/написана преди 30 години, тогава публикувана, че и тук веднъж, пък се оказа лесна за рециклиране с нови герои. През две – три години най-много…/
Изведнъж тишината на комплекса беше накъсана от зловещи гърмежи. Единични, на откоси, в звучна канонада. В буреносната аларма се чуваха и крясъци:
- Социа ...

Тази нощ… се стреснах яко:
Някой бичеше дъски!
Пийнах чаша прясно мляко
и със тапите в уши
взех на глас да разсъждавам ...

Раздялата дойде с една обида
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?) ...

Вълшебно килимче изпраща ми нощем луната,
над триста баира долитам до своя жених.
Но непогасима за този сеанс е цената,
невидима стигам и няма, проплакала в стих.
До първи петли над съня му незрима будувам ...

Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя! ...

Всеки миг е последен за някого,
и е първи за друг.
Едно чакаме, друго ни чака
днес, сега и тук...
Но понякога смело излизаме ...

В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...

Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...

Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат. ...

С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...

Мечтата е обич, мечтата е зов,
мечтата е чиста, непорочна любов.
Мечтата крепи ни и в студ, и във зной,
на душата дарява заряд и покой.
Мечтата е вечна, мечтата е сън, ...

В ъгъла една обувка стара,
захвърлена прашясва в самота.
Без другарче - спътник за забава,
забравена с прекършена съдба.
Запазен спомен за времена и нрави, ...

Душата не умее да мълчи,
тя с всяка клетка ти говори,
понякога от болка ти крещи,
друг път със разума ти спори.
Заслушай се във тихият и глас, ...

Много страдание има в тоя свят,
мъката човешка много ме потиска,
експлоатацията, починалите от глад...
не това, друг свят душа иска!
Решението е борба упорита, ...

Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...

Аз сам си тръгвам - парещо студен,
нелепо закъснял за тая крачка,
не зная стъпките ми накъде ме влачат,
но виждам ясно - пътят е пред мен.
Луната, като призрак пребледняла, ...

Васко Жабата отвори очи, изкряка два пъти и се разсъни напълно. Започваше поредният ден на национална слава и той не смяташе да го пропилява. Направи си чай от блатно кокиче, лапна набързо две- три мухи и изскочи навън. Под козирката на входа чакаха три репортерки от ежедневника "Блатни времена" и д ...

Във утрото така красиво
сънувах твоите очи,
във тях изгряха мълчаливо
безкрайна музика, лъчи.
Замислена, аз тръгнах тихо ...

Толкоз фундаментални проблеми
надвиснали,
а те най-дребните требят.
Един учебникарски лови "бисери",
друг умува над учебното време. ...

Sanremo 2019, Eurovision 2019
---------------------------------------------------------------------------------------
Махмуд - Пари
Санремо 2019, Евровизия 2019
(превод от италиански език и арабски език) ...

От доста време се мотая,
Не съм написал даже ред.
Умора пролетна е зная,
обхваща всички тя наред.
Но пролетта отдавна мина... ...

Защо не ми отваряш като чукам?
Сълзите ми надвикват мисълта.
Звездите като циреи се пукат,
върху вратата хвърлят светлина.
Блести сега от моите желания, ...

Стефан все бързаше. Още със събуждането си сутрин, той гледаше да улови всеки миг от деня. Докато пиеше кафе вършеше още няколко неща. Оправяше си леглото, вземаше душ. И почти никога не закусваше. А така му се искаше да има закуска. Но все бързаше. И никога не му стигаше времето. От дома на работа ...

ВИДЕНИЯТА НА СЪНЯ МИ
Автор: Мерсида Садикович – Османбашич, Б. и Х.
Мекият път отмерва стъпките ми,
за да останат будни виденията на съня ми,
чертае блясъка на пролетната трева ...

Да бъдеш от всички нежелан,
и от никого неразбран,
да търсиш все подслон някъде,
и като мръсно коте да те ритат и гонят отвсякъде.
Всички очи те гледат с презрение, ...

Беше изтръпнала...можеше да чуе как сърцето и ускорено блъска в гърдите ...все по-бързо и по-бързо!!! Сетивата и бяха изострени, до такава степен, че можеше да чуе дори откъсването на лист от дърво и полета му към земята...
Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...
Изчака го, да се приближи доста ...

-13-
Очертават се шест твърди зрънца,
които с нетърпение очакват моите публикации.
Двете смело афишират своите имена,
останалите все още бранят личното си пространство! ...

Лична карта, куфар и билет.
Полага крак на стълбата към самолет.
Отсреща старец маха в очите със тъга.
Мина сетен миг и свали безпомощно ръка.
За очите стари вече непрогледно е далеч. ...

Изплаши я хаосът, който намери в себе си, хлопвайки вратата. Наостри ушета. Навън тишината засвистя. Тръпки, напомнящи капки дъжд се отекоха в нея, като след буря. Закапчукаха бавно една в друга, смесвайки се и след малко усети, че не е в състояние да мисли.
Завъртя се в стаята, но я обхвана горещин ...

Шум дочувам от пролуката в тавана
и със ехо стъпва по напукания под,
в стените удря стон, като камбани -
от пиано черни ноти в елегантен валс.
С трепети посрещам топлите акорди, ...

Мило мое бабче,
Много отдавна не съм ти писала, нали? От години. От първите ми години на “чуждата” земя. Тогава ти споделях радости и тревоги и с писма, за да мога да ти кажа повече неща. Сега не ти пращам картички от слънчевата страна, не ти пращам и снимки с нова любов. Не само защото нова любов н ...

призванието
вярва в правотата си
при все че твърде
често се опарва и
безхлебно претоварва