Нека си призная - много се зарадвах!
Моят чичо каже ли - цепи като с брадва
мъжката му дума. Значи са решили
с баба да живеят! Двама са скроили
те съдбата своя. Тъй щастлив съм вече! ...

Под сенките на плажните чадъри
надеждите за лято изветряха.
Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
Самотни сме, прегърнали телата си.
Прегърнати, телата са самотни, ...

Разменихме си стъпки и жар
и пледирахме, че сме невръстни,
пренаехме животът зидар,
да зазида и кривите пръсти.
Аз съм сигурна – пази нишан ...

В бална рокля и стара карета,
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място, ...

Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни ...

Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата ...

Не знаех как ще се събудя,
ако мога да заспя.
Ступор или патос истеричен
ще ме следва
от леглото в банята, ...

Съдбата отряза, наточила ножа,
душа като хлебна филия.
Животът, замесен да бъде велможа,
с тъга и сълзи посоли я.
Раздава душата трохите любовни ...

Брей, че гладно куче
има вълчи апетит!
Май е змейско внуче,
а коремът му пробит.
Купи три изхруска ...

Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...

Пазя писмата ти в моята душа,
те са за мене опора.
В миг ще поискам с теб да летя,
нейде навън из простора!
Ще се втурна с крила, ...

ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ
Такъв ще те обичам – до неделя
щом дойде вече времето разделно.
И топла още меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене. ...

Фотографията е изкуството на спомена, на уловения миг, на вечния човешки стремеж да "излъже" времето. Тя е път, който съдържа в себе си частици от душата му.
Фактът, че в днешния ден практически всеки човек може да практикува тази магия, неминуемо е превърнал фотографията в най-достъпното изкуство. ...

Джайеш Гулати беше мечтал цял живот да бъде богат. Беше роден в бедняшкия квартал и родителите му бяха добри хора, които изкарваха хляба за голямото им семейство с честен труд. Проблемът беше, че с четири деца и сакатият брат на баща им, загубил краката си във войната с демоните, парите никога не ст ...

Сини очички, рошав перчем
слънце в косите,усмивка в душата
тича,подскача и весело вика
мойто юначе се Сашко нарича!
В месец ноември,то се роди ...

В началото куплети аз четях.
Сега целувам нежното ти слово.
До този миг, до днес къде ли бях?
В началото куплети аз четях.
Но както и да е, не закъснях ...

Тази година
Лина замина
да учи в чужбина език.
Мина година,
върна се Лина ...

Глава 1
Тишината
Очите ѝ. Тези смарагдово зелени очи. Отразяват светлината по – такъв чуден начин. Ако някога сте виждали паяжинка след дъжд, знаете за какво говоря. По нея се натрупват безброй капчици и всяка от тях пречупва светлината под свой собствен ъгъл. Наслада за сетивата, пролет, чистота, е ...

Глава 4
АННА
Почти целият следващ ден Майкъл беше зает с работа. Той устрои в гостната стая работен кът, и това стана лесно, необходимо беше само да премести масичката и креслото, и също да включи смартфона, таблета и лаптопа към мрежата чрез wi-fi. До вечерта Майкъл писа писма и провеждаше разговор ...

Да си жена е титла, орис, чудо
Да даваш опора
Да обичаш лудо
Да имам в косите си вятър,
Водните бури да владея, ...

Животът е вярна песен,
която ще продължаваш да ми четеш.

За момичето с тъмните очи, което винаги мълчи.
Така и никой не разбра, кога е тъжна или щастлива тя .
Прикри умело, чувствата свои , така и на, никого не позволи, душата и да отвори.
На въпроса " Как си ?" - "Винаги добре ! "
На кого му пука,питаше се?! ...

кажи ми
пропилях ли си лятото
като толкова силно те исках
можех да ида при всекиго,
но тебе пред всички обикнах ...

Пристъпва тихо есента
и утрото е заздрачено.
Залива ни със есенна тъга,
а жълтото зелено сменя.
Така редят се цветове ...

Спинкай, спинкай сладко,
мое мъничко сърце от лед.
Събуди се утре, както искаш,
по-красиво, съвършено.
Знай, че те обичам силно, ...

Направо ще се хвана за главата!
От болести не мога да избягам.
Боли ме жлъчка. Черен дроб. Стомаха.
А, чакай, че сърцето май ме стяга!
И нощем като легна и започва ...

Есента танцува
Есента, днес танцува валс-
последните си листи заобича...
Есента е слънчева жена
с пъстролиста в кехлибари риза. ...

Не се завръщай да допиваш,
ще бъде вече изветряло.
А в амфора не се долива,
там някак времето е спряло.
И твърде късно е. А може би е рано, ...

/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Заплетена е тишината в мрака.
Най-тъмното в душата ми мълчи.
Ти чакал си навярно, дълго чакал.
Ти чакаш ме, а аз съм с теб – почти. ...

Здравей, ноември! И добре дошъл!
Все още слънчев и по своему красив.
Усмихнат през деня в пуловер жълт,
а вечер тъй самотен, тъжен, сив.
Обичам те, дъждовно - носталгичен. ...

и появи се
пъкленица нова и
живот руши се
и се окопава тя
и цял свят оковава

В сезона на разделите,
останали без дъх, листа отронени
политат тръпнейки надолу,
кръжат около дървото извисено.
Как лесно се пречупи дръжката, ...