Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...

Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...

Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...

Гледам през прозореца, размишлявайки за простички неща, такива, каквито са ценности за едни и безсмислици за други.
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...

Говориш ми, а сякаш мълчиш,
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка, ...

По пукащите есенни листа
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал ...

Прости, че не успях да те стопля.
Аз всеки ден над тебе бдях.
Лято беше, излизах с къса рокля,
но все така студена бях.
Прости, че не успях да ти покажа ...

Уморени са чайките в края на лятото,
по пясъка двете следи не личат
вятърът грабна вълните в морето -
сърдито захвърли ги в немия бряг.
До вчера бе весело, шарено, златно ...

«Слова «араб» и «еврей» означают – «человек с того берега», или
«человек с другого берега»
Мы все арабы и евреи,
мельчает наша жизнь – река ,
И дно взбирается на берег, ...

Паисий Хилендарски
През дългите нощи с мастило и перо в ръка,
един отец в тъмнината показа светлина.
На българите историята написа той някога,
да се гордеят и помнят своя род и родината. ...

Есе на тема:
„Моите пътешествия сред лилипутите и великаните“ - Колко невероятни сме ние, хората...
Животът е нещо чудно. Той е нещо неизменно и удивително. Животът има способността да те хване в лапите си и да те изстиска отвсякъде, докато не ти остане нищо. Може да те захвърли някъде и да те наблю ...

Есен е.
Сърцето ми
няма сезони.

Погалва есен слънцето на изток
и то разпуска медените пръсти,
по-ниско, по-обичащо и близко,
с последните лъчи – щастливи, гъсти,
и в пъстрата игра листата падат, ...

Обувки
Има горска фея дивна,
чародейка фантастична.
Знаят я всички от гората
и при нея тичат скоро, ...

— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...

Без отговор писмата ми се връщат.
През бури гълъбче само лети.
И ветровете клоните прекършват,
а птичката ми смелост не пести.
И дъждове, и студ не спряха даже ...

Лист след лист се рони,
скърби моята душа.
Взирам се в пустите простори,
бленувам за забравената свобода.
Цигарата в ръката ми догаря. ...

157 –!
Нека да погледаме цветята,
разтварящи се в залеза ефирни.
И играта на светлината,
светлината в очите ти немирни. ...

( поезия сатирична )
по Радой Ралин
Нашата цивилизация
е в глобална закъсация –
хората се борят мъжки, ...

Денят прекрасно се изниза
след дълга и протяжна нощ,
а ти остана с мойта риза,
изпила цялата ми мощ.
Загадките от твойте форми ...

Дъжд от пепел във прозрачен мрак.
Демон броди, като скитник непознат.
Аз нямах време рових в пепелта,
търсих жарава от моята искра,
но само сажди, пепел, прах. ...

Изразителите на човешката болка ще бъдат заместени от хладнокръвните калкулатори на човешки успех и неуспех единствено с оглед на материалното.
Истината е, че духовното никога не е било по-материално и на глобално и на индивидуално ниво. Виртуалната мрежа от кабели и байтове е на път да измести изця ...

Главната квартира на Якудза в Кобе беше точно такава, каквато трябваше да бъде. Да, може би Якудза беше онази губеща ръка при играта на карти, но за сметка на това тя беше надеждно скрита зад множество полулегални бизнес начинания. Тя и първа се беше притекла в помощ на гражданите при земетресенията ...

Пожелах те
и ти дойде,
дойде с полъха на пролетта
обгърната в лъчи невинна като момина сълза.
Около теб жужаха младите пчели, ...

Хей, ръчички малки две,
с пръстчета скокливи,
ще играят днес хорце,
с цифрите игриви.
Виж, на дясното кутре, ...

В къщи имаме калинка
с име сладко Бърборинка,
с рокличка на търкалца,
седем броя при това.
Цял ден пърха си на воля ...

Една мецана
на поляна.
Две сърнички
са сестрички.
Три мишлета ...

Жертва бе на омраза -
като Исус на Голгота,
светът жесток се оказа,
а крехък ти бе живота.
Сляп, страдащ, оклеветен - ...

Няма смисъл да питам защо
ти от мен си отиде отдавна.
Късам всяко горчиво писмо.
Беше тиха, добра и забавна.
Ще запомня очите – искри – ...

Любовта между мъж и жена е в сърцата,
едно красиво чувство завладява им душата.
Другото е само секс, уви това е истината,
движения без чувства и с маски на лицата.
Да правим искаш ли любов ми каза тя, ...

Едно стихотворение, което подарих на моята любима певица Роси Кирилова за деня на музиката.
В Деня на Музиката искам да ти кажа,
че нужна си ми като капката вода
за цветето поникнало в паважа
е нужна за да радва с красота! ...

В двор манастирски покой аз намерих,
далеч от лъжовния мир на света,
заслушах се само в горите му вечни
и в сладките песнички на пролетта.
И тихичко чух мелодични камбани, ...

Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
в живота ме води през тръни и драки.
Научи ме тя... да не бъда страхлива,
със страха... да кръстосваме шпаги.
Да спорим със него, за прошка да моли, ...

Малкото момиченце щастливо гледаше света. През прозореца. Който не се отваряше. За всеки случай. Но пък в него се виждаше целия свят наоколо. Летящи самолети, весели птички, тичащи кучета и котки, препускащи коне с бодри ездачи в седлата, носещи се по релсите трамваи, фучащи коли, хора, хора, хора… ...

1.
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...