най
се щастие
гневи - когато на
любов не му върви

Чувствени са словата в ранения,
възпяти от нещастното сърце,
което в свои необятни мъчения,
смачква засятото от Бога зрънце.
В шепите потънали са сълзи ...

Не ме хвалете, нито ме хулете,
а ако ви харесвам ме четете,
а ако ли пък не, ме забравете
и на разходка сред гора идете,
„батериите“ там си заредете. ...

Щастието безгранично
крие се сърцето. Лично
щастието ни намира,
ние, то ли ни избира,
знаем ли, не знаем ние... ...

Когато ти дойде
мечтата зрънце се разцъфна в истина.
И на мига да спре
готова бях аз като Фауст да извикам.
Уви, дъхът ми спеше ...

Не зная колко бури съм посяла,
аз мислех, че съм вятър благ по нрав.
След упрек твой повярвах, че си прав
и с молив чер щрихирах всичко бяло.
Небето в миг попи чернилка страшна, ...

I. Антитабутистката
Достигна на всесвободата си
Абсолюта,
като постави табу върху всички
табута. ...

Като спирала
и все по -недвусмислено,
аз с истината играя,
ти танцуваш
артистично, ...

- Готов съм да играя на криеница със смъртта, Алиф - каза самия Чунг Хе. - В крайна сметка дори и Китайското Дао казва ясно, че никой не е вечен.
Монголците го бяха приели като важен гост и съюзник, но Чунг Хе знаеше, че все пак трябваше да намери Алиф сам. Да, Тугуслар се беше съгласил принципно да ...

Не можех да проумея, какво ни привличаше толкова един към друг..
Бяхме си обещали да говорим за всичко друго, но не и подмятания за секс, да правим всичко което ни харесва,.. изглеждаше ми смешно понякога. Но какво пък толкова, на сила хубост не става, особенно когато ти гласуват и някакво доверие. ...

Дуетен стих - Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Годините минават неусетно...
Изнизаха се тооолкова лета...
И само ребусът върху лицата ни
от бръчици издава за това... ...

Наобичах ви.
Сега обичам себе си.
И не, че спря да ме боли,
просто ме имунизира времето.
Сега живея и се сбъдвам. ...

Чакам те вече 15 минути. Къде си? Закъсняваш! Този път няма да ти простя! Няма да ти простя и за онези цветя, които не ми подари и за филма, който не успяхме да догледаме, а и за онзи ден, когато не си вдигна телефона. Станаха 17 минути. Бясна съм! Не ме заслужаваш! Защо се облякох така? Сигурно си ...

На традициите не робувам,
живея ден за ден,
но тихичко си в мислите бленувам,
постигам целните мечти.
На суетата не слугувам, ...

Мантия в дъжда
Развяла мантия в дъжда –
си тръгна по „Крайбрежна“,
Зад тъмните ми очила –
разля зеници нежност, ...

На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територ ...

Русия I.
Бе при Брежнев прочута
с безбрежния си застой.
Достигна при Путин
и абсолютен покой. ...

Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...

А й правда, крилатим ґрунту не треба.
Землі немає, то буде небо.
Немає поля, то буде воля.
Немає пари, то будуть хмари.
В цьому, напевно, правда пташина… ...

Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...

Тик-так, тик-так отново и отново. С всяка секунда звукът на часовника прогонваше съня от очите ѝ. Беше ѝ студено. Завъртя се на дясно и се усмихна. Ана също се усмихваше. Малките ѝ ръчички леко я докосваха и с всеки допир студенината се отдръпваше. Малкото парченце любов лежеше до нея и нищо друго н ...

Две тела в една малка стая.
Две тела – само аз и ти.
Тишина. И само моя дъх до врата.
И само моя шепот "Обичам твоята топлота".
И драсканици по гърба, не от болка, от страстта. ...

Всяка твоя стъпка е плам.
Всеки жест е огнена лава.
Всеки твой поглед как покосява...
Сляпо ти вярвах , а ти не отвърна.
Любовта ти, сърцето ми в пепел превърна. ...

Така не чаках този ден...
И ти със дни се чудеше дали да тръгнеш.
Няма да си тръгнат спомените в мен.
Сега със тях до мене ще поседнеш.
Ще си говорим дълго до зори, ...

Най- мразя...
Хич не ми харесва, че остарявам,
а ме тревожи, че сигурно и личи,
тъй като понякога имена забравям
и всеки миг ми се говори! Е, почти.. ...

Аз съм много нещастно създание!
Не, няма да плача! Никога повече няма да плача. Животът е красив... Зелената тревичка, слънчицето, лекият ветрец и тези мушици.
Мразя мухите! Гадини! Завират се навсякъде. Ооо... Господи, защо ме наказваш!!! Всичките мъки на тази земя ли трябва да изтърпя? Нима от ран ...

Някак си трябва да го поделим,
ти си му близкото минало,
аз съм родената в мъжкия сън,
с мен във прегръдки заспива.
Ти си във спомените през деня, ...

От първи клас си знаеше мястото. По възможност в центъра, понякога на левия или десния чин, но винаги на първия ред.
Навремето първолачетата се бутаха кое да седне там, после се усетиха и започнаха да заемат стратегически позиции назад. Освен, ако „моля другарката“ нямаше свои виждания за конструира ...

Започнах и аз да се заглеждам по витрините с детски играчки...
Е, на мен поне винаги са ми доставяли радост с подаръчета по някой повод и още си пазя бялото зайче с оперпелени уши и леката кола с дистанционно...
Купих й голяма плюшена панда.
Как да я тътри сама из метрото,... после шайтан знае къде ...

Вълшебството на музиката ми говори
със тонове и образи, и светлина,
като картина ми рисува цветни багри,
и носи радост в моята душа.
Понякога извиква пясъчни пустини, ...

Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
– Сигурен ли си, че спи? Да не е…
– Не говори глупости, Перкун не може да умре!
Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, ...

липсва ми да си говорим,
липсва ми да те видя за обяд,
липсва ми да те зарадвам,
имам толкова красиви мисли за теб,
и не знам дали мога да ги споделя, ...

Когато душата ти се оголи
и мръзне самотна в нощта.
Когато съвестта те гложди
и зашепне: "избирай ти смъртта".
Недей ги слуша ти, вдигни се ...

"Неизпратени писма"
от Елена Михайлова
Всяка вечер Даяна му пишеше писма, които така и не прати. Просто нямаше смисъл. Започна да пише още преди 5 години, когато се запозна с приятеля на брат си. Е, запознанството им не мина много добре. Имаха котка на име Сара, която ненавиждаше водата - всеки път ...