Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

Музика и текст: Асен Сираков
Изпълнява и китара : Румен Спасов
Аранжимент и китари; Бойко Иванов
Това е класически тип песен на барда. Пресъздаващ недъзите в обществото ни.
И малко пренапудрена от моя милост.

Обвит в спомени и белези от рани
Оставени от минало живяно, като в сън
Долавящ още смях и сълзите от много тайни
А в главата звук, затихващ, като от камбанен звън.
Те, спомените ми са леко избледнели, ...

Прегърнах те и сърцето заплака,
заплака майчина обич.
Не изгубих своята вяра
и не веднъж, благославях.
От любовта запя майчина сълза, ...

Глава VIII
- Добро утро... 29!
- Никога не е било добро, когато съм те виждала, директоре! - изсъска 29- Какво ще ме правиш този път? С какво ще ме тровиш? На кого ще ме даваш за бой, или този от преди малко ти беше достатъчен... за сега?- заля я с три бързи въпроса коленичилата- Кажи, гадино! Или щ ...

От утре забранявам да болиш!
Със всяка рана правя пеперуди.
Изплаках вече мъчните сълзи,
които ме втъжняваха до лудост...
Ще бъда тих. И нежен. Къс коприна. ...

Тази нощ прескочи вратите
неприлично, строши и правилата,
отведи ме в полето на мечтите,
тези изпратени от небесата,
до дъно да изпием сладостта ...

Всяка нощ с език рисуват
овала на омайна гръд.
Разбудени зърна целуват
звездите от Млечния път.
Пръстите се плъзгат по бедра ...

Като нежен слънчев лъч
ти нощта ми озари,
спря навън проливен дъжд
и мъгла се изпари.
Ведро чувствам се сега, ...

Често се будя
от плашещи сънища,
показващи истината.

И може би е всеки атом
галактика с планети – сонм.
Каквото тук е необятно,
е свито там в един микрон.
И мъдреците им чертаят ...

Там където свършваше планинският склон и започваше равната селска мера, се намираше стара, белокаменна чешма. Беше краят на лятото и водата толкова много беше намаляла, че течеше едва - едва на тънка струйка. Към чешмата се приближи млада жена, която носеше в едната си ръка стомничка, в другата менч ...

Не си представяше, че стоейки на ръба на моста, мислите ѝ ще я атакуват така агресивно една след друга. Вече го бе обмислила хиляди пъти. Беше преговорила всеки черно-бял спомен от ежедневието си, всяка пропусната възможност и всяка дума, изречена или убита дълбоко в нея. Мислеше си, че застане ли н ...

Изведоха Дорис и Маги от казиното и ги натикаха в един бус. После рязко потеглиха. В задната част на буса се качиха двама от мъжете. Държаха автоматите си в ръцете. Очите им, скрити под ски маските шареха по момичетата. Оглеждаха ги нагло. Момичетата се вренчиха в автоматите и не гъкнаха.
След два ч ...

На сутринта всички вече се бяха събудили, с изключение на двама. Сефра и Оливия отдавна приготвиха закуска за всички, а мъжете сложиха чай за пиене. Само Мариян, обаче се притесни дълбоко за Алис. Часът бе вече 10:30, а времето за утринно хранене, бе отдавна минало. Затова тя реши да провери какво с ...

Отскочихме за два дена до Запада. Нашенския Запад – Северозападна България. В неделя натам, в понеделник насам. Плюс едно 150 километра из региона.
За пътищата – какво? Стоят си. Някои изцяло, други отчасти. Разбрах, например, защо от Плевен е по-добре да отидеш до Оряхово през Бяла Слатина. Трупаш ...

С гальовност
Аз слушам твоя глас и твоите думи.
Горя в ласките на нежността.
Горя от думите на твоя глас гальовен.
И вярата тъй силно завладява ...

В живота ни кантара,
люлее се немирно.
И в бруто, нето, тара
претегля ни неспирно.
И радост ни показва, ...

Когато влязох в стаята усетих как по гърба ми започнаха да лазят тръпки. Чувствах ги така, сякаш си правеха състезание. Санитарката хвана плахо дръжката на вратата, сякаш очакваше да я удари ток, а плътната бяла ръкавица опряна в метала изкрибуца.
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здр ...

Не може в погледа ми да се събере,
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам. ...

В теб се родих и в тебе живея,
в малки частици с огромна любов.
С теб дишам и с тебе се смея
и съм готова на всичко, щом ти си готов.
Мой си завинаги и твоя съм аз, ...

Усмихни се на новия ден,
на цветенце листенца наболо.
Не бъди на тъгата във плен
и не гледай, не гледай надолу!
Усмихни се на капчица дъжд, ...

На Иван
Какъв пламък в очите
е отразен в твоите картини!
Дори на небето лъчите
засяват жажда в мнозина. ...

Лъжата пристъпва бавно и с тежест – да замаже някоя грешка, да прикрие отсъствие, да успокои гузната ни съвест... Понякога дори е изречена с добри намерения... А Истината винаги е гола, боса, зъзнеща и натикана в някое ъгълче по различни причини... Чака своя час! Като че ли се страхува от цялата бля ...

Пред вашата врата, с така бодяща изтривалка,
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.
Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка, ...

Къде са днес поетите –
държавата кипи.
Забравихме заветите
на доблестни бойци.
На нашите родители, ...

същината
на
нещата —
разпозната
в ...

Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.
Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото, ...

ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ
С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими. ...

Дъждовни, топли локви нежно ме прегръщат и
в тях плуват пъстри минали животи.
Припомнят ми момичето, то пак е същото,
жената в мен вали, по чужди ноти.
Привличам гръмотевици и мрак - неволите, ...

Изплетете от болките си кошница, за да съберете радостите, които ви очакват!

Тук е лятото истинско,
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла, ...

Дъждът тихо стенеше по прозореца на стаята. Самотно сърцето летеше към спомена за далечното лято, при него, обичния мъж. И глухо същото това сърце връщаше порива и копнежа за нереалното бъдеще. Седнала на коленете си, Сиси впери сините си очи към водните капки навън, а мислите и се превръщаха в сълз ...