 🇧🇬

Шепнеш тихо тез слова лъжливи,
шепнеш, през полъха на рози диви,
шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!
В тишина, без думи, навеки ме обричаш!
Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?! ...

black_fate

Poetry » Landscape

2008-09-12T21:09:33+03:00 1K 1

Още е лято... 🇧🇬

Лунен сърп
звездите
окосява...
Грейва
лъчезарна ...

feia

Poetry » Landscape

2008-09-12T10:00:50+03:00 1.3K 27

Нощна картина 🇧🇬

Една звезда като сълза
проблясна в миглите на мрака -
премигна изненадано нощта,
луната скри се във клонака.
Небето тихичко запя ...

igineva

Poetry » Landscape

2008-09-12T08:38:02+03:00 1K 4

Зимна приказка 🇧🇬

(на Ася Толедо)
- Я, разбутай дървата в камината!
- Наметни си дебелия шал и...
изкарай ми каната с виното!
Тури там и каквото Бог дал! ...

ZEMEDELEC

Poetry » Landscape

2008-09-10T06:58:35+03:00 1.1K 19

Лъчи от злато 🇧🇬

Листата втъкаха лъчите от злато.
Душата ми живее в рози,
докато се събуди от пролетния вятър.
Мечтите отплуваха в здрача по реката.
Времето е картина в старинна къща, ...

Lilija

Poetry » Landscape

2008-09-09T13:10:16+03:00 1.2K 2

Нощен покой 🇧🇬

Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...

tanq_mezeva

Poetry » Landscape

2008-09-09T09:10:13+03:00 1.4K 1 39

Галопиращи спомени за село 🇧🇬

Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено, ...

Fontaine

Poetry » Landscape

2008-09-09T07:17:31+03:00 826 10

Помня 🇧🇬

Запомних те. Безкраен скреж
изсипа по недоуменията ми.
И после без да искам те открих,
усетих доловимо, че си нежност...
Не ме намирай. Толкова е тъмно. ...

gerrda

Poetry » Landscape

2008-09-08T08:38:48+03:00 1.1K 21

Там, където вятърът умря 🇧🇬

Самоуби се вятърът -
там - на брега, на счупеното мостче,
водещо наникъде -
в безкрая...

TeMiDa

Poetry » Landscape

2008-09-07T08:18:59+03:00 818 8

На разсъмване 🇧🇬

>>> На разсъмване е тихо, много тихо...
Дали е толкоз тихо на разсъмване?...
Звездите от умора бавно мигат.
Бледнее им ликът от недоспиване.
Прозявайки се, тръгват да заспиват. ...

andrina_mark

Poetry » Landscape

2008-09-06T17:18:01+03:00 1.5K 29

Привечер до Дунава 🇧🇬

Залезът тих... реката утихва,
със златисти облаци гали вечерта,
отблясъци оглеждат се в реката,
сърцето гледа с кротост света...
Простира мантия пак вечерта, ...

калчева

Poetry » Landscape

2008-09-06T00:16:18+03:00 758 3

Гробница 🇧🇬

Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...

icohim

Poetry » Landscape

2008-09-05T18:52:28+03:00 865 10

Небето 🇧🇬

Дали небето го боли, когато
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер ...

igineva

Poetry » Landscape

2008-09-05T01:10:47+03:00 686 3

Това онова 🇧🇬

Няма най-важни неща,
само жалост потисната,
за това...
онова...
за целувка пропусната. ...

mia

Poetry » Landscape

2008-09-04T18:52:27+03:00 754

Eсенни импресии 🇧🇬

Летния кораб котвата вдига,
гирлянди от забави навил на кълбо,
съучастнически фарът закачливо намига,
тела загорели... и флиртове... апропо...
На плажа, в разноцветни редици, ...

