Спи ми, спи, кокерче любимо,
татко стар над тебе бди!
Спи ми спи, злато мое,
татко всичко, ще реши!
Да си лягаш по леглата, ...

Пак осъмнах – в душата с камбани,
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...

Получи от небето благослов -
ти - прекрасна дама,
това е песен за любов,
но и за мъка, за драма.
Разсейва се сякаш мрака, ...

Историята на всеки се побира в стих -
Едни в японски стил, а други са поеми.
Поет твори ги всички от небето тих
и вплита нишките-живот в самото време.
В едни от тях не се дочува смях, ...

Ще дойдеш ли, когато съм ранена
да излекуваш тялото ми със сълза?
Ще дойдеш ли, когато съм сломена
да ме помилваш с ангелска ръка?
Когато нямам сили изчерпана до дъно от тъга, ...

Възрастен свещеник напътства свой млад колега :
- И ако някога ти се наложи да проведеш екзорсизъм, не се колебай да използваш Библията. Обикновено няколко удара по главата на обладания са достатъчни...

Чета си книги и редя надежди.
Обичам, но дали ме мен обичат?
Епохата е страшна и изглежда –
животът ни е смешно реторичен.
Започна се със вируси проклети ...

Душата клех врата без ключ да е,
мандалото да пускам се отучих.
Занизаха се разни, мъчни гости,
но дверите си вече не залостих.
Фъртуни се лютѝха през пролуките, ...

Защо се ужасявате, хора, и защо тъгувате? Ваша ли е вината за това предателство? Не е ваша. Моя е. Аз ги чух. Не вие. Аз чух и видях. Но сляп и глух съм бил. Винаги. И досега. Срещна ли хубаво момиче или жена, все вярвам и мисля, че тъй също е здрава, чиста и добра. Все вярвам, а то е напротив! Обич ...

„Крилете са, за да летиш“
Хорхе Букай
Дон Кихот във мене рано
полетял е с Росинант,
но без вас не можем само ...

Забегнаха те някъде в безкрая
спомените,чувствата и мислите.
Отекчена, любовта нехае-
тя- родилката на вечни истини.
Някъде се запиля тъгата. ...

Със теб ми се мълчи. Да бъде дълго,
че даже тишината да ни слуша,
как тялото с душата ти ме пълни
и бавно, много бавно ми се случваш.
Сълзите си прибирам под клепачите. ...

Глава 26
Вселенский Суд
.
*Огуз подошёл к Учителю и шепнул на ухо:
- Нам надо сердиться, нас преследуют, наблюдение держат, хотят предать «международному суду» за обилие будущих слов. ...

Ти познаваш ли онзи несретник,
онзи в тъмното дето върви?
Той поседнал на утрешен вестник
по небето звездици брои.
Той е грозен, прегърбен и стар, ...

Не съм ти казал всичко още.
В началото съм, а до края
ще минат много дни и нощи,
и колко песни ще изпея?
Хиляда, може би... Не зная. ...

Някога ти вярвах
без да имам всичко.
"Всичко" си представях
без да искам нищо.
Някога разбирах ...

Дойде внезапно,
разрови се, разбърка ме
и каза, че си тръгваш.
И тръгна си - завинаги или за кратко…
Колко пъти още ще се връщаш?! ...

От страх вратата пред носа ти затворих,
от страх три пъти ключа завъртях,
от страх се развиках и те изгоних,
от страх се свлекох и премрях.
Ти до основи ме срина! ...

Здравей неродено детенце!
Ти сигурно вече си ангел в небето.
Дано си намериш приятно местенце!
Такова не е, знам, под сърцето ми.
Прости за думите на татко , ...

Почувствах се внезапно стара, суха,
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...

Може би си давам празни надежди,
може би себе си лъжа,
но усещам нежност в гласа ти,
която отдавна я търся!
Влюбих се, в две топли сини очи, ...

Когато съм ненужен и всевластен,
без скрита сила в същността,
все някоя Любов по мене се захласва
и е готова да ме погне веднага.
Когато съм сломен и безсловесен, ...

Приятели!
Те са като порцелан.
Оцелели
чашки от сервиза.
Прощаващи, ...

Писано на 10-11г, възраст :)
Един монах в килия тъмна,
потънал в размисли дълбоки
с перо над книгите осъмва,
за да отхвърли хулите жестоки. ...

От овчедушие умрели няма
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...

Плаче ми се!
Изгубих се в миналото.
Изгубих се в родния си град.
Изгубих се в себе си!
Изгубих се...

И натиснах бутона,
асансьора дойде.
Коригирах си тона,
като първо конте,
с жест галантен подканих: ...

Вървях.
Минавах по
различни пътища.
Срещах хора,
сменях посоки. ...

Аз тайно те обичам, тъй е редно,
когато времето стои на прага
на сетния си ден и предпоследно
поглеждаш към света, където ще те няма.
Не ще ми стигне времето на боговете, ...

Време за любов
/Свидна/
Сред бурното море платна издува,
корабът на спомени предишни
и няма думи или мисли грешни, ...

Обади се
Обаждам ти се да ти кажа лека нощ,
какво, че вече станало е полунощ.
Заспала си, а може би сънуваш мен,
а аз заспивам с теб в съня си всеки ден! ...

- Докосни ме !
- Не мога, ръцете ми като счупени клони висят!
- Докосни ме!
- Далеч си и хиляди пропасти между нас стоят!
- Докосни ме! ...

Ив
–Мислех, че сте в Централата. Какво ви накара да дойдете тук?
Младият граф Егберт не си правеше труда да любезничи излишно. Както обикновено, мина директно на въпроса който го интересуваше. Четиримата вървяхме към лагера и по-специално към къщичката, в която се помещаваше командният център на Сев ...

Стихове мои,
стига преструвки.
Лустрото свърши,
всичко заспа.
Всичко си тръгна, ...

Не само храните ни, не само те,
а и ние, самите, сме вече ... Менте.