Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.5K results
Моята истина
🇧🇬
Моята истина е, че те обичам
и не успявам да те забравя,
колкото и усилия да полагам —
отново пред себе си те виждам.
В прегръдките ти пак потъвам, ...
Зарови ме дълбоко във пръстта,
не останах ничий спомен, незабравим.
Излекувал сърцето си в скръбта,
забрави как бе единствен, мой любим.
Останките захвърли на боклука, ...
Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен, ...
Най-обикновен таван. Има го във всяка къща.
На поглед пръв е пълен с непотребни вещи.
А изкачиш ли стълбите към него се превръща
в история на … съдбини човешки.
Тук всичко е потънало в безвремие, ...
Глава 15. Освободительный порыв.
*- Вот такое дело значит само по себе Учитель, - Первоход говорил запыхавшись, устало, откуда-то издалека вытягивал сказ: - Пока вы смотрели что-то не то, я в Перворуссии побывал, там такое творится, события не трущобные скажу честно, сам видел, глазам не померещилос ...
Днес - както се разхождах из калта
и мислех за известни поговорки,
аз зърнах в пожълтялата трева -
огромни - десет бели мухоморки.
Подминах ги с очи и продължих ...
Когато си прав, дори и със меч
да режат от тебе меса,
напук на таз кървава, кървава сеч,
разпервай по-волни крила,
защото е истината чиста и свята, ...
Орисах аз в моите майчини нощи детето,
родено невинно да бъде в побъркал се свят,
под пластове грим да не крие лице, а в сърцето
камбанки на мигове цветни със страст да звънят.
И смях да разлиства, и обич в душите да сее, ...
И всеки ден ме стряска от екрана,
една особа с тяло на скумрия,
как трябва на фиданка за да стана,
зелени разни смутита да пия.
И меле треволяк, сибирски гъби, ...
Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане - ...
Не би могло да бъде по-красиво
щом твоят дъх е моят въздух нощем.
Небето е дантела. Ти - мастило
в ръцете ми. И пиша. Пиша още..
по кожата ти с аромат на пролет, ...
Кълбенце огнен залез снощи скрих,
та този свят измръзнал да се сгрее.
С коси - крило от вятър го завих,
реката натъжих - да му попее.
С парченце кадифено от леса, ...
СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ
Напуква се стъклото изведнъж.
На струйки – като отглас след молебен,
отнейде плисва клисавият дъжд.
И кой да подозре, че е вълшебен? ...
Погледни към звездите тази нощ и ще ме видиш някъде сред тях сега.
Как блещукам ярко аз и за твоята любов сияя.
Ще усетиш, полъха на вятъра студен,през тялото ти да минава
и мисълта за мен ще те топли тя тогава.
Помни,че винаги ще съм до теб,във радост и във болка. ...
Имаше един много колоритен квартал , почти в центъра на София. Дядо ми е бил партньор в СОАТ и е бил обиколил всички грамадни строежи в страната. Когато обектът привършвал, той натоварвал цялата челяд и покъщина в камиона си и се местели на друг обект. И тъй дълго време, докато баба ми възстанала и ...