Беше октомври
Беше октомври. Дойде изведнъж.
Моят октомври, усмихна се в мен -
години очаквал специалния мъж.
Късен и топъл, наситен на есен. ...

Той плаче и нужда,
глад силно го терзае.
На сигурна смърт го осъжда
това, че за чуждата мъка нехаем.
Слепи сме за съдбата ужасна ...

- Елена, събуди се! – чух дрезгавия глас на началника си.
- Какво!? – стреснах се.
- Браво, Елена! Отличен шест! - изръкопляска той.
- Съжалявам!
- И повече никакви успокоителни по време на работа. Следващият път да си знаеш. ...

2.
Една злополука, предхождана от едно обаждане, на което не бе отдала никакво значение.
Ивет реши кръстословицата във вестника и прелисти страницата. Попадна на криминалната хроника и забеляза заглавието с червени букви „Две престъпления в града през предишната нощ“.
Ценен диамант бе отраднат от до ...

Моряците...
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
йо – хо – хо и бутилка ром...
... и седем дни бушува урагана,
и в осмият – утихна в утринта... ...

Моряци...
Държи ни будни тръпката позната,
лениво плискат нощните вълни...
Далечен порт... Събрани на кърмата –
надлъгваме се и не ни се спи... ...

Мечти...
Застанал пред Безкрая и Морето
сега се връщам в мислите назад,
че цял живот мечтае в мен „момчето”
да бъда смел във битките пират... ...

Тъга. Все по-тежка
и подкупна.
Подаваш ѝ надежда.
Разпилява я.
Засмива се - ...

Старата лодка
Старата лодка закотвена е на брега,
на пясъка мокър заседна​ с тъга.
Остана сама сега след приказка една
за двама влюбени плавали с нея. ...

Уотърпруф Блонд - Очите свои да затвориш
Очите ме измамиха за всичко що ми казаха да виждам.
Какъв ме учеха да бъда, не беше мое мнението да избирам.
През нощ една във мрака, видение на мой познат се появи.
И отвъд предела мрачен, глас дочух да казва: „Аз съм ти!“ ...

Елвис Пресли - Води ме, напътствай ме
Lead Me, Guide Me
Lead me oh Lord, won't you lead me
I am tired and I need Thy strength and power
To guide me over my darkest hour ...

Без него съм вече.
И времето е прекрасно.
Че Няма го знам.
Абсурд е, че мога без него.
Свободна съм. ...

Сви на топка небето
и го сложи във джоба си -
онзи там - на шосето,
просещ водка.
И спомени. ...

Крило на птица, толкова голямо,
има ли? Сега ми говори...
Толкова голямо, силно рамо,
на което този свят да се крепи.
Всеки в някого опора търси, ...

Слуга с лаврея в дворец,
лакея се поклаща важно.
Поклон,
заучен жест и фрази,
това професия е сложна. ...

Днес си купих обувки, с които да дойда при теб.
Продавачката беше млада, с издължено лице и фини глезени.
Каза ми, че обувките, които съм избрала са сами по себе си празник.
Гласът и бе дрезгав, нетипичен за младо момиче.
Гледах разсеяно наоколо, но знаех, че точно тези обувки са вече мои, както меж ...

По пътя... край Невестино над Струма,
мост ка́менен въздигнал е снага́,
пет свода от колони като струни
подпират го над бистрата река.
За Ка́дин мост /така се той нарича/ ...

дойдѐ любов и
на света̀ в душата тъмна
трайно съмна
дойдѐ любов и
на света̀ в душата тъмна ...

Имам малко изхвърлено време, Вехтошарьо.
Запиши ми го есенно.
Нека знаят мъглите,
че под влажни нападали кестени
млади, още нескъсали почернелите люспи, ...

Музика и изпълнение: Антоан / Метеор /
Текст : Искра 1979
Аранжимент : Бойко Иванов / Ме6 /
За съжаление Авторката на текста по собствена воля е решила да напусне сайта. И мисля че песента си заслужава да бъде в листата на сайта , за това я качвам отново.

Щом паднах в стих – убоден от тирета,
кажи ми ти, какво ме съхранява?
Дали затвор – издигнат до небето...
Дали мъжът – очакващ да съм цяла...
Той идва тихо, стъпва пред стиха ми, ...

Като гълъб, който носи вест
Лети и ти далеч, далеч.
Пътувайки през полумрака
Ще усетиш лек ветрец,
Който ще ти пее песен недопята, ...

Времето е спряло сред мига,
а мигът е бавен, сладкоситен,
чувствата са весела дъга -
мир и щастие, ще се наситят
с тих, но упоителен екстаз ...

И все така по мъничко умираме
в желание да оцелеем
и в кофата за смет се трупат мигове,
несмогнали да изживеем.
Сълза останала или подкова, ...

Не ни състарявало времето,
та ние сме времето всъщност.
Животът опънал е стремето
с юздите ... във зверска безпътност.
Дали обещал ни е някой, ...

До светлото поточе на птичата душа
се спираш ти като пред огледало.
А то е неподвластно на всяка суета -
политаш, тази истина разбрал си.
Отпил и от водите му светени свобода, ...

Отлитат звездите в ярката нощ...
Застанал в ъгълчето на света тъгувам.
Тъгувам за нашата любов,
която няма пак да се повтори.
Тъгувам за тебе, любима. ...

Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...