ПРИМАВЕРА

Poetry » Landscape

2008-09-04T08:52:12+03:00 826 8

Пролетница 🇧🇬

Листата шепнат тихо навън,
а ветреца тяхната история разпилява.
На глух се преструва старият пън -
паметта му пак изневерява.
Кълн поникна от пустинята суха ...

delta_f

Poetry » Landscape

2008-09-04T07:39:24+03:00 1.1K 1

Душевни изгреви 🇧🇬

ДУШЕВНИ ИЗГРЕВИ
Жарко слънце вплитат глухи клони,
облак сънен стели бяла гръд,
стон безлунен вятър тих отрони,
росни сълзи утринни блестят. ...

Ананаска

Poetry » Landscape

2008-09-04T06:54:10+03:00 1.1K 2

Лятото узря 🇧🇬

Лятото узря.
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти, ...

i2na

Poetry » Landscape

2008-09-04T06:25:43+03:00 1.1K 13

Зазоряване 🇧🇬

Събуждам се аз много рано.
И повече не мога да заспя.
Луната как залязва виждам.
Посрещам раждането на деня.
И в този миг е всичко толкоз истинско, ...

mia

Poetry » Landscape

2008-09-03T22:04:02+03:00 833 2

На раздяла ... 🇧🇬

Тъжно и тихо... плачат малките капчици дъжд,
как тъжно и тежко... сърцето губи надежда...
дъждът облива... губят се стъпки, нежни следи
и чувства отмива... дъжд... гръм... вали ли вали...
Сърцето от болка, без стон... ранено поглежда, ...

калчева

Poetry » Landscape

2008-09-02T10:52:34+03:00 764 4

Характер 🇧🇬

Детство: Щастливо, много даже
Деца: Бъдещето ще покаже
Приказка: За Вълка и Баба Меца
Певица: Сръбската фурия Цеца
Певец: Като малък слушах Джако ...

Yes_Baby_

Poetry » Landscape

2008-08-29T10:20:37+03:00 1.3K 13

Полето 🇧🇬

Утихва полето в миг опустяло,
и ширва се смуглият здрач,
отлъчено пее агънце бяло
и в розови тонове плете небесен тъкач.
А някъде там, сред поляните дъхави, ...

Ананаска

Poetry » Landscape

2008-08-26T09:15:33+03:00 2K 13

Луна 🇧🇬

Хоризонта прекрачи
разголена щедро
луна.
Посребрена от страст,
я подгониха, жадни, вълните. ...

Албиция

Poetry » Landscape

2008-08-25T15:01:25+03:00 1.5K 22

За славея и розата 🇧🇬

Когато розата разцъфне,
едно листо ще се подвие,
ще залинее и закрее, осланено от собственото си несъвършенство.
А после второ, трето...
Тогава славеят не ще приближава вече до вехнещото цвете. ...

mia

Poetry » Landscape

2008-08-23T22:01:07+03:00 1K 5

Импресия 🇧🇬

Отива си от мен,
с провлачена походка,
състарено лятото.
Премрежват му очите мигли,
от парещи медузи ...

Регина

Poetry » Landscape

2008-08-23T13:41:20+03:00 787 9

Градина 🇧🇬

Докосват се с пръсти радост и болка
и тъй припламва искрица жар.
Денят от изгрева поглежда
и гони тъмната печал.
В градината е късна пролет. ...

mia

Poetry » Landscape

2008-08-22T20:44:33+03:00 779 1

Кораби за Никъде 🇧🇬

Халосва се вятърът,
кротнат в тревите -
разхайтено вирнал е сламка в уста.
Разрошва ми чорлите -
сякаш ме пита - ...

Регина

Poetry » Landscape

2008-08-22T14:13:27+03:00 981 18

На разсъмване 🇧🇬

>>> На разсъмване
>>> свилени нишки
>>> птиците с песен тъкат
>>> и влюбено нижат на тях
>>> мечтите си от седеф, ...

Laska

Poetry » Landscape

2008-08-22T10:56:17+03:00 953 15