Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...

... '' И когато щастието позвъни на входната врата, да не се правим, че не сме го чули, а да отворим широко вратата, да го прегърнем и поканим при себе си ...'' неизвестен мислител
Наистина няма нищо по-хубаво от това да си в къщи...
По-точно на гости на родителите си по Коледните празници...
Лежа н ...

Най-лесно е да сътвориш. На бог му е отнело шест дни, защото тогава работната седмица е била шестдневна. И той не е протестирал срещу тая очевидна неправда, а не е имало и синдикален лидер на който да се оплаче. Дори не е имало нужда да почива на седмия ден, ако не е бил свършил всичко до тогава.
Съ ...

О, тез следгробищни завръщания!
Все по-чести, нон-стоп ...
Не блъскай се; на всеки за Небитието
билет с запазено место.
Внезапно ...

Българските педали са все на екрана…
хххх
Светът без педали е ненормален…
хххх
Обръщат гръб на проблемите си, защото са педали… ...

Опитна професионалистка – действа като начинаеща…
хххх
Архаично поведение на девойка - очите отворени, устата затворена, краката кръстосани…
хххх
Къкри от проблемите си… ...

Неочаквано някак,
ей така - като гръм от небето,
неповикана, тиха и странна,
разплакващо истинска,
ще се плисне в очите ти, ...

Това пътуване е дълго,
прилича ми на авантюра,
в душата болката е спряла
и чувствата е съхранила.
Картините на щастието ...

Реката пак от зима е скована.
Не иска селото да счупи ледовете.
Ще тръгнеш ли след кръста днес, Йордане?
Църквата над тебе тъжно свети...
Свещеници стоят на двата бряга. ...

Свети зад Дунава, малкият град,
значи в Румъния също не спят.
Но за какво ли, за тях да говоря?
Те вече министри, си имат в затвора.
Уж сме еднакви, ама не сме. ...

Бях на място...
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където ...

Август ме посрещна в погледата ти,
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...

Всеки ден се сблъсквам с различни хора. Натъквам се на грубости, викове, обиди, обвиняване, критика. Повечето станахме токсични. Хората станахме затворени в себе си, губим по малко човешкото и истинското в нас. С приятелите спряхме да се виждаме, с колегите се хейтим, роднините вече не ни викат на с ...

Паднахте, няма незаменими,
тъпкахте хората бедни, раними.
А най-тежко, най-жестоко
е падането отгоре, отвисоко.
Не се свенихте да използвате сила, ...

Когато нежна, бяла Светлина,
във водата със Любов се влива,
от любенето ражда се дъга,
в кристал на снежинка се разлива!
И грее хармоничният кристал, ...

Разпръсква слънце януари
и мека зимата расте,
лъчите леки са, не парят,
и чувство стих ще оплете
от думи, рими, весел ритъм, ...

Да скита Диоген се измори.
От векове планетата претърсва.
Че хора има много, но уви -
човеците в картинката отсъстват.
Реши, че може би е остарял. ...

Колкото повече улички,
толкова токчета тънички,
стройни крачета и лунички,
нетърпеливи и мънички.
Мислите хукнаха влюбени, ...

На отец Владимир Дойчев
Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки ...

Осма глава
Когато се събудих, още беше тъмно. Отвън долиташе нощната ария на щурците, от хола – мощното хъркане на баба.
Не съвсем като на сън, нито като в живата реалност, казвам събудих, защото не знам как иначе да го обясня. Все още е едва един през нощта. Преживях цял ден от моето детство, а е м ...

Оо, мисъл Мързелива!
Ти наситен си разтвор
от просия, нищета и глад.
Как промъкваш се лениво
в този динамичен свят! ...

Тулупщайн, или мързеливият българин. България в няколко реда
Хайде, няма ли вече да започваш шофьорски курсове?
Не. Нали имам колело, крака, градски транспорт.
Колата не е лукс, а необходимост.
Баба ми едно време само на кола се е возила ... ...

*Питагор
Празни маса и свещник, и стенен часовник,
покрити със слоеве сивкава прах.
Стените проскърцват с тревожна злокобност;
в гредите на пода, оваляно с мрак, ...

Няма време в живота нито място в света,
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...

Беше особена форма на обич, форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.
За красивите "чудовища".Демоните,владеещи емоционалното обсебване,скритата агресия,измамното "добро"......
За лесното бягство и трудната трансформация...
За способността да оразмеряваш смислено времето,
разширявайки мащаба ...

Двамата вървяхме из гората,
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...

Тя беше една стара душа...
Парите изобщо не я блазнеха;
не съдеше по външността,
недостатъците на другите не я дразнеха.
Тя виждаше най-доброто у хората, ...

Помести се да вляза… Да, да – знам, че е твоят дом. Обаче е част от нашата кооперация. Обществен, значи…
Оная вечер имахме събрание и ме избраха за председател. Нещо като премиер или президент на входа… Нямаше те, видях… Как така не си искал да гласуваш, защото не си харесвал никого? Това е демокрац ...

Вече няколко часа караше по безлюдната магистрала. Зимното слънце бе силно и очите го заболяха. Спря пред някаква каравана в една отбивка от пътя, на която с разкривени букви пишеше
Отвън имаше стелаж със странни очила. Блестяха на слънцето, но щом ги сложиш, сякаш всичко изглеждане в по-меки тонове ...