Съблякла грях и без съпротива
гола красотата си отива.
И само мъжки погледи я мият
преди на огъня езиците да я отпият.
Не е палачът той, а "ангела Господен" ...

Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения ...

Родих се в самотата ти случайно...
Ти чакаше ме... Притаил бе дъх...
Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно
аромата – момичето от дъжд...
Ръце протегна и по тях се стекох... ...

Какво прави през онези три дни,
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...

Защо все още,
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти, ...

Ако, някой ден всичко ти мълчи
и светът ти гледа празен,
помисли за тези две очи,
които бяха твоя остров - таен.
Ако, утрото ти силно нагорчи ...

Мислиш ли за мен?
Унесена.
Невярваща.
рехапала красиви устни в тишината чужда.
Проклинаш ли ме? ...

"Пoлитичecкaтa вoля и взaимнoтo cътрудничecтвo мoгaт дa бъдaт нaпрaвлявaни и укрeпeни зa прeoдoлявaнe нa изoлaциoнизмa, индивидуaлизмa и идeoлoгичecкaтa кoлoнизaция, кoятo пeчaлнo хaрaктeризирa твърдe мнoгo cъврeмeннитe дeбaти."
Папа Франциск
Всеки ден търся изказвания на Светия отец. Хареса ми тоя ...

Един принц отишъл да се разходи в градините на манастира. Насред една поляна забелязал красиво цвете и поискал да го разгледа отблизо. Тръгнал към него, но изведнъж се спънал в един монах, който дълбоко спял, излегнат сред високата трева.
– Глупав монах! - ядосал се принцът. – Спи там, където ходя!
...

Пристъпила последно до върха -
на сантиметри пропастта си дреме,
а тя спокойна, в меланхолия жена
донесла бе това, което тегне.
Оттук небето близо се видя ...

Там тара там, там там там...
Тумба лум, тумба лумба, лум...
Тара тара, тара ра ра.....
Тъпани и барабани кръвта ми вълнуват.
Все по-бързо я завихрят! ...

Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...

Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.
Опитах се надеждата си да опиша. ...

Отглеждам си тъга като любимец -
след мен върви като кутре.
Невидима, дори безименна,
преселница от други светове.
Пътеката ни обща осветява, ...

ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е: „КАКВО СЕ ПОСТИГА С ОГРАМОТЯВАНЕТО?“
ПРАВИ ЛИ НИ ПО-СВОБОДНИ, ИЛИ – НЕ
(есе, по идея на М.Б.)
В късния следобед седя на една пейка в парка. Реших, че тук ще ми дойде вдъхновение, да напиша есе на тема „Важният въпрос е какво се постига с ограмотяването“. Слънцето приятно прежуря. З ...

Заградена от решетки на затвора,
крещя с пълно гърло,
ала никого и нищо не чува моя вик.
И липсват всякаква следа от хора,
чувствам като вечност всеки миг. ...

Тя захвърли в килера пантофките стъклени
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...

Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...

Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...

Бог
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...

Ти бе ранена птица в нощта , погали ме хаотично с усмивка.
Хаотично е нали ?
Навънка хаос от любовни лирики ме обсипаха със зимен прашец.
Ах , любов - неразкрита но крехка , като сметана.
Трепериш, но изгараш по мен. ...

Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и въ ...

Казват, че на Свети Валентин розите са на цената на кокаина. Факт. И как не, като де що пергиш има по широкия свят, ще купи по някоя китка с едничката надежда поне на тая дата да го огрее. Не че са виновни розите. Луд е тоя дето дава баницата, не тоя дето я яде. Тя, розата, може и да е красиво нещо, ...

Дните ставаха все по-дълги. Все по-дълги, докато накрая не се случи трагедия. След поредния експеримент попаднах в дупка на времето, от която няма измъкване. Всичко беше сиво, в душата ми беше сиво, студенината в мен сякаш грееше и осветяваше, подчертаваше студенината наоколо. Нямаше измъкване от то ...

Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...

Концерт за уд (арабска лютня) и цитра.
(част първа)
Композитор и изпълнител : Иван Дракалиев
Москва
26/01/2020

Горилата
Хубав слънчев неделен ден в края на септември. Вече не е топло, но все още не е и студено. Хайде да отидем в зоологическата градина! Хайде, докато все още не са я преместили на новото ѝ място!
Решихме и тръгнахме. Взехме си билети, влязохме и преди да хлътнем в терариума, който беше непосре ...

Изведнъж ти си сам.
Изведнъж ти си гол
и в леглото
под присмеха. Ничий.
Изведнъж се смаляваш, ...

Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.
В съня видях гора и сини камъни, ...

Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не бе ...

човек е образ
и подобие на БОГ —
за да доБОГва

Как ми се искаше, да живея във време в което няма интернет, няма социални мрежи! Време в което ги няма модерните телефони, лаптопи, таблети и всякакви други модерни технологии! Света не забелязва ли колко е погълнат от всички тези придобивки на модернизирането съвремие? Не вижда ли, как хората пропу ...

Нощта е течен шоколад,
разстила се и сладко ме обгръща.
Ухае на какаов аромат,
ръцете ѝ копнежно ме прегръщат.
И устните ѝ ми сладнят, ...

Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш ...

Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...

що за мир между
господнин Повечев и
господин Ощев
* * *
между господин ...