То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,
небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност ...

Свободен стил

Текст : Геновева Цандева
Музика и аранжимент: Бойко Иванов
Изпълнява: Светла Карауланова
Изпълнителката е дъщеря на Геновева Цандева и опитахме как ще се получи. Текстът пък е направен за мен, във връзка с конния спорт, който практикувах, докато не докоснах китарата. И така се роди тази песен. Дано ...

- Здравей! Дали си принца от мечтите?
Ще ме вземеш ли за среща със файтон?
- Не мога днес, на паша съм с козите
и имам кон. Не бял, ама е кон.
- А, ще може ли, яко не те смущава, ...

Да си кретен е трайна диагноза,
но с изборно-свободен елемент.
Че с идиотия в прекалена доза,
приятелство разбива се в цимент.
Предателите трябва да се бият, ...

Къдриците на любовта се веят,
очите ти звезди са в небосвода.
Магичен пух, събудил зов в неделя,
предсказва полета на птица волна.
Огнището са топлите ти пръсти, ...

От Млечния път се отбих до Земята,
хареса ми нейното синьо небе
и малките хора със име - децата,
които невинно обичат, с' сърце.
Обикнах и аз, без да искам, простора, ...

Стремя се да не преча на съдбата.
И никога не гледам в чуждата паница.
Смирено се преплитам със тълпата.
Сабя не сече преклонена главица.
Не пасвам в калъпа на всяка концепция. ...

Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...

Моля те, недей да тръгваш!
Още малко остани,
мъката ми в щастие превърни!
Ръката ми здраво хвани
и сълзите една по една ...

Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае, ...

След края бе агония мъртвешка.
А после черното снегът поръси.
Студено бе в балетната ми дрешка.
Задушни бяха стегнатите връзки.
Не стигна малката ми длан, да скрие – ...

Словата ти капчукат през нощта,
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят, ...

Вървя по забравени пътища,
отдавна потънали в храсти,
но носещи тайните страсти
на огнено парещи сънища.
Вървя по забравени пътища ...

ЩИПСКА ЕСЕН
Автор: Ристо Ячев, Македония
1.
Не ги искам спомените, нито есенните дни,
но това беше една есен, една топла есен. ...

"Скъпа, искам да ти купя
нещо секси, по така,
еротично да разчупя
сексуалната игра...
И решил съм вече к'во - ...

- вчера Пешо посети с официална визита еротическите фантазии на Пенка. Разрушения и жертви все още няма
- най-хубавите рохки яйца стават, ако преди снасянето ритнеш кокошката
- ако дори лекичко гризнете високоволтов кабел, в устата възниква устойчив токов разряд, който разрушава зъбите и причинява к ...

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич.
Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре. ...

Не бива да се колебаеш.
Любов безкрай ми обещай.
Аз колко те обичам знаеш.
Не бива да се колебаеш.
И в друг живот ще ме познаеш, ...

На терасата е спрял
сладък шарен папагал.
Откъде е долетял,
цял е мокър и във кал.
Има синички крилца, ...

Писна ми и таз година
да стоя под карантина,
глас човешки да не чувам
само с „Вайбър” да общувам!
Вчера селфи си направих, ...

Уморени са крилете ми
от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога.
Задъхвам се от скритите си болки ...

Влюбена аз безкрайно,
хич не ми и пука,
чувствам се идеално...,
Обичам го безчет,
лети душата ми със него ...

Какво ми даде стройното ти тяло
или душата твоя - мъничко мънисто...?
Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,
затворен в стаята на есента, любов
прелиствам. ...

След година, след две или пет
знам, че някъде пак ще се срещнем.
Ще вечеряме заедно с теб
на шампанско с какаови свещи.
Ще мирише на сладък парфюм ...

Погледни утрото, виж небето
и слънцето с лъчи на пролет,
отвори очи, отвори сърцето си
и виж, пиша ти ден за полет!
Да си припомним, как летяхме ...

Празни думи. Обречена нощ.
Аз ли съм крива, ти ли си лош?
Още от стъкълцата събирам,
още незараснали рани намирам.
Белези от погребани обещания ...

сърца от гордост
се отблъсват и — уви —
любов прекъсват

Не казвай: Не!...
Не казвай: Не!... Не се прави на чужда –
без тебе да живея аз не знам!...
Така навярно Божество е нужно
на сградата да се превърне в Храм!... ...

Бяха там.
На две съседни преки.
А гледаха се, сякаш от полюси
различни.
Не мръднаха. ...