Почти на ръба, наранена от грозна лъжа,
в гнева си аз изрекох богохулни слова:
„Кажи защо, Господи, ако те има, отговори,
защо безмилостно закичи земните ми дни,
с венец от зли интриги, завист и клевети, ...

Поисках да се гмурна в океана.
Да разгледам водния му свят.
Да докосна всяко чувство свято,
закърмило със обич дух, душа и необят.
И да плувам с рибите на воля. ...

Край розовата къща
с розови стени
отглеждах бяла роза
сред розови лехи.
И в розовите стаи ...

****
Когато преди да заспя
си разрошвам косата,
знам, че сънят ще се оплете във нея
и ще се лута. Ще остави ухание ...

Като в танц от премала
се отпусна живота и
поседна в едно сепаре.
Булевардът бе мрачен, но
настръхнал от хора, ...

Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...

Възражда се отново безнадеждната надежда
Всичко тя забрави, всичко е простила.
И отново в любимите очи се вглежда,
с поредна преродена сила
Дявол си, не познаваш моралности човешки ...

Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста.
Точно тогава две баби, които поминували, бл ...

Ах, де я намерих аз таз поетеса,
овенът й зодия, нрав - скорпион!
И ставам невидим за мойта принцеса,
щом с обич извади езика - трион!
След две академии още се уча ...

Вероятно така съм привикнала.
Да ме няма.
Ти да бъдеш във всичкото.
Да съм рана.
Да събираш по ред мойте стихове. ...

„Тате каза, че ще ми купи колело...“
Не сядай на дивана, тъкмо съм го застлала! И си смени новите дрехи, че в къщи ще ги изцапаш.
Аз те пускам, майка ти – не! А за пари – питай баба ти, вчера й донесоха пенсията.
През пролетта ще се садят картофи, през лятото ще се копаят, а есента ще се вадят... св ...

Помниш ли моят танц,
стояхме на плажа,
сгушени в пясъчните фигури.
Още малко три минути остани -
миг наахармония и ...

Когато Жената я прихванат дяволите...
- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо;
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;
- Пак ли бързаш, бе, Станчо, рано е още! Мони още е у Цолови, Дими я пратих до супера, нека дойдат де ...

Трудно се оказа за Косьо да се съвземе след от хорото. Той усещаше подскачащото си сърце да галопира като младо конче и като че ли се опита да го озапти, въздъхвайки няколко пъти, но не успя и се наведе да вдигне момичето. В полумрака Стела премрежи очи и ръцете на мъжът ѝ се привидяха на трептящи к ...

И вдига ти кръвното, къса ти нервите,
понеже, нали е мъжа ти.
Слугуваш, переш, чистиш...После не верва ти,
че трае сто часа деня ти.
И де го намери със две академии, ...

Когато е тъмно, мрачно и студено навън, една запалена лампа може да върне светлината в очите ти, една запалена печка може да върне топлината в тялото ти.. Лесно е.. Но когато е тъмно, мрачно и студено вътре, в теб.. Не е лесно да стоплиш душичката, да й върнеш светлината, не е лесно.. Не става с едн ...

Мълчи ми се. Защото ми е тъжно.
Защото ако имах силите, дотолкова -
на този свят, (понеже ми е длъжен)
аз щях да му крещя от болка.
Че ме остави гладен за любов, ...

Родени от огън,
тлеещи в пепел.
Виновни пред "Царят",
невинни пред Бог.
Стреляни с думи, ...

Елхраикската библиотека
Част 1
Оригинал в английски: Кирил Димитров
Превод на български: Сенестел
Редакторство: Кирил Димитров ...

Смешник ли плаче,
негов... всяка негова
сълза... палач е...

Страхуваш се.
Не вярваш.
Не допускаш лесно...
Да влезе някой в душата ти - градина.
- Аз няма да ти обера цветята, ...

Глава - 4. Скития.
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их ...

Когато в очите сълзите напират...
когато сърцето от болка ридае...
ръце в молитва сбери, душата си
с любов отвори... усмихни се и знай,
след всяка тъга идва усмивка, ...

Gottes Alter nach einem Glückologen - (На Бог възрастта според един щастиевèд)
Durch des Wortes
Möglichkeiten
Möchte ich
Das Glück verbreiten ...

> Меня сегодня Муза посетила,
> немного посидела и… ушла
> В. Висоцки
Седя си в къщи на дивана
заровена във телефона, ...

Искам да дойде пролетта,
усмивката ти чудна да видя,
та отново аз да полетя,
до тебе аз да бъда.
Дар от Бога си ти за мен, ...

От известно време Сийчето Рачкова я гонеха съмнения, които в крайна сметка се оказваха неоснователни. Ще речете, какво пък толкова? Няма жив човек, който да живее без съмнения. При това нейните бяха в реда на нещата. Глождеше я мисълта, че Мирон й кръшка. То пък чудо голямо! Че кой не кръшка? Ама Ми ...

Пихте ли кафе и тази сутрин,
купихте ли „Златното” талонче?
Фараони, пирамиди, други –
чака ви щастливо милионче.
Търкайте талончета другари, ...

Антъни Сивенов беше роден в Америка, но родът му произхождаше точно от селото, където беше прекарал последните си години рицарят - монах Антон Пескар, а и точно на него беше кръстен младият мъж. Дори все още понякога посещаваше старата къща на прадядо си като се стараеше това непременно да става на ...

До Тебе, Боже, искам да достигна.
До Твойто обещание за святост,
до образа Ти, който в мен прозира
под пластове на гордост и греховност.
До Твоето желание да даваш ...

Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда, ...

Аз съм есен, ти си лято,
два докоснати сезона.
Няма начин да се слеем,
нарушаваме закона.
Ти сияеш, аз съм тъжен ...