Съвременна сватба
Попа: - ... вземате ли я за жена, чадо?
Младоженецът: - В банката сметка, в гаража кола... Отче, твърдо да!
Кой е диригента
Във всяка къща пее петел, ...
Паника, светът е полудял
Нещата започват да натежават
Не мога да помогна, но мисля, че не съм се чувствал по този начин
Не ме интересува какво биха казали
Моля те само да останеш ...
Човекът нещо май, че се обърка
и тръгна да се мери с Бог, нали!
В творбите му инато зачовърка
да разгадае тайните. Дали?
И в плагиатството се осмели ...
Спирачките на влака пронизаха тишината. Вече съм у дома, въздъхна с облекчение младото момиче. Леден вятър я посрещна на гарата в нейния роден град. Тук имаше много повече сняг, от колкото в големия морски град. Голямо усилие й бе необходимо, за да се придвижи с двата огромни куфара до стоянката на ...
На случаен принцип наредени,
прииждат, тръгват си... На смени...
Вторачен поглед в питието,
на дъното заложена монета,
ези или тура, ще свърши вечерта, ...
За любовта, за да обичаш... не е нужно много Ум - достатъчно е да имаш Сърце! Да принадлежиш (духовно и/или физически) на дадена конкретна религия... означава да отричаш другите религии. Има една религия - и това е религията на Любовта.
- Здрасти… Аз съм, да… Охо, единадесет часа стана… Така е – по това време се събирахме на пицарията… Недей, че почнах и аз да се облизвам… Да, бе – носят ми салати у дома… Защо поръчки? Моят за какво е? Отива, изпълнява поръчката ми, носи…
Сега съм пред масата, сипвам си бяло вино… И аз се сещам… На ...
Уши ми рокля таралеж - с бодлички,
от паяк взел копринени кълбца.
По джобче има, каза ми - за всичко -
и роклята е с няколо лица.
За делника е сиво - пепелива, ...
Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...
Откъсвал ли си листчета от цвете,
отчаяно оставяйки едно?
Поисквал ли си някога да пратиш,
тъжно, неадресирано писмо?
Живял ли си във тишина затворен? ...
Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано ...
Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...
В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
Страдай тихо, без да вдигаш шум.
Празнично надигай празна чаша.
Брой секундите без звук, наум.
Сетният куршум е в патрондаша.
Прелистѝ из стария албум. ...
Защо се изправи пред всички и с пръст ме посочи?
Капе мълчание, в срички, с коварни въпроси.
Стиснах гласа си в юмрук, да не тръгне с крясък
Тук добротата е кът, а вините са влакът,
Дето потегля напред, по неравните релси ...