Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.6K results
В леглото ти
🇧🇬
В леглото ти е красиво и нежно-
милваш ме дълго, навсякъде,
разопаковаш ме като подарък-
бавно,полека,с трепетно очакване.
В леглото ти е страстно, горещо- ...
(2-я часть трилогии "За Алтарём" - о неизбежности...)
МАО-ЦЗЫ
(МО ДИ)
(480-400 гг. до н. э.)
«Попытаться словами других философских школ опровергнуть мои рассуждения, ...
СПОМЕНИ ОТ ЦИГАРА
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Украсена е с мисли, които дават грешните и заледени погледи.
По блясъка на очите ни от разстояние се виждат събитията, които тя буди в ума ни.
Мълчи, като заглавието на книгата с корица, която има остаряла миризма. ...
Дъждът барабанеше по стъклото, докато Боян се промъкваше из тесните улички зад Съдебната палата. Вечерята беше преминала безупречно – видът ми се оказа на точно на място и получих комплименти от другите поканени дами, а за мое щастие говоренето беше запазена марка на господата около масата. За мен о ...
Видях онази малка къщичка на хълма,
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам. ...
Сага за двата бастуна
/епизод 23/
Слънчев, пролетен ден. Птичките пеят в парка. На една пейка е седнал единия, а другия се дотътря с бастуна до него и сяда:
- Да поседна най - после!
- Що, да не блъска до сега по двора с мотиката, джанъм? ...
Останала без майка като бебе,
живяла Бонка със баща-самин.
Мислил, че май жена му требе -
Дете се гледа трудно. Не е син.
Момичето родило се красиво, ...
Тази година нещо ни липсваше. Може би... онези златисти целувки по ръцете ни. Онзи приятен южняк. Усмивките на момините сълзи. Преливащата от нюанси морска ивица...
Момичето с бялата рокля излезе развълнувано от малката колиба на ливадата, която обитаваше отскоро. Простря дългата си пола на цветчета ...
Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.
Спас му беше името на Отписаното, но ...
Ръката си протягам и докосвам
на чувствата ти най-тънката струна.
Звукът на първите акорди още
ме кара силно да настръхвам.
Мелодия красива, чиста - ...
И отива си един ренесанс, за да дойде друг.
Една врата се затваря, за да се отвори друга.
Животът така създаден е като безкраен път,
в който човекът все нещо да дири, да жадува.
И повтарят се сезоните, а всичко се променя. ...
Дядо и баба ми Койна на село
днес заминават, че леля ми Вела
щяла да ходи на Хасковски бани.
Исках старицата в нас да остане,
ала без грижи ще бъдат козичката, ...
Sometimes, when I can't sleep
The shades around whisper in my ear;
A neverending sorrow in a pointless trip -
Just dead cadaver eyes without ability to fear.
Sometimes, when I am drowned inside ...
Боже, колко следи заличих, за да стигна до тебе.
На хорото сме цялата банда от хора различни.
Все съм черното пате, сред всичките влюбени лебеди
и езикът ми остър не знае какво е приличие.
Все съм криворазбрана и виждам, че в мен е причината. ...
Красива си, дали това си ти, онази Мина,
която поета някога в творбата си възпя!
Това бе отдавна, времето бързо отмина,
в нея той, творецът, откри любимата жена.
Не, ти си реална жена, усмихната и красива ...
Сидни беше сладко дете. Родена на 14 февруари, 1994-та година, кръстена на баба си Синтия, която впоследствие я отгледала.
Майка й и баща й бяха разделени от както се помнеше. Причината така и не разбра, затова се научи да живее както без нея, така и без тях.
С баба и дядо си, които бяха всичко за н ...
Висеше запалено кандило. На леглото ,върху бяла кувертюра лежеше мъж на възраст около седемдесет-седемдесет и пет години, облечен със вълнен костюм,ухаещ на нафталин .Човекът беше мъртъв.Но тялото изглеждаше запазено,без видими деформации.Навярно бе издъъхнал наскоро.Невероятно слаб,почти скелет,с п ...
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота.
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща.
Сред спомени потъвам да открия ...
Навярно, твърде много съм грешила,
а всяка грешка има си цена...
Как болката превръщала съм в сила,
не помня вече. Пръснах паметта
на хиляди кристалчета бодливи - ...
Седя в остъклената стая,... хвърлям разсеян поглед през затъмнените стъкла към залата,... служителите чинно застанали пред мониторите зяпат диаграми, схеми, тракат по клавиатурата..
Поглеждам на бюрото си,... заветния сертификат за ваксинация срещу модерния Ковид 19-21,... пропуск за всичкко, свобод ...