Ти си ми любов и надежда,
ти си ми мъка и радост,
ти си моята химера
на непостигнати желания.
Как без теб щях да оживея, ...

С парите за хляб, в чекмеджето на скрина, под покривките сгънати скрити,
в кръчмата влизах, и аз като мъж, пиех наравно с неверни на дом и семейство мъже.
Силно говорех, в гърдите се биех,чувствах се силен и не броях чаши изпити,
и глътка по глътка около шията стягах купено с грешни стотинки въже.
И ...

" Следвай ме! " ми казваш и през смях
затичваш се по стъпалата стръмни.
На замъка в подземията тъмни
потъваш ти сега. Не те е страх.
Какво ли аз от тебе не видях? ...

Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...

Любими мой, къде си?
В прегръдките на друга ли се криеш?
И там си мислиш, че добре си,
опитвайки любовта към мене да убиеш!?
Хайде..., затвари очи и я целувай, ...

Беше ограда,.. като никоя друга..
Беше висока,...много висока..
С много очи..и много уши..
Не спеше никога..
Не знаеше какво е сън.., но и сън ...

Две български обувки,
красиви лъскави надувки
две български обувки са на път
не бива никак да се съдерат
създадени напред да крача ...

Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът, ...

Айде, айде ставай, Брат!
Ше ти рéдим коледен обрат!
Да не хващаш вируса Корона!
Да си смéниш скоро телефона!
Кървавици триста на балкона! ...

Градът е бял. Замръзнал. Спи.
Не го събуждай. Тихо!
Снегът, най-белият вали
и сипе бели стихове.
Пътеката помежду нас ...

Защо този свят така се промени...
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме ...

Игра, нали?
Дали?
и следващият ход
аз знам
не един, ...

Дали от студовете тишина
и мен, и теб със спомен ни прегърна,
та всеки седнал вкъщи с топлина
към времето отминало се върна.
Дали това ни стига за сега ...

Честита ти Коледа, скъпи Орфее!
Набързо ти пиша, дано да успее
писмото по-скоро до тебе да стигне,
че пощата бави се в тежката зима.
Желая ти здраве, пази се от лошо. ...

Тишина. Изведнъж в стаята чух дълбока въздишка. А бях сама.

Понякога се чувстваш непотребен,
копнееш за човешка топлина,
за онзи миг, единствен и вълшебен,
който в душата пали светлина.
Понякога загледал се напред, ...

Ако знаеше, че утре идва краят,
щеше ли да споделиш своите терзания?
Щеше ли да целунеш човека,
за който тайно, всяка нощ си мислиш?
Щеше ли да подариш прегръдка ...

Спи до мене непробудно
някаква жена
И на мен, и на нея й е чудно
коя е тя сега?
С години тя се крие ...

Нижа мигове на Август.
Те са топла огърлица:
Морските утра и нощите,
сянката на синя птица.
Изгорели слънчогледи ...

Ей, Дездемоне, откакто те взех,
живота съвсем ми отрови.
Отде те намерих, бе дявол проклет,
от пъкъла кой те изрови?!
То нямам покой нито ден, нито нощ, ...

на Валентина Йотова
Ветровете на Сахара
затварят в лоното
на неулегналите пясъци
хорски глъч и омара. ...

Семейството без огън топли.
Огнището му все гори…
То чува жалните ти вопли,
дори когато нощем спи.
Семейството до теб е даже ...

Вълшебна, казват, е нощта на Рождество!
Мечтите сбъдвала и прави чудеса!
Затуй на дядо Коледа изпратих му писмо
с желания различни, да го улесня.
Списък дълъг седнах и написах, ...

Безброй облачета при Слънчо долетяха,
лъчите му закриха с пухкави тела,
от тях капчици над земята полетяха,
като тънка сребърна мъгла.
На детската площадка няма ги децата, ...

Топло, слънце и море...
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се моментът, в който той, подпийнал я прегърне. ...

Отвориха се моите очи.
Минутите хвърчаха и не спираха.
Своят първи връх изкачих,
първи стих моите пръсти бродираха.
Над морето се издигна луната ...

Нежни пламъци ме изгарят,
трепти приятно сърцето мое,
дар са от в небето Царят,
всички звезди са твои.
Топли ме сладък блян, ...

В Пустинята...
Пустинята във своето величие
общува през нощи́те с Вечността,
а Времето заварено е ничие
и нашето се връща в утринта... ...

В дома си чувстваш ли се гост
е по-добре да си далече.
Излишен си на този мост
към миналото водещ вече.
Дори тъгата да разкъсва ...

Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...