Other

42.5 results

Птица в необята 🇧🇬

За Цветница
И пак е твоя празник днеска.
Не съм аз мигнал от нощеска,
за да го чакам този ден,
защото празник е за мен. ...
420 1 5

Райски копнежи по Ада 🇧🇬

На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...
3K 20 16

Локва 🇧🇬

Няма никой
Локва
Стълби
У дома
Няма дим ...
364

Призовани 🇧🇬

Призовани сме пред себе си,
дали да тръгнем към богатите
или в страната да останем
при бедните си братя.
Призовани сме пред съвестта си, ...
413 2

Два живота 🇧🇬

Колко много мислиш изживях?
Видях какво е нищо да нямаш.
Да се бориш, а да не ти стигат и за хляб
видях и плаках, но не ти го пожелавам!
Имах много и живях добре дори, ...
504 1

Нелечимо 🇧🇬

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не". ...
574 2

Катарзис 🇧🇬

Искам да отмия всяка твоя зима от мен,
Да покрия душата си с есенни листа,
попарвайки я с кристалчета слана.
Сетне да посрещна катарзисния дъжд под дъгата
и накрая - жежкото слънце ...
472 1

*** 🇧🇬

Когато напишеш нещо тъжно
и го прочетеш...
Ако се разплачеш-сложи го в папка.
Ако не почувстваш нищо -
изхвърли го на боклука. ...
497 2

Унес 🇧🇬

Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната ...
786 5 17

Посвещение 🇧🇬

Ще си легна до теб -
в земята,
да останем завинаги влюбени.
Не ми трябва луната,
ще целуна устните ледени. ...
519 4 9

Там, откъдето 🇧🇬

ТАМ, ОТКЪДЕТО
Р. Чакърова
От къде да започна не знам.
Няма край за начало на друго.
Ще опитам от "някъде там" – ...
590 2 4

Добрият великан...1 част 🇧🇬

Някъде далече, далече от тук
живял някога тъжен великан.
Бил различен. За другите луд.
Самотник добър и неразбран.
Наричали го глупак и смешник. ...
2.2K 2 7

Не се завръщат 🇧🇬

Не се завръщат изречените думи.
Мехлем или олово за душите,
политат волни те над друми,
поспират чак отвъд звездите.
Изплакани сълзи не се завръщат. ...
500 4 6

Недей, да гониш вятъра 🇧🇬

Недей, да гониш вятъра.
Той волен е, и шета гдето ще.
Ала понякога променя кадъра,
на тишината с копитата на дивите коне.
Тогава се превръща във фурия. ...
1.1K 1 1

Дилема 🇧🇬

Дали във огън да вирея,
или да нося в джоб искра?
Дали за слава да живея,
или безславно да умра?
Дали във мен любов да тлее, ...
378 1 6

Луна 🇧🇬

Луната скитница наднича
зад облак рехав, бял.
Самотна плува и прилича
на стар златист медал.
Неспирно пътят си върви, ...
466 2

На себе си изневерих 🇧🇬

Бродя в море от мечти,
лутам се из висини.
Не виждам бисери в очи,
не усещам, как гори.
Неусетно, се изморявам ...
454 1 6

Като питанки в деня си крачим 🇧🇬

Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси ...
728 3 10

Нещо такова 🇧🇬

Ръждива вечер пада над квартала
и тишината пръска светлина.
В жълтите клепачи на чакала,
се отразява скърцаща врата.
Всеки ден тя, спира ветровете, ...
538 1 3

Афиш на артиста 🇧🇬

Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър. ...
1.6K 4 12

Посоки 🇧🇬

Над теб и мен е светло.
И е синьо.
И птиците ни в общото летят.
Небето, то отгоре ни едно е.
Дали и хоризонтът е един и същ?
565 3

Спомен за очите ти 🇧🇬

Замръзва всеки звук, когато лятото,
окъпано в агония, мълчи...
Протяга крехка длан към неизпятото
на безвъзвратно опустели дни.
Смаляват се небетата, не дишат, ...
1.2K 1 7

Горгона 🇧🇬

Очите – сини като извори планински...
походката е като на газела...
само с поглед разтреперва ти краката...
( тя отлично знае колко има в портмонето ти)
но неистово мечтаеш да се гмурнеш в пещерата ...
859 4

Бодлива целувка 🇧🇬

БОДЛИВА ЦЕЛУВКА
Р. Чакърова
Когато таралежите се раждат,
светът наостря своите бодли
и всеки жълъд се поклаща важно, ...
433 1 6

Април 🇧🇬

Тая пролет така ми отива...
вплетох нарциси бели в косите.
И зелен като млада коприва
е стаеният зов на очите.
Цъфнал ябълков клон са страните, ...
2.4K 1 7

Кислород 🇧🇬

Кислород
Със някои хора се разделяш
и все едно, не ги е имало.
С един жест, бързо ги заделяш.
Прехвърляш ги в графата "минало". ...
462 1 1

Укор 🇧🇬

Земята наша, носи болката човешка...
Земята!Която сътвори и нас.
Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.
Затуй че с живот ни надари.
Убийците си пусна в двора... ...
437 5

Светлини 🇧🇬

Светлините озариха душата ми,
и усетих любов.
Те осветиха съзнанието ми,
и ми дадоха живот.
Имах сили за всичко, ...
1.5K 2 1

Сред нечии очи 🇧🇬

Искрици надежди,
в светлите очи
струят игриви,
в топлите зеници
докосни ги. ...
410 2 4

Есента е лудост 🇧🇬

Есента е полепнала сладостно
по разлистени в мрака очи.
И е грях, и дискретност отдадена,
уловила с тих шепот лъчи.
Тя е лудост и стъпки във времето, ...
831 4

Баш поет... 🇧🇬

Влезнах снощи в интернета
и полазиха ме тръпки,
появил се ,,баш" поета
целия в словесни кръпки!
Той по темите интимни ...
558 1 3

Да бе пиеса, а то живот 🇧🇬

Да бе пиеса, щях да те играя,
а то живот, от някъде донесен.
Помисля си, че вече всичко зная
и почва нова, непозната песен.
Сверявам се понякога с звездите, ...
570 1 4

Сенки от миналото 🇧🇬

Отвъд времената, далече, далече
в безсънните нощи те идват при мен,
когато навън завалят дъждовете,
когато навън зафучат ветровете,
тогава прегръщам ги с много любов ...
2.2K 5 8

Понякога преди разсъмване 🇧🇬

На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват ...
792 5 12

Когато зимата си отива 🇧🇬

Като зимна премяна в полето,
като облака ниско свален.
Като ручейче малко в дерето,
дето пее без ноти рефрен...
Като бяло кокиче на двора ...
492 3 8

*** 🇧🇬

Погледна нарцисът в небето-
огледа се и засия...
Че цяла нива слънчогледи
към него клатеха глава.
Поглеждаха го с надежда, ...
867 1

Припява в мен гласът 🇧🇬

Душата ми сляпа не мълчи,
изгубена да вярва в свойте мечти.
Тя е пламък да приеме,
да разгърне добротата си и да огрее.
Сърцето ми е рана, ...
549 3

Котаракът в чизми 🇧🇬

Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...
3.5K 7 17

Все още 🇧🇬

От
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...
1.1K 3

*** 🇧🇬

Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...
652 2 4