ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди, ...

Какво е живота без капризи,
зима без белотата на снега,
делник без главоболия и грижи
и вечер без ласка на жена.
По сладко е кафето със сметана, ...

Посвещавам го на ?
Аз станах мъж,
а после обвиних се затова,
че крия се при всеки дъжд
и чакам да отмине ей сега. ...

Победена нощта си отива,
неумолимото утро мрака убива,
някой нанякъде заминава,
друг се завръща, трети остава.
Всичко е само игра, вечната стара, ...

"Тъй върви светът-
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...

Светът на детството и аз
Във детството ме връща паметта,
светът любим пред мене оживява,
цари хармония и тишина
и светлина в небето засиява. ...

Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...

Премиер открива съвещанието по генералски:
- Здравейте, мошеници!
- Здраве желаем!
- Крадете, а…
- Уррраааа… ...

Господи подбери ми ...

Пред чаша чай
на маса с есенни листа.
Разбра, че няма вече Май
и няма да се върне пролетта.
Усмихна се на кроткия ветрец. ...

Когато, днес на петдесет,
назад извръщам своят поглед,
виждам, с подпис на декрет...
печат съдбата сложила е: "Полет!".
И чувам там, в далечината песен... ...

Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...

човек — когато
възгордява се — Се Бог
опечалява

Съня си помниш ли? Не помниш.
Душата храниш ли? Не храниш.
Сърцето слушаш ли? Не слушаш.
Сам себе лъжеш ли? Все лъжеш.
Докога така ще продължаваш, ...

В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...

От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Те ...

Тази нощ последна, не мълчù
Изиграй ми с песен чувствен танц.
Да засветят пъстрите очи
и снагата да се вие в транс.
Разпусни катранени коси ...

Безбрежия -
безцелните вълни
прехвърлят глухо белите си пръсти.
Шумят огромни борови гори,
а някъде небето се намръщва... ...

И пак линея под хомота страшен,
на миналото кръст да сложа аз не мога
със грозна паст душата ми то ръфа
и заканва се: „Почакай, има още!“.
А аз какво да правя, как обръча да счупя, ...

От сребърната лира на Орфей
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека, ...

Студеният зимен вятър, свирейки, притича надолу по павираната улица в късния мързелив следобед. Заобиколи синият фолксваген голф, настанил удобно страничните си две гуми върху тротоара. Попързаля се по леда на замръзналата локва точно до уличната шахта. След това се шмугна някъде в улуците на близки ...

Наднича душата през очи любопитни.
Светът да огледа и да го пипне.
Лицето грее в усмивка и радост.
Но светът го удря без повод, за жалост.
Душата се свива. Премигва слисано. ...

Не подмина студът,
не подмина,
със синджири брега окова,
върза лодките,
в сняг ги зарина ...

Хладничко, даже студено в този декемврийски ден...
Зимното слънце се опитваше да изгрее и понапече, е и това ще стане в следобедните часове.
Мислех си разни работи за гурбетчийския живот,.. механично оправях почвата около дърветата в двора на кирия Рула, е Ставрула де, но галено я наричаха Рула...Тя ...

Заговорит зима стихами белыми,
Снега слагая в рифмы, как слова,
И крохи неба истинами первыми
Опять слетят с небесного пера…
Заслушаюсь, в тепло души закутавшись, ...

ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Станеше ли дума за годините му…
Знаеше, че мина осемдесетте!
Но, не винаги си спомняше кога.
Държеше се, излизаше, дано човек срещне! ...