Landscape - Poetry

Хлапакът кестени търкаля 🇧🇬

Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-11-09T11:05:59+02:00 554 2 6

Като допир на пръст 🇧🇬

Натискът на дъжда
върху земята,
омесва цветовете
от вода.
Създава всичко, ...

limeruna

Poetry » Landscape, Philosophical, Other

2021-11-08T23:07:36+02:00 922 2 4

Пътешественик 🇧🇬

Октомври е. Сряда е.
Слънцето мъчи да
стопли студения асфалт.
Ражда се пътешественик.
Нова душа в нов свят ...

Златина.С.

Poetry » Landscape, Philosophical, Free verse, Other

2021-11-07T10:24:52+02:00 804

Звездата 🇧🇬

Един човек, тъй дълго поживя,
сред горести и немощи безспирни,
че бе издигнал цяла планина,
та бездната всред нея да го крие.
Далеч отгоре, синьото небе, ...

sauronboab

Poetry » Landscape, Other

2021-11-06T08:58:59+02:00 1.4K 1 10

Вечер влюбена и нежна 🇧🇬

Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...

АниИванова-стихове

Poetry » Landscape

2021-11-05T06:49:57+02:00 718 1

Маджаровски пазители 🇧🇬

Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...

anahid

Poetry » Landscape

2021-11-04T06:40:15+02:00 807 2

Тиха светлина 🇧🇬

Ще я познаеш навсякъде. Когато се появи, дори тъмнината отстъпва.
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. ...

ЦветеОтЛуната

Poetry » Love, Landscape, Other

2021-11-03T12:52:55+02:00 632 1

Изгрей във мен 🇧🇬

Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...

Dennitza

Poetry » Love, Landscape

2021-11-02T14:51:21+02:00 1.7K 2 5

Навечерието на бурята 🇧🇬

Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...

jollyroger

Poetry » Landscape

2021-11-01T15:50:39+02:00 1.2K 1

Свят за плашила 🇧🇬

Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-11-01T08:27:48+02:00 842 4 9

Пътят 🇧🇬

Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...

БъдещиятМъртвец

Poetry » Love, Landscape, Other

2021-10-31T10:01:07+02:00 535

Шапка от плашило 🇧🇬

Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-10-31T09:51:20+02:00 875 8 18

Аеродинамика на дъждовния сезон 🇧🇬

Пониква есенна тъга,
щом лястовиците забравят да си идат
и на слънцето банално похотливите лъчи,
засвирят късна серенада на разголеното семе.
Когато песъчинките от плажа се разплачат ...

mihri61

Poetry » Landscape

2021-10-28T17:25:53+03:00 689 2

Заесенявам се 🇧🇬

Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.
Давам на вятъра да разпилява косите ми ...

Тонкс

Poetry » Landscape

2021-10-28T07:36:31+03:00 777

Небесна виза 🇧🇬

Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape, Philosophical, Strict forms

2021-10-27T23:54:45+03:00 960 8 14

Разминах се между двама непознати 🇧🇬

Разминах се между двама непознати
Просто минавах.
Мислех си: ще се шмугна между
вас, не ми обръщайте внимание.
Жената стоеше отпред, мъжът – ...

Marley

Poetry » Love, Humorous, Landscape, Philosophical, Free verse, Other

2021-10-26T08:30:13+03:00 958 3

Mокра надежда 🇧🇬

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-25T09:55:36+03:00 472 9

Ще пиша за дъгата 🇧🇬

Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

2021-10-23T17:31:25+03:00 485 1 7

Есента 🇧🇬

Към Есента
Есен окъсила дните
ти добре си ми дошла́,
моля те задръж сланите
и досадната мъгла... ...

jollyroger

Poetry » Landscape, Philosophical, Other

2021-10-23T12:23:00+03:00 1.5K 1

Тя 🇧🇬

Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape, Philosophical, Civic

2021-10-22T13:01:45+03:00 1.6K 11 31

Девета надежда 🇧🇬

Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-22T10:02:07+03:00 1.1K 8 10

Калинки 🇧🇬

Хвърчат калинки по полето,
завъртани от силния ветрец...
Преплитат червеникави си песни и молят се да бъде тишина...
- Не бързай, ветре, по - полека! Треперя повече от всичко на света! Ти знаеш, искам да съм цвете!
Сърцето ми тупти, а кръв прелива затова.От ден на ден разцъфвам при прелитане от буря ...

VellaN

Poetry » Landscape, Philosophical, Free verse, Other

2021-10-21T10:07:45+03:00 811 1

Hищo не значещ стих 🇧🇬

Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2021-10-19T09:48:58+03:00 599 5 12

Есенна елегия... 🇧🇬

Есенна елегия...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...

jollyroger

Poetry » Landscape, Philosophical, Other

2021-10-18T19:07:46+03:00 784 2

Жива картина 🇧🇬

Есен цветнокоса растлала е коса,
с красота омагьосва близката гора!
Гиздава, красива, отрупана с листа,
очите ми приспива нейната игра.
Жълти, зелени, тук там и червени, ...

Spring_sunrise

Poetry » Landscape

2021-10-17T22:04:52+03:00 476 1 2

Предесенно 🇧🇬

Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене, ...

terita

Poetry » Landscape

2021-10-17T19:52:20+03:00 710 2 2

Не стават вече чудеса!... 🇧🇬

Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...

jollyroger

Poetry » Landscape

2021-10-16T18:49:29+03:00 609 2 5

*** 🇧🇬

***
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...

eleonora6

Poetry » Landscape

2021-10-14T20:03:52+03:00 519

Усещане за залез 🇧🇬

Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...

jollyroger

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-10-13T13:59:31+03:00 543 1

Кораб... с име "Живот" 🇧🇬

Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега. Христофор Колумб
Капитанът признава само една...
команда:"Напред!" и с нея зове.
Избира посока, издува платна,
потегля с надежда в открито море. ...

terita

Poetry » Landscape, Philosophical, Civic

2021-10-13T10:00:23+03:00 1.1K 2 6

Прощавай, есен! 🇧🇬

Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...

ИнаКалина

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-10-12T09:16:55+03:00 716 5 5

Пред портата две котета играят 🇧🇬

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-11T09:42:23+03:00 1.2K 11 22

Есента на Дени 🇧🇬

По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...

ИнаКалина

Poetry » Love, Landscape

2021-10-11T00:35:00+03:00 800 5 13

Откакто севернякът пак повя 🇧🇬

Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-10T11:02:05+03:00 563 2 9

Hасън 🇧🇬

Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-08T11:56:01+03:00 480 2 11

Oстатъци 🇧🇬

Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-06T20:28:08+03:00 550 6

Сънотворно 🇧🇬

В шумата му спря сърцето,
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...

ИнаКалина

Poetry » Landscape, Other

2021-10-05T22:58:01+03:00 777 6 13

Есен 🇧🇬

През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...

АниИванова-стихове

Poetry » Landscape

2021-10-05T20:44:07+03:00 1.8K 3 5

Носталгия 🇧🇬

Носталгия
Скитниците на Планетата
влюбени в Безкрайността
са моряците в моретата:
някак си – извън Света... ...

jollyroger

Poetry » Landscape, Other

2021-10-04T20:10:49+03:00 438

Оранжево 🇧🇬

Оранжевото плува във мечтите
изпълнени със блян и със надежда.
В оранжево проблясват и звездите
на вечерта в копринената прежда.
В оранжевия сок на портокала ...

ninasar

Poetry » Landscape

2021-10-04T05:42:45+03:00 519 4 8