3.
- Добре, съгласен съм! Хайде да отидем към мястото на срещата. Искам да огледам – заяви инспекторът.
- Ще Ви заведа – каза Сергей – С колата съм, ей там съм паркирал.
- Някой друг знае ли за това писмо? – попита Френцов.
- Казах единствено на брат ми, той ще си мълчи. ...

Този въпрос си задава всеки разумно мислещ гражданин на тази страна. Имайки предвид, че всички протестиращи, заедно с всички техни съмишленици, по статистически данни са около 20 % от българското население /вж. линка по-долу/:
https://news.bg/politics/nad-60-ot-balgarite-ne-odobryavali-protestite.ht ...

Ръцете ми – птици...
раздвижват пространството...
Без цветове
цветя изплитат дантела...
Неспокойни пеперуди проблясват ...

Вълшебна блага вест полетя от уста на уста,
Дева Мария ще дари на света Божествен син,
камбанен звън запя тържествено над гори и поля
и запали в душите изстрадали огън неугасим,
от който и днес палим бели свещички ...

И вечерта над листа ме завари,
Залезът озари кехлибареното питие.
Писалката бавно набираше смелост,
А ръката все така нервно я въртеше.
Белият лист беше чужда вселена, ...

8.
Наближи абитуриентският бал на Даяна. Бившето семейство беше решило да я изпратят заедно. Откъм Василен бяхме поканени ние, аз и братовчед му, заедно със старите, както и кумовете им. От страна на Зария присъстваха сестра й със семейството си, като най-близки роднини, старите Магдалинчеви – баба ...

На сутринта двамата влюбени,преоткрили се от онази твърде ясна за тях вечер,се намериха да спят в едно легло,прегърнали се здраво,плътно един до друг.
-Добро утро!-поздрави Роджър.
-Добро утро и на теб,мъркалчо!-отговори му закачливо Алис.
-Хей…-направи фалшива разсърдена физиономия той,караща момич ...

Да се ожалвам нямам сили
и просто ще вървя напред.
А който иска нек' се сили
да ме оплюва и злослови.
Когато ми е крив светът ...

Време е да напиша какво беше и е за мене това пътуване до Египет, какви чувства и вълнения пробуди в мене, какви незабравими впечатления, какви въпроси зададе, на които едва ли някога ще мога да си отговоря...
Първо, всичко е неописуемо, не може да се пресъздаде впечатлението, като че ли пристъпваш ...

Същество, скрито, в нея живее...
Да се прикрива, перфектно умее!
Носи маска на невинност...
Пръска ангелското си сияние!
Зад фасадата, знак за опасност: ...

С тези тъжни мисли трудно се заспива.
Баба е самотна и не е щастлива.
Аз пък като шило се въртя в леглото,
но решен съм вече да творя доброто.
Дядо се споминал преди пет години. ...

Реши да й напише любовно писмо. Щеше да го пусне в нейната поща. Да, знаеше, че в днешно време всички си чатеха във фейса или по вайбър, но той не обичаше. Често допускаше правописни грешки и не му се получаваше. Помнеше строгата си майка, която му беше викала: „Учи! Един ден хората ще ти се смеят, ...

Всичко с марка „последно”навява
непоследна тъга във душата.
И подскачат верига от зарове
що подхвърля дланта на съдбата.
За последно „Ези” – и усмивка. ...

БОЖЕНЦИ
Автор – Величка Богданова – Литатру
Едно селце, там,
горе на Балкана,
едно селце, ...

По вдъхновение от
прекрасното произведение на Елица Ангелова:
ВСЕ ТАКА
„… Все така ще се повтаря
в своя кръговрат. ...

АЗ ТЕ ОЧАКВАХ, ЛЮБИМИ
Автор - Величка Богданова - Литатру
Аз те очаквах, любими, ти не ми писа, уви!
Вятърът тих ме помилва, моето тяло обви…
Аз те очаквах, любими! Ти не ми звънна дори. ...

Понявга спирам дъх да си поема,
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...

