Искам да съм чист, като дете!
Наужким другите да мразя.
Разплача ли се, бързо да минават наранените ми лакти, колене…
Душата да не се налага да си пазя.
Да ме събуждат сутрин слънчеви лъчи, ...

За миналото ли?, ще ви разкажа –
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа – ...

Можеше да си легна с теб.
Но си легнах с бръснача.
И ако се събудя на другия ден.
Поне няма да съжалявам.
Можеше да си легна с теб. ...

Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш, ...

А може всеки да е вечно млад,
ако не участваше в пародии,
игра на маскен бал,
мелодии от "Бохемската рапсодия",
един безкраен маскарад, ...

Боклука си е винаги боклук.
от кучета или от тераси разпилян.
Две мнения няма тук.
Редът куца, чистотата блян.
И да се смеем ли, да плачем ...

Изплака се зимата. Последна сълза
се стече по стръкче тревица.
Ще я изпрати с букет пролетта
от люляк, минзухар и иглика.
Ще се завърнат птиците от юг ...

Голямата нужда
Как газта да изпусне тази клета земя –
с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.
Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –
туй на всички езици не влияе добре. ...

Господи лечител си!
Лечител на раните ми...
Превръщаш в реалност мечтите ми.
Отърваваш ме от беди!...
Утеха даваш, ...

Сабале стаам с болки у краката.
Схванало ма а от петите до челото.
Ич ми неа таферно, цепи ме главата,
ма сили сбрах и станах от кревата.
Климатику не работи. Тока пак са спрели. ...

Аз исках къща да си купя,
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.
А то с бомбени гърмежи, ...

Изхвърлих износени стари обувки
тежко прогизнали от изживяното,
неудобни и тесни. Не стават!
Стягат ми мислите, тежат ми на тялото.
Промяната намерила път ...

В поредната прохладна и свежа сутрин, слънцето проблесна и всички се забързаха към свойте дела. Детето на 5 се събуди. Но вече на 28. Измивайки лицето си и бързайки да се облече възможно най - бързо, за да отиде на така немечтаната работа. Бързайки, но правейки го толкова бавно, опитвайки се да заба ...

Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна ...

И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...

Лесно е на думи да се вярва
Лесно е и понякога боли
Защото колкото и да не искаш
В душата ти забиват се като стрели
В началото са може би омайни ...

Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...

Две вторачени в мен
очи на невръстно дете,
виждам го всеки ден
огледалото на бомбардираните градове.
Те пробождат ми сърцето, ...

Неистово желание ме разлюлява
и аз потрепвам от вълнение,
странен шепот ме завладява,
на прегарящо слънце, мечтание.
В баладична мелодия унесена, ...

Гаф след гаф. Народът бесен:
Ковид! Ток! Война!
Хайде - ГЕРБ да ги обесим
в тази мараня.
Дайте - с Бойко във затвора ...

Купих си боя червена,
лепенки си взех от леля Пена.
Баба Гинка тъй добра,
даде ми торба с яйца.
Взех и кошничка красива, ...

Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...

Любовта ми си тръгна, уплашена.
Непотребна, сякаш нищо не струва.
Без докосване нищо не значи.
От магия превърна се в лудост.
Вероятно отишла е другаде. ...

Две думи каза ми през рамо
С две думи ти отвърнах аз.
Не знаеш ли?
Две думи само значеше раздялата за нас.
Обърна се, косата си отвяла ...

/една апокрифна история от Мичка Еретичка/
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг. ...

Сео Юн се върна от погребалната церемония - осъзнаваше, че вече почти беше изгубил почва под краката си. В крайна сметка мафията си беше мафия навсякъде - и не беше толкова просто да се избяга от нейните правила и закони. Скоро Сео Юн щеше да стане пълноправният шеф на всичко онова, върху което Дак ...

В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...

Дяволски хубаво минаха дните.
Нямаше кой светлината да счупи.
Думите галеха пукнатините,
сладки целувки пороят натрупа.
Сляха се пръстите, стръвни бръшляни, ...

Да си надскоча сянката
Просрочих кредити,
препятствия заспали замъглих...
И множество врати затворих...
И множество мълви затрих... ...

ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...

Дълъг път изминах през гората
През дървета растения и храсти
Прекосих с лодка реката
За да стигна до скалата
Там е водопада високо горе ...

Снощи - 19 март, от 0 до 2 часА, по програма "Нощен Хоризонт" на БНР - Хоризонт, наживо, се състоя представяне на книгата "Полет" на г-жа Росица Копукова и на моя милост. В тази книга са включени и всички стихотворения на покойния бургаски поет Йордан Захариев. Те са около 20 на брой и са били замис ...

Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...

"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...

Измислих те до болка съвършен.
Изградих образа ти в огледало.
Очите ти да търсят само мен,
сърцето ти за мен да е изцяло.
И някак си почувствах се добре. ...

Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв. ...