Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!
Нея вечен мрак я обгръща.
Виж колко пътища-светли и леки,
а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека! ...

Ден съм, няма да живея чрез нощта,
раждам се отново, и отново
чакам стъпки пред отворена врата,
а гнет съблича ме и гали ме жаловно.
През очи ми жарки тлее светлина, ...

очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...

Към доброто копнеж чуден -
туй са нашите мечти
и в живота ни мрачен, труден,
светлина започва да блести.
Надежда за правда и красота ...

Здравей!
Хей, здравей, човече!
Хайде да се запознаем.
Да се почерпим с по едно геврече,
с думички да си играем. ...

Разкажи ми, море,
колко тайни в сърцето си носиш,
ти си тук с векове,
аз за малко, но с много въпроси.
Разкажи ми поне ...

Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...

Докато те науча да обичаш мене,
ще си направя кът за битовизъм.
Ще озаптя стрелките, за да имам време,
а ти ще ми изгладиш ризата.
Не се старай. Отгоре и отпред. ...

По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...

В стремежа си да видя аз човека
за миг очите си затварям,
но страшно непознат е силуета,
стоящ във ъгъла на тази стая.
И чудя се, защо не мога да го видя? ...

(По Никола Вапцаров)
Начесто нощем идвам в твоя сън,
ала вратите вечно са залостени;
стоя отчаян и самотен вън –
като нечакан и неискан гостенин. ...

Колко личи болестта на нашето време –
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...

Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...

Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна ...

Спънах се.
Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Търкулнаха се мамини милувки…
Ръцете ѝ - дали ще ме утешат? ...

Реката Стикс
От Атанас Маринов
Пристъпвам тихо и заставам кротко –
там в грубата тъма затворен.
И виждам приближава лодка ...

Хладно вя на трамвайната спирка
късен сняг сред зелени жила
и танцуваха с вятър подсвиркващ
клюн и клон с безконтактни тела.
Термометърът даде "заето" ...

Липите корони поклащат,
уханни посрещат нощта.
Липите копнежи изпращат
на моята крехка душа.
Защо ли ухаят липите ...

[the English version of “Eppure sentire (un senso di te)”]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Елиза Тофоли - На една стъпка разстояние
[английската версия на „Все пак чувствам (Едно чувство за теб)”]
------------------------------------------- ...

Целуни ме. Ще бъде последно.
Този мрак ще го мразим. До болка.
Щом до днес си ме нямал,е редно
да превърна мечтите си в точка.
Часовете , в които те чаках, ...

Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...

намазо̀лено
и третото око от
глад за знание
.....................................
алтернативно: ...

***
Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя. ...

И какво е животът:
три листенца надежда,
твойте стъпки да гоня
из пустините нежност.
Ех, какво е животът - ...

VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...

/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./
Глава седемдесет и трета
За парите, разбира се
А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно сло ...

Остави душата ми да гние, както остави сърцето ми да бие. Живот остана в мен след смъртта човешка. Очите ми не се затварят, нито дъха ми ще да спре и пулса ми яростно започва да бие. Като че ли живота тепърва след смъртта предстои.
Празен, самотен, но щастлив. Без близки около теб - идва самотата. Б ...

Часовникът отмерва полунощ.
О, Господи! Кога ли стана вече!?
Изгубвам си и втория галош,
а първият... изхвръкна надалече.
На срещата пристигам запъхтян. ...

Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...

Ще ме видиш такава,
каквато повикал си.
Създавам си слава
на момиче от приказки.
Фея съм – честно! ...

Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински ...

Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая, ...

Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето, ...