Утро...
Примамно пред утрото като мечта –
синее морето, все още в нощта...
Повява загадъчно у́тринен бриз
със дъх неуверен дошъл – поривист... ...

Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът, ...

Освен братя близнаци, Кен Ли и Тулибудибу Даутю бяха и най-добрите приятели на света. Родиха се на един музикален конкурс и още от първи бебешки рев си паснаха. От малки двамата бяха неразделни, и това си остана така до наши дни: заедно ходеха на кино, да пазаруват, да плащат битови сметки, на разхо ...

The Doc*
С Доктора се познавахме отдавна. Може би още от времето, когато и двамата не сме били родени. Живеехме на няколко десетки метра един от друг. Той до Телефонната Палата, аз на ъгъла на Алабин и Витошка. Учехме в едно училище. Заглеждахме се по едни и същи момичета. Прескачахме заедно съседск ...

Устни – вино, поглед – на газела, шия на сърна,
зъбите ù, в тази чаша с вино – бисерни зърна.
Одеяние от златни нишки стана й обвива –
тъй съзвездия се трупат край сияйната луна.
Ибн Хафаджа ал Андалуси ...

Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...

***
Явор се събуди рано, стана и погледна през прозореца. Небето беше ясно, но слънцето още не беше подало лъчите си откъм котловината от изток, граничеща с планината, от която вчера се спусна светлината. Околността изглеждаше потънала в идилия, малкото облаци бяха бледо оранжеви и по всичко личеше, ...

Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...

Ч Н Г
Нека да забравим старата,
че тя не беше никак лесна.
Да си върнем бързо вярата,
преминали таз тежка преспа. ...

Слънцето е жълта роза
на небесен фон,
стих зелен тревата носи
с радост – свеж бонбон.
Лятото е с вкус на диня, ...

Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров
Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан ...

Ето - старият клошар плаче,
никой за него не се загрижи,
денят тъжен е и мрачен,
а той - инвалид, не може да се движи.
Той за покрив поне мечтае, ...

Да се присъединя и аз към Коледното настроение :)
Видео клип: https://www.youtube.com/watch?v=L_7glkNfzpA

Намират си трохички като птички божии
/монети жълти на студения паваж/.
Подхвърлят им ги сити госпожи
и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,
макар омърляни, издържат и не плачат, ...

На звездите споделям тишината,
потънала дълбоко в мисли за теб.
А сърцето ми как заподскача,
не е преставало дори за ден.
На звездите споделям тишината, ...

НЕУМЕСТЕН ВЪПРОС
Все
питам
се – защо
сред лудите ...

Тази зима малкоснежна
доста ме разочарова.
Мина някак си служебно,
знаете какво говоря.
Но накрая - изненада - ...

Светъл ти път, Валка!
Цяло ято гарги грачат.
Слънцето смрази и спря.
Казва майка ми: "Юначе,
чичо ти умря. ...

МИГОВЕ ОТ ВЕЧНОСТ
====================
Във този миг
Сега
Се вливат снопове лъчи ...

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...

Издаването на книга е лукс. И свещенодействие. Във времето, когато думите безпрепятствено могат да достигнат до милиони читатели чрез интернета, когато авторът безпроблемно може да пусне в пространството буквално всичко, което му хрумне на минутата, все още съществува и тази привилегия - да облечеш ...

музика: The last Samurai - A way of life
автор и рецитал : Ел Ян

музика: listen to your heart - mustafa avsaroglu - emotional cinematic relaxing piano
Автор и рецитал - Елиана Янева ( Ел Ян)

"...- и аз съжалявам, задето не успяхме да го възпитаме добре.
-Добре ли, Вълкане? Ние отгледахме звяр в човешка кожа! Никога не съм предполагала, че е възможно да съществува същество като него. Той унищожи най-прекрасното, което имахме. Малкото ни цвете. Слънцето на дните ми. Откакто умря Мариана с ...

Зад тишината синьоохра
Разхождах се по каменните улички
на село,
в което нямаше следа от жив човек.
В ушите ми жужеше юлска жега, ...

Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце... ...

Ако пак ще те няма през май
и самичък се лутам из мрака
като тъжно минаващ трамвай,
аз лицето ти, мила, ще чакам.
Ако май е тъговен певец – ...

От теб не искам страшно много,
а само малко светлина.
Не бих те осквернил и строго
не ще те нивга обвиня.
Аз плащам цялата цена ...

Гледала майка своите деца
Гледала с мъка, живяла сама
годините минали бащата дошъл
но вече не бил пак същия баща
раснал синът им затворен и плах ...

Не съм от хората, които са били зад решетките или познават хора, които са били, но това не значи, че темата за свободата и затвора не е нещо, по което да не мога да имам мнение. Думата затвор може да има чисто буквален смисъл, а може да има и преносен.
Чували сме какви ли не истории за затвор – реал ...

III. На път
С летящата ми платноходка,
през тихия син океан –
в една романтична разходка –
пътувам аз, без капитан. ...

По празниците обикновено няма много работа – нито за човешката, нито за „Различната милиция“, както шеговито ни беше нарекъл Глухарьов веднъж. Беше Нова година и по това време традиционно Различните кротуват. Имаше по четирима във всеки Патрул, които бяха изтеглили късата клечка и трябваше да са деж ...

Дупка във времето!
Виждали ли сте дупка във времето...Отминават дните, сменят се сезоните, препускат в бяг годините, а ти си в дупка...Без образ, без звук! Стоиш в тази дупка с широко отворена уста, като картината на Едвард Мюнг „ Викът„ а от тази паст не излиза звук! Чувстваш отчаяние, чувстваш как ...

Чух, не, усетих звънене. Звукът се промъкна в съня ми. Бях далече, далече в някаква мечта, изгубен в образи, символи и емоции и приятна изнемога. Със съжаление съзнанието ми се откъсна от настоящата реалност и тръгна по пътя на звъненето по някаква виеща се пътека, която оставеше света, роден в нощт ...

Имало неща, които времето изтрива,
неща които ни убиват малко по малко.
Отсъствие нечие или пък присъствие,
А билетите отдавна били са свършили,
А то заминава и се връща отново и отново. ...

Случване
Пълно и много вълшебно
днес поглеждам небето,
сякаш подрежда звезди
до безкрайно планетно. ...

Въздух
Преди време питах се веднъж,
в продължение на пет минути:
"Очилата ми къде са?",
но на петата минута, ...

Някой буди телефона
в часовете през нощта
и звънът му сякаш рони
мъка, болка и тъга.
Друг път станало е грешка, ...

Ако си кана
със малко вода,
достатъчно
за една малка чаша,
и в един ден ...