Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.9K results
... надежда ...
🇧🇬
Отявлена надежда, накуп надве-натри,
събира без да свежда една и две глави.
Оковите не виждат, поспрели за мига,
до себе само спират, във себе си броят –
доколко са си нужни бърборят през уста, ...
Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...
Прием в балетното училище: „Как се казваш?“ – „Иван Петров“ – „С това име кандидатстваш? Поне гей ли си?“…
Искаш ли хубаво да прекараш времето си? Не? Тогава ела с мен…
Как ли се чувства таралежът, когато сутрин случайно облече кожата си наопаки?
Ако бащите знаеха какво е презерватив, нямаше да разг ...
БОЖЕ, ЗА ПЪТЯ БЛАГОДАРЯ
Много пъти съм чувала, аз също съм казвала, че няма случайни неща в живота, както и представянето на четвъртата поетична книга на Уляна Паскалева днес със заглавие „Седем седмици след Пасха” – два дни преди Петдесятница – по православен календар е на 03.06.2012 г.
Уляна Паска ...
Влюбена в морето и в леко парещия пясък
по босите крака,
в изяществото на мидите,
които са разпръснати по морския бряг,
и най-вече в рапаните шептящи твоето име. ...
"Да изплуваш" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.
Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятърът разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва г ...
В бездна от съмнения пропадам.
Черен демон плъзва по овала.
Прилепни крила... кръжат... Аз страдам...
Сън ли е? Наяве превалява
мисъл и преследва ме нелепо. ...
Нарисувай любов, като слънце изгряло,
окачи я на ябълков клон.
Оцвети пушек в синьо, а кахърите в бяло,
и вържи ги за детски балон.
Извади всяко трънче от босите рани, ...
Няма разумна причина защо оцелявам.
Шансът не трупа теглилки на мойта везна.
Никакъв миг съдбоносен не ме сполетява
и на мълвата сама не подавам храна.
Пазя ревниво дълбоко в очите си летен, ...
Когато лазурният бряг ме захласне
и с плискане роши морето брегът,
когато на люляк отнякъде лъхне
и бавно на мрака предаде се денят;
Кога корморанът спусне се ниско, ...
Когато тишината се разчупи
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
И уж причина явно тука липсва, ...
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота.
Най горчи след нечие си тръгване.
Най гори предателска слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
Песента на Гьокче хвръкна като настръхнало врабче над баирите над селото. Момичето придърпа към челото си виолетовата кърпа, нашарена с цветя и се забърза към училището. Свали забрадката малко преди на наближи двора и я подпъхна под яката на старото си кафеникаво палто.
Често Гьокче износваше вехтит ...
Повярвай ми, че лятото сме ние,
та кой излъчва толкоз светлина –
сърцата ни ведно немирно бият,
а аз попивам твойта топлина.
Повярвай ми, че лятото сме ние, ...
Дочула конската муха, че имало някакво прекрасно чувство, което животните наричали любов. Който бил обичан бил щастлив. Затова тя изготвила план и полетяла търсейки своя любовен обект. Съвсем скоро съзряла едно кротко магаре, което тихо пасяло под жаркото, лятно слънце. Тя радостно започнала да кръж ...