Всичко "В крайна сметка"
("смет-ка" да се чете
в обратен сричков ред!)
е ... "Касмет"

Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...

Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...

Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...

Тихо почукваше по прозореца,
и щастливо помахваше ми с ръка.
Очите му, тъй приказно говореха,
разкриваха влюбената му душа.
Внимателно, разтваряше вратата, ...

Не зная с какво те заслужих.
Успях на много да съм трън в очите.
Отдавна пламък и обич разлюбих.
Получавах от розите само бодлите.
Изгубих вяра някъде по пътя, ...

Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние". ...

Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.
Сивите облаци сипят дъжда. ...

Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни. ...

Отдавна не съм гледала лунната пътека
отдавна, откакто съм сама.
Как бих искала да тръгна по нея полека
до другия край на света.
Как бих искала да тръгна по нея далеко ...

Аз съм огън, а ти си лед,
как ли двама да живеем!?
Все ще дойде нечий ред
да се стопи или изтлее.
Ти си нощ, а аз съм ден, ...

Минерва
– Нямате представа колко се радвам да ви видя всички тук днес! Най-после сме заедно на една маса! Вие-елитът на Воргенас сте мое семейство. Повярвайте ми, наистина го мисля като го казвам. Но момент… Къде е момчето чудо на Воргенас?
– Зает е с дела, които не търпят отлагане, Ваше Величество. ...

Щом запея „Серенада”,
ти се мажеш с помада…
нима за тебе съм серсем?
Отвръщаш плахо: „Не съвсем!”
И намазана с тоя крем, ...

Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...

Хубавите неща стават неочаквано и не планирано. Изживяването е - незабравимо, трайно и щастливо.

Господи, как обожавам палавите слънчеви зайчета - деца на пролетното слънце! Обичам си ги и те ме обичат. Заедно сме щура, палава банда, която рано сутрин с лудо обожание гали със светлини иглички Теб и буди високите вибрации на Любов и нежност. Те (зайчета) със щурият си нрав винаги събуждат първо ...

Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...

Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...

Малцина са призвани да прозрат бъдещето, но мнозина са готови да ги охулят.

Не беше сън, а бе мистично.
Завърнах се във минал си живот.
Бях в бяло, като жриците магична.
от слънцето изпратена с любов...
Докосвах с обич всички хора. ...

Обикновен ден. А всъщност
много тежък. Издиша.
Цъфнали пролетно вишни,
старо четиристишие.
Детелини с очи зелени, ...

Всяка нощ
идваш ти
с лунен кош
от мечти.
Всеки ден ...

Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм, ...

Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...

Част от прозите "Воин без кауза " които съм писал

В главата ми буря от мисли.
Сълзи се изсипват - порой.
Душата след него е чиста,
тихо е - мир и покой!
Въпросите много са. Търся. ...

Тръгвам бавно и никак не плача,
плаче само разбито небето.
Мокър куфар с илюзии влача,
дъждобран, вече също решето.
Дълги бяха прелютите зими, ...

Къде съм тръгнал в този дъжд,
щом даже охлювите бягат,
сред стръкчета набола ръж –
нагазвайки я, тя поляга.
Небето плаче седем дни ...

Радвай се на всеки земен миг!
Не мисли какво ще бъде после…
Простичко е, като „до, ре, ми…”
И не трябват никакви въпроси.
Изживей го ти като дете! ...

В прозореца остана тишината.
Пак цигара, чаша вино, стар рефрен.
Прегърна ме отново самотата.
Колко близко и далече си от мен...

Души, души, души и разузнай,
с обонянието си всяка истина узнай!
О, зная, “Плъх” наричат те, горкия,
но в разследването ти си във стихия.
В омразата си кой не те ли поруга ...

Където и да ида ти си с мен.
Дори далеч не чувствам самота.
В сърцето ми гориш и нощ, и ден.
Където и да ида ти си с мен.
От тебе огънят възпламенен ...