Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...

Не съм те намерила още.
Това е поредната спирка -
денят ми остава тревожен.
Душата ми, пуснала бримка
разплита - безръка мечтите. ...

Минорна котка
в свирепата реалност,
ослепяла, проскубана
и мокра
от сълзите на гробаря.

Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...

Твори човекът, бъхти се здраво
да граби земята приел е за право,
а там в небесата всесилният Бог
с насмешка го гледа: „Какъв идиот!
Тоз кой е, какъв е, какво там строи ...

Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини, ...

Копнея да те целуна,
когато близо си до мен.
Да се родя копнея,
отново в прегръдките ти.
Копнея да започна отначало. ...

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: ХАНС
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите ...

Усещам сълзите на вятъра
как капят в море-самота.
Докосвам душата на вярата.
Безпътна трепти любовта.
Жигосват очите ми черното, ...

Разкъсано сърце - любовен ад -
той я обича, тя, безразлична...
Вратата райска скрила бе за него ад
и всеки негов кръг опита лично...
Букетите ги хвърляше из кофите ...

Акъл море - корони пасе!
Приятел в нужда се скатава!
Всяка жаба да си знае вола, всеки вол - подковата!
Вържи попа, да е мирна попадията!
Денят се познава от вечерта. ...

Пак е юли, жежко е лятото
и изгревът сякаш е кошер с пчели.
Слънцето пръска лъчи по-богато,
а въздухът пълен с цветни бои.
Хоризонти набъбнали пак ни прегръщат ...

Събота е един от дните, в които обичам да разпускам като много от нас в социалните мрежи. Естествено за пореден път се озовах в facebook, където с интерес се зачетох в публикуваните постове. Един от тях публикуван на страницата за обяви на българи, живеещи в Германия, привлече вниманието ми:
"Здраве ...

Без теб нямаше да имам спомени.
Но защо са ми спомени... без теб?
Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб?
*** ...

Родопският Герой
Високо там над Родопа планина,
две сини очи като планински езера,
гледат хората и спомнят си историята,
за борбите за правда и за свобода! ...

Това се случи в крехката предучилищна възраст. Бях при баба и дядо в малък провинциален град. Приятелят ми – комшийско момче – се похвали с джобното си фенерче. То имаше зелен и червен филтър. Здрачаваше се и не ни отне много време да достигнем до идеята, че ако осветим отдолу лицата си в червено, щ ...

В един летен ден дядо Йоцо и баба Йоца впрегнаха каруцата и потеглиха към съседното село. Пътят беше отрупан с камънаци и се чуваше скърцане, но конят Вихър беше много бърз и те пристигнаха в селото за нула време. Баба Йоца много искаше от дълго време да навести своята стара дружка баба Гица, затова ...

Знам, че няма да бъдем същите,
не и след като се обичахме,
но преди да си тръгнеш,
поне ще се обърнеш ли да кажеш
"Не те обичам както те обичах преди". ...

Всеки иска да е прехвален,
без от това да има нужда,
забравя, че временно е тук поставен,
скромността му е някак чужда.
Всеки ден се превъзнася, ...

Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...

Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: ФЛОТЪТ
Звездният флот бе в състояние на свободно “висене” в открития Космос край орбитата на Зегандария. Гледката към родната планета отвисоко бе наистина впечатляваща. В нея имаше нещо първично и неповторимо. Толкова много липсваше тя на всеки от екипажа на “Ензория”. Свръхмодерн ...

Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.
Но минаха дни, години, години ...

Кърша пръсти
и кръвта ми изстива.
Разпада се денят
и руши се нощта,
отломки щастие и ...

От лъкатушене пътят май се губи
от стъпките със стари правила.
Мислих, че за малко се изгубих -
едва ли не, че грешка съм била.
Дали поклащах устоите ти в дните, ...

Изправих се черна със бяла душа
и стъпих отново високо.
За Бога съм праведна,
в мир съм с нощта.
За теб съм изтляла. ...

Откъснах си къс от роклята, за да те превържа бърже,
че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.
Откъснах най сърцето си да свърже бързо
две капки, по които времето тежи.
Откъснах-прекъснах живота си в минало – ...

Лятно небе, а посърнало. Плаче.
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици. ...

Обичал съм. Обичам и сега.
Обичам до върховното блаженство.
От лудостта в копнежната ми страст,
до болката от липса с безнадежност.
Обичам до без дъх в стихийни стонове. ...

Някъде във Родопите,
между Рила и Пирин
блажено да се насладите
на златен изгрев, на залез син!
Три в едно е тази сладост: ...

Анафилактичната реакция винаги ни изненадва с бързината, с която се развива. Просто след приложението на някакъв медикамент, ужилване от пчела, или консумацията на някакъв хранителен продукт, пациентът леко го разтриса, закашля се и ако не успееш да му инжектираш достатъчно бързо кортизона, влизаш в ...

Ако щеш. припиши ми хиляда вини.
триста ризи от гърба ми свали,
с триста клетви за вярност ме прокълни,
зазидай в тъмница от железни стени,
🐦 ...

Правили ли сте секс без чувства?
Ще ми се да не бях...
…..
Храня се бавно. С наслада. Много съм гладен. Зверски. Чак треперя. Апетитът надделява над разума. В такива моменти дори ставам подкупен. Не ми се случва често. Всичко, сложено пред мен, върху масата, е свръх съблазнително. Отпивам глътка чер ...

Писателят Горан Буков бе поканен да представи творчеството си в родния си град. Отраснал в малкото градче, той живееше и работеше далеч. Бе станал популярен с няколко издадени книги. Хората четяха и купуваха сборниците му. Творецът бе дошъл по-рано и пушеше на стъпалата пред читалището. Оглеждаше ми ...

***
Осъществявам сблъсък. Гарантирана промяна.
***
Събирам ценни отпадъци.
*** ...

Под похлупака на времето, живота ври и кипи.
И от парата, прозират по малко душите ни.
Готвачът пее
май
се събужда в песен ...