Тръгвам
Тръгвам нанякъде, без път и посока,
рея се с вятъра, прегазвам морета,
гуша се в облаци, прескачам потоци,
в слънце се къпя, тичам през тучни полета, ...

Здравей любов,
помниш ме нали…
Трябваш ми,
защото често ме боли.
Лошо е знам, че искам ...

22.05.2019.
Днес работих 6 часа. Общо за деня, 12 свирки.
8 на случайни клиенти, по 25 лева = 200 лева
3 на редовни клиенти с отстъпка, по 15 лева = 45 лева
1 на полицай. Както обикновено, взе ми 50 лева ...

Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...

Ние с моя партньор, следователят-човек, наистина бяхме изтеглили късата клечка. Така се оказа, докато Глухарьов умело шофираше по вече почналите да се задръстват улици на района (все пак вече беше към осем) и ме посвещаваше в подробностите по случая. Трябваше да му се признае безспорното умение, с к ...

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „СТОЮ ШИШКОВ”, СМОЛЯН
След дългото ми отсъствие от този край, реших отново да посетя Регионалния исторически музей „Стою Шишков” в Смолян. Докато изкачвах стълбите към него, се обръщах към града и се радвах на изключително красивата му гледка, а отвсякъде ме обгръщаха ...

Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...

ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ (завършек)
- Не се движи, и затвори очи, - чух глас зад себе си.
Изпълних указанието и замрях.
- Моето име е Кази. Името „Кази“ означава „разказвачка“. Сега на тази дума по-подхожда друг термин – „гадателка“. Аз мога своите да предавам с думи видения си. И да ги донасям до Пръсте ...

Заслушай се в шепота на вятъра.
Ще чуеш музиката на цигулки.
Тъгата е емоция пречистваща -
да блеснат радостни гъдулки.
Загледай се в шедьовъра на бурята. ...

‘На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ръката, която го храни. Смятам, че е подходящ.‘
‘Сигурен съм, ч ...

За революция ми казваш да се борим.
Да променим света мечтаем, зная.
Ще ти помогна, както мога,
дори да трябва да поспорим,
за да намерим пътя най-накрая. ...

Къде е щастието - в детските очи
пред коледния блясък на елхата.
Какво е красотата – слънчеви лъчи,
обвили утрото с воал от злато.
Какво е красотата – нежна светлина ...

Завръщане...2
Потропах на прозореца на Детството,
от там надникна образът на мама –
помаха с пръст, усмихна ми се весело,
но аз разбрах оптичната измама, ...

И тъмното, което бе заспало,
събуди се, във мислите ми пръкна,
години студ, безвремие от жалост,
а аз безропотно сама замръквам.
Във полунощ дъска за шах нареждам - ...

Днес мама е болна, а татко – напът.
Ще сложа две гозби завчас да уврат.
Нали ме е учила баба как става,
солчица, пиперче и лук ще прибавя.
И олио към зарзавата ще сипна, ...

"Бела съм, бела, юначе",
сърце моминско ми плаче!
Три пъти мома се къпа,
изтри сапун три калъпа.
Китка на чело закрея- ...

Майска утрин тихо стъпва,
мълком спира, къ̀дри тръсва.
Буден люляк леко тръпне,
чака топъл дъжд да ръсне.
Майска утрин сънно стъпва, ...

Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...

Не мога да забравя нощите,
в които тайно гледахме звездите.
Не мога да забравя дните,
в които радвахме се на лъчите.
И нощите самотни, мрачни ...

Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.
Луната, като резенче от дюля ...

22.
Че казах – началници. В инспекторатите има назначени служители. За контрол и методическа помощ на учителите. Тоест – трябва да са най-най-добрите в района, за да насочват и ръководят учебната дейност.
На теория…
На практика… Споменах какви са. Последен случай преди пенсионирането. „Експертка“, н ...

Събудих се от тръскане и крясъци. Нещо люлееше Нашият човек, а наоколо… Врява, истерии, викане…
- Ма, и тоя лудият ли…
- А стига, де! Щом и шашавите тръгнаха по банките…
- Абе, я се махай с тия твои сто лева… Аз десет хиляди лева за погребението опазих, трябва спешно да ги обърна в пари…
- Десет бон ...

Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...

Понякога си спомням, че съм бил
последен лъч от гаснещото слънце...
в кандилото на запада - фитил,
за мрака - антрацитночерно зрънце.
...Една любов невидимо изтля - ...

Ще ти шептя като в ухото на жена
че те обичам силно, искам да си моя!
Бучи, шуми в ушите ми кръвта,
в морето на сърцето ми - прибоя
Към тебе крача в тиха самота... ...

За какво си пролет ненагледна
ароматна, гиздава и вредна,
за какво е пъстрата премяна,
щом за мене черната остана.
Радват ти се всички от години, ...

/По мотиви от едноименната приказка
на Х.К. Андерсен/
В голямата картонена кутия
войничето стоеше все на пост -
пред миши набези, ...

Сиянията, сенките от облаци
в развиделяването -
река от пламък прекосяваща небето
в най-ранното му утро -
отблясъците на деня ...

Мина дремеше в спалнята, нейният първи дом от сума ти време насам.
- Мамо, след малко тръгвам, баба ме чака пред супера да ѝ помогна с покупките. Дядо пак се е отплеснал в ателието и не си вдигал телефона. Оставям ти и и сок, и вода, и лекарствата са на шкафчето.
Дъщеря ѝ както винаги влетя като ура ...

Мисли преди отплаване...2
Да можеш все да се завръщаш
и все щастлив да бъдеш ти:
във дом, с жена, във родна къща,
то значи тръгвал си преди... ...

Обичам да забравям къде свършвам аз и почваш ти.
Пръстите ти в моите са впити... потъвам в зелените очи.
Дъх, два, три... сърцето ми удар прескача.
Дъх, два, три... душата ми с твойта се закача.
Безкрайно очите ми все за теб ще се озъртат. ...

Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях –
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...

Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...