Врабчо миличък ела
тук под нашата стреха
силен вятър вънка вее,
баба Зима пак вилнее.
Ето шалче и ботушки ...

Писах, писах... Ядох хлябът клисав.
Писах, писах... В бедност зла орисан.
Писах, писах... Кой ли, ще ме помни?
Писах, писах... Писах, писах...
Кой ли помни счупените стомни!

Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опа ...

Сърдечни приливи докосват
брега на алена земя.
В залезни копнения минават
случките от миналите времена.
Събира слънцето на нашата страна ...

Магия за любов е твоят стих.
Дори за миг не се и усъмних
в прекрасната му чистота и зов.
О, глас на муза с искрен благослов
и от душа, и от сърце открих. ...

Червата ми къркорят
дали са гладни?
Ами говорят си затуй,
че тъй отдавна не са си
получавали заплата ...

Студени, счупени хора
вливат се в тъплата
все едно са нищо
и всичко.
А ние само искаме ...

В новините прочетох:
човек полетял от балкона.
В небитието
потърсил покой...
Вместо лъч в небосклона, ...

В ранното утро
до дувара опушен
звяр допотопен
на асфалта лежи.
Престарял камион ...

Човекът със смешната шапка...
Нахрани бездомното куче,
което живее в кашона до входа.
Клепоух помияр от незнайна порода.
Качи се до горе пеша, с много зор. ...

JE N’AI JAMAIS APPRIS
Минавам покрай теб...
Чувам мислите ти...
нима в тях е само Любов?
Обожавам френския... ...

Вървя по някакви чукари,
съвсем вглъбена, никому ненужна.
А планината тихо се разтваря
и пуска ме във дебрите си чудни.
На склон, в пукнатина красиво цвете ...

Ветераните...
В едни пораснали сега момчета –
Животът бил: по девет и съдба...
– Но о́сем са по бойните полета,
а върнали един от тях в дома́... ...

Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...

Последен ход - бутилка от живот
Отминалият ден прошава леко
и сгуши се във вечерта,
а тя наметна го с елека
на свойта пъстра тишина. ...

Релакс музика...надявам се да ви е приятно!

Приятно слушане!

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...

Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак, ...

Дрипаво циганче, виждам в очите ти,
въглен тлеи зад безгрижна немара,
шарен катун, скитат с вятъра дните ти.
Мамиш добре, значи - хващам ти вяра.
Бели коне, непокорно препуснали, ...

Хладна мисъл, огнен поглед.
Волски нерви, немски ред.
Вирус стиснал, Ганьо слисал.
Лекар боен, лекар строен.
Не говори по австрийски! ...

В мечтание за мир, утеха,
в майчиния дом се аз прибирам,
него поне не ми отнеха,
тук светлината абсорбирам,
тук усетих родителската ласка, ...

Загубих себе си сред бури,
облаци от прах и дим.
Сред човешка глупост и заблуди,
съм заключен в лампа джин.
И търся себе си сред пясъци. ...

Усмихваш се, когато те погледна,
очите ти са толкова красиви!
Искри във тях блещукат тъй вълшебно,
усещам те как лудо се вълнуваш!
Докосвам те и кожата потрепват, ...

Нека слънцето днес, вместо мен те прегърне,
и лъчите докоснат душата, някъде обич изгубила.
Любовта, по-мъдра, но със същият пламък при теб да се върне,
няма жена по-красива от тази, която се е влюбила.
Вместо мен, нека луната докосва очите ти нощем, ...

Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Готвят сватбата ѝ, уредена от прабаба ми. Женят я за човек, когото е виждала няколко пъти. В нейната къща не съм виждала снимка от това тържество, но дядо пази една. Тъжен спомен, поне за един от хората на нея.
Баба ми. На осемнадесет, най-много девет ...

Ужасен срам ли? Забравѝ?
Сега съвсем не ми е романтично.
Омръзват ми табута и игри,
забрАни за страстта в клише, етично.
Не искам да ме учат на морал. ...

Морето е пенливо като бира.
Два гларуса със пяната се плискат.
Вълнѝ подскачат, сякаш я сервират
във халби. И на мен ми се прииска
да топна длан във тази бяла пяна ...

Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...

По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...

Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...

Липите цъфнали разнасят
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени ...

Днес във нашата градинка
гост ни долетя, калинка.
Бе решила тя самата
да е доктор на цветята.
Силно си крилца разпърха, ...

Идва в мислите ми нощем... По самодивско време, с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон. Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе. Слага ме пред себе си...
Тъмно е. По някакъв склон... И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме, на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи ко ...

Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...

Понеже ти с Луната не дойде,
а Слънцето остави да изчезне
със тъжен стон в ненужното небе...
Аз с Хоризонта съм на среща.
На първа среща - някъде далеч, ...

Час по час, безброй минути -
с действия, лишени от резон,
в милион посоки и маршрути,
лъснати и с мирис на тризон.
Лъскаш... мажеш... и полираш, ...