Не искам да бъда щастлив на Земята...
не искам пари и дворци...
не искам да имам колони и роби,
които да бия с камшик...
Не искам да бъда успешен с цената ...

Живот ли бе? Непрекипяло вино.
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...

Поглеждам през прозорчето. Накрая
на падаща звездичка ще приличам.
Намерих ли се? Търсещ лъч бозае
от вимето на мрака склеротичен.
Очите ми престават да жонглират ...

– Какво търсиш?
– Всъщност нищо. Просто разположението на ландшафта, за да добия представа къде сме и какво може да е това място. Възможно е да има поточе, извиращо от хълмчето. Това там на склона е пясъчник. Водата се прецежда през пясъчниците. Понякога, когато срещне по-плътен слой, извира навън.
...

Лятото се изнизва ден след ден, като зърната на кехлибарена броеница...
На Успение Богородично, селото светеше празнично пременено.
В двора на църквата "Света Петка Българска" от рано утро, клисарят Стамен премел двора,заедно с три-четири жени почистваше църковната утвар под мълчаливия,но повече бла ...

Долу беше пълно с гости на странноприемницата, които беше виждала по време на разходките си до тоалетната, и с други, които подозираше, че са дошли само за храната. Погледите на всички първо се спираха къде любопитно, къде с недоверие и дори враждебност върху нея, преди да се преместят малко по-наза ...

Мълчание... Душата ми се свива,
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива. ...

Моят кабинет може и да не е толкова впечатляващ като този на Хесер, но определено имахме общи черти. Поне що се отнася до чистенето. Цялото помещение, също както и при него, преливаше от разни неща – изобилстваше с книги, камъни, бижута дори – особено онези, които ползвах често като амулети. Иначе с ...

Създавам
От вълшебна кутия
с мек ефирен
инструмент,
днес любов си сътворявам, ...

В църквите се молят грешници
механично, без сърце.
Палят свещи в стари свещници,
тихо шепнат гласове.
А излязат ли от храма ...

Поръчах си да пия тишина
и двеста грама пълномаслен залез.
Поръчах още: режеща луна,
два пръста залив с бриз, но неовалян.
Погледна ме – поръчах и за теб. ...

БАЛКАНСКА ПОЕМА
(Превод от сръбски език)
На Балканите
няма нищо ново.
Те изглеждат като мрачна реалност ...

Попитали радио Ереван, с какво мъжете превъзхождат категорично жените.
Радиото отговорило: С това, че могат да ползват мивката за тоалетна.

Разчувствах се от:
" - Ти си плакала?! - попитал вълкът и прегърнал своята вълчица, когато се срещнали.
- Да. Как разбра?
- Сърцето ме болеше. "
* ...

Разстилащ се нощен танц в мислите ми...
Така горещ и предразполагащ...
Блуждае пейзажът отзад. Леко засрамено е и морето. Гребените са притихнали, птиците са по-кротки от всякога. А очите ти, вперени в мен – отдават ми вниманието си, а крайчетата им отново ми се усмихват нежно.
Нежно е и цялото ми л ...

Изгубва се от себе си. Инат е.
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала. ...

Точно бях свела глава пред ожулените колене на сина си,когато ги видях. Посребрени, усмихнати. Тихичко разменящи си думи, в които слънцето оставяше заряд за още много часове разговори...
-Искаш ли наистина?-попита мъжът, чиято фигура бе така синкаво прозираща в следобедния час.
-Много искам!-радостн ...

Тътенът и проблясванията в далечината изнервяха Франц Хофмайер. Той знаеше, че вероятността наблизо да падне снаряд е малка, но в тази гадна страна постоянно ставаха неприятни изненади. Руснаците отстъпваха, което бе хубаво, но дали не подготвяха контраатака? Замисли се за позициите на врага и за те ...

1.
Инспектор Френцов се беше отпуснал на една пейка до площадчето и наблюдаваше гълъбите. Не ги намираше за особено интересни, но беше точно по обяд, слънцето силно напичаше и наоколо не се мяркаше жива душа, освен птиците. Дори бездомните кучета се бяха скрили някъде в търсене на прохлада. Това беш ...