Не ме докосвай повече. Недей.
От този допир яростта ми гасне.
А искам да я нося като шлейф,
когато раната след теб зарасне.
Да скрие набраздения релеф ...

Легенда за Рилка и Пирин.
Кристално чистите води на езерото обгръщаха тялото на младото девойче, дошло да се освежи от юлските горещници. Слънцето така безжалостно печеше, че ни една жива твар не смееше да се покаже навън от бърлогата си. В гъстата гора около езерото, не шаваше ни едно листенце, сяк ...

От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...

Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях. ...

Искам да прегърна Август -
с мигащи очи на топъл залез
над жълтия хребет на лятото
потънало в затихващ лунен танец!
Да го целуна преди заспиване ...

Прескачам през идеи и чаши
в обятията на любимия бар.
Измислям си нови думи и фрази
и изпитвам моя чар.
Една цигара тук е стих, ...

Фаталната жена
Тя може да не е божествено красива,
дори със земна красота да не блести,
но крие в себе си онази прелест дива,
която кара мъжкото сърце да затупти. ...

Липсваш ми - сякаш част от мен липсва,
липсваш ми като пърченце пъзел,
липсваш ми толкова много,
че душата ми е тъжна.
Сънувам те често, ...

Няма стари души, има вечност,
дето блика от тях , като изворче,
не, недейте, не го пресушавайте,
че живота от него извира

Сенките танцуват по стената,
спомените капят по земята,
прегръщат се с душите си предишни,
но думите до болка са излишни!

Спря се чак на завоя към улица „Северна“. Пое си дъх и се огледа. Май никой не го проследи. Браво.
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...

Вечно здраве (в Отвъдното!)
горнооряховските акушер-лекари
ни гарантират
с метода си - "Умъртвявани при раждане бебета"
(а вече и майки), ...

Обеща ми небе,
обеща ми звезди,
обеща ми поля,
обеща ми пчели и роса,
и седеф във косите ми. ...

Във погледа ти свеж влюби се
един вече бивш младеж на име Боби,
за когото поезията е хоби.
Имение, кола, пари аз не притежавам,
но по мое скромно мнение до края ...

И не ме търси, недей,
в аромата на звездите.
Те си имат апогей.
Аз си имам болки скрити.
Няма да ме видиш ти ...

Разговор между Критиците дяволоид и ангел
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал. ...

И ще потъвам в теб отново и отново...
И ще потъвам в светлината ти,
но и във дебрите на твоя таен мрак
Докато тъй дълбоко взирам се в душата ти,
докато,да продължа, ми даваш тайно знак.. ...

България си остава селска държава сред модерния свят. Изостанали сме. Още спим с жени…
Впрочем, като погледна жените там… Разбирам обратните…
хххх
Пешо се върна в семейството си от интернета…
хххх ...

Идат от нищо мечти
Желани от години
В планини отчаян
Седях аз смаян
Когато видях я ...

където
са
парѝте -
са
бедѝте ...

Не е ден като ден. В този пек все едно си в пустинята.
Не е истински град, щом се сбира в китарен калъф.
Две-три медни слънца в кадифето блестят — "милостинята".
Ала стигат му в подлеза с утрото все да е пръв.
Той е странен човек. Вместо музика свири душата си. ...

Бях свикнал аз навсякъде безспир
безгрижно да прекарвам пир след пир
и ден за ден да си живея.
Затуй сега съм притеснен,
че е помислила смъртта за мен – ...

Ако си нощ безкрайна,
със тъмнината си ме прегърни!
Ако си буря страшна,
със своята стихия ме плени!
Ако си златно слънце, ...

Как желая да мога да зная,
двете птици какво си шептят,
двата песа защо не се лаят,
всички риби защо не летят?...
Този свят ме засипва с въпроси. ...

Днес валяха звезди...
Хоризонта запалваха
После, мълчалива и тиха,
след себе си диря оставяха...
Хора-долу някъде, ...

Тъмни облаци слънцето скриха.
Но не вали.
Тревата зелена повехна и неокосена стои.
Голи дървета.
А под тях покривка от бледожълти цветя. ...

Притихна Вселената и стана тихо,
звездите са далечни и сладко спят
луната сребрее някак мистично
нощта е притихнала в звезден разкош.
Но някъде там в далечна галактика, ...

-14-
Упанишадите,Рамаяна,Библията,
Тората и Корана,
нито мантрите на Изтока
дърва,въглища и пелети ще ни доставят! ...

За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...

Ноеми Скопелити - ... надолу гледам...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro La Cava
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алесандро Ла Кава ...

Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...

Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...

Не знам, как се озовах в Каракас. Шумен град с абсолютно не разбираемо движение по улиците. Спрял съм на едно кръстовище и чакам светофара да светне зелено. На островчето между двете шосета един младеж се качи върху велосипед с едно колело и висока седалка. В ръцете си държеше няколко бухалки и запо ...

Историята доказва – няма повторение на епохите, времената се менят, а хората ги водят в тия промени.
И сами го виждаме – това, което Библията посочва като гнусота, за „модерните“ западняци не само е норма, но и идеал.
А най-лесно се натрапват промените на децата – чрез тях на обществото.
Засега се и ...