Коронен номер
Всички висим по балконите,
глътка въздух, свобода,
като перла в короната
на карантинната съдба. ...

Тихо е. Само щурците
припяват във ранни зори.
Жалко, че тука певците
са само вълните; дори
на морското дъно да има ...

Във времето, в което природата ни обърна представите за това, че ние можем да я контролираме, хората останаха недоволни.Земята спря да се върти за момент, прицели се към нас и ни изпрати жесток шамар. Шамар, който ни промени и, който ще продължава да ни променя. Всички ние разбрахме, че не сме нищо ...

Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...

Средата на пролетта ....
днес реших да се поразходя в парка, да събера слънцето в ръцете си, прокраднало се през клоните на дърветата, да вдишам ухания идващи от всички страни, да се заредя с нови сили и свежи мисли, като се отърся от старите, особено тези по-трудно преодолимите и нелицеприятните, с ...

25 декември, 19:40 часа
Жана се суетеше из дневната... Масата беше вече сложена и подредена с вкус. Разбира се, чиниите и приборите бяха от специалния празничен сервиз. Бутилката 10-годишна ‘Бургаска мускатова‘ вече беше отворена. До нея беше заела място любимата салата на Жулиен с извара, печени чу ...

Върви из Морската градина и вдъхва пролетта. Леко ѝ е на душата. Сякаш има крила.
Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети ...

Преситен съм от насилие. От такова, съществуващо под всякаква форма. Но най-вече от това обитаващо мислите ми. Причините са комплексни.
Бях обречен още в самото начало. Заради света, в който израснах. Такъв – на съперничества. Напълно обикновен свят, но зле устроен. Сега така ми се струва. Причините ...

Аз съм огън и жар, аз съм твоят пожар
и обичам те нима не разбра го.
Аз съм огън и жар и съм твоят пожар
и изгарям те бързо и лудо.
Аз съм огън и жар, аз съм твоят пожар, ...

Аз, човекът - аз, жената.
Ти, поетът - ти, съдбата.
Той, сънуван - той, бленуван.
Тя, луната - тя, сълзата.
То, сърцето - то, заето. ...

Минута от теб
Минута от мен
И цели два грама живот.
Време, стрелки
Сини очи ...

Sanremo 1967
-----------------------------------------------------------------------
[[Далида]]/ Луиджи Тенко - Здрасти, любов моя, здрасти
Санремо 1967
----------------------------------------------------------------------------- ...

Sanremo 2012
La canzone era stata proposta per Sanremo 2012, ma era stata scartata.
---------------------------------------------------------------------------------------
Бианка Атцей - Ревността
Санремо 2012 ...

Да беше - вирус, като вирус,
а то е - истинска беда!
Попадам вече - в знака минус,
ще трябва - кифлите да спра!
Ще трябва - Черното да пия, ...

Поклон Ти правя, Боже, доземи,
задето ангел за баща ми прати.
В четирсет дълги мига озари
той пътя ми към Теб чрез добротата си.

Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...

Много сълзи на този свят има,
глад и болести терзаят тази планета,
ала щастието е цел постижима,
има смисъл животът, разберете!
Ще кажете, че съм луд, ...

Те се обичаха.
Обичаха да се вбесяват,
да правят любов,
да се нараняват.
Да спорят кой на какво е готов ...

В очите ми лъчи се потопиха,
удавиха се в тиха устременост.
Ухая на обичане и вино -
дори и сутрин в свойта безметежност.
Понесена гальовно с Пролетняка, ...

Дългият виещ се път,
до чудната светла врата...
С тополи от двете страни,
безлистни, със клони прогнили,
под сивото, тъжно небе... ...

— Господи Боже мой, да се свети името ти… да го светна аз само веднъж Митьо Шопа, да види как се вземат и не се връщат сто хиляди евро накуп…
Ох, извинявай, дядо Боже, отвлякох се… Ама ти хубав офис имаш — тихо, уютно, ароматно. И какви постери! Само дето са малко старомодни. Пък и все с голи мъже… ...

Садила мома край море лозе,(x2)
ем го садила, ем му думала.(x2)
Ой, лозе, лозе, ти бело грозде,(x2)
защо те сада, защо те копам.(x2)
Като си немам от род роднина,(x2) ...

Преде в небето тънки сиви нишки,
навъсен ден и питам го : Дали?
Той тихо казва : Да, ще завали!
И мълниите строява - по войнишки.
Разплаканият облак - по вдовишки, ...

Преплитат се спомени,
Зелени стени.
Смъртта е тъй бързаща!
И на сред хаоса - Ти!
Като в мъгла. ...

Имам много приятелки - все жени. Близки сме си. Откакто се помня, по-добре се разбирам с противоположния пол. Което е и хубаво, и лошо. Лошото е, когато влезеш в категорията "BF", а самият ти изпитваш чувства. Хубавото е, че се запознаваш с "по-слабия пол" отблизо и отвътре. И си даваш сметка, че вс ...

Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки) ...

Не се вини, че някого намразваш,
че сила не достига да търпиш.
Дори съдбата плюе в свойта пазва,
когато ненадейно съгреши.
Не се страхувай да си в свойта кожа, ...

Знаеше, че държи здраво контрола! Къде с ръце... къде с устни, но той бе отлично поет от нея.
Заслужаваше си всяка минута прекарана в мъжката тоалетна на Поетичния клуб! Накрая целта бе постигната - стиховете й щяха да бъдат редактирани от най-талантливия член на местната поетична гилдия, а и си бе ...

За всеки влак си имало пътник.
Веднъж чаках на една студена гара. Помня, че чаках дълго. Може би година. Чаках да дойде влак, чаках много и нямаше никого. Веднъж дойде един с голямо закъснение. Качих се от студената гара в топлия влак. Пътувах дълго, а пътуването беше удоволствие. Влакът беше от оне ...

Отвън беше тихо! Само капките дъжд леко чукаха по перваза и придаваха този не малко странен мелодичен тътен, който правеше по-романтично и задушевно състоянието в нас самите, а оттук и по-смислено! От дълги часове бяхме сгушени под меките завивки ... аз и той .... Ние.
Не бързахме…. Времето спря! Са ...

Когато сутрин се събудя
и видя Слънцето в зори,
аз искам да се трудя,
плам в сърцето ми искри!
Обичам хоризонта ...

Пепелта от костите ми
погребана под земята,
служи като почва
за великолепните цветя.
Плачът на гарвана в далечината, ...

Събирам приливи и отливи,
броя мълчаливи съзвездия.
Вдишвам издъхнали миражи,
рисувани портрети.
Отвъд мен пустиня ...

Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.
А ти ще отвориш учуден и слисан. ...

Поглед чакан и далечен засиява.
Срамежливо ме обгръща.
Небе огряно от лъчи,
изгряват Нейните очи!
За всичко ослепях. ...

Събуди ме-- искам да отворя очи,
искам да видя света, какъвто го виждаш ти
Толкова много пътища, но кой да избера,
когато съм потънала в ужасната мъгла?
Планове, бъдеще, очаквания, цели, ...