Падна първио снег
и рекох да си направа снежен човек,
но нЕмах моркув и му сложих... шпек...
Усвен тува се указа, че съм сбъркал и местото
и сега сека дама го кани в леглото... ...

Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...

В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната нефритена фигурка наречена „Раждащата богиня - майка". Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.
Беше неделя. Ира около ...

Колко смешно е да казваш “независим” ... и още
По-смешно е да го доказваш ...
Всеки е зависим от нещо или от някого... свободни няма, така както и праведни няма...
Особено пък жени ...
Да счупиш една жена, защото искаш принц с глава на принцеса не е грях... то е грозно престъпление .... чудовищен ег ...

Попита ме дали ще се видим
Отговорът беше да
И чаках, чаках да ми кажеш ... Чаках да ми кажеш просто "ела".
Гледах как минават часовете, а ти не каза нищо засега.
Излъга ме и знаех, че болеше, но пак чаках твоето "ела" ...

Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...

Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...

Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...

Родена съм под знака на Лъва
и с тежката корона съм орисана
със зъби и със нокти да се боря
за да опазя дом, традиция.
Червеният рубин е моят камък ...

Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...

Стана отново студено ,
по мрачните градски улици!
Нахлу студа и в клетите тъжни души,
облякохме вече палтото от старите болка ,сълзи.
Падат листата едно по едно, ...

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...

Безгласно душата проплака,
прикрила в усмивка скръбта,
тя толкова дълго те чака,
кога те изгуби, сама не разбра..
Игри със съдбата, ...

Нима есента е истинска есен,
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...

Днес в слънчевото утро,
една радост, протегна ми ръка,
в зениците ми сякаш пролетта разцъфна,
виждайки те в придворите на любовта.
Усещам те дори, когато си далеч, ...

За пристан замечтан,
аз пътувам в океан
и далеч от теб - нимфа засмена,
душата ми самотна, натъжена
жадува за слънце, за лъчи, ...

Преди еони време
Бе безбрежна тишина и мека, топла тъмнина
От нищото изскочиха фотони два и заискриха
Блесна светлина
После още два и много пъти все така ...

И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...

Снеговалеж в Ада...
Предания в Ада обричат
там всички на орис зловеща,
но знам и едно по-различно,
което все пак си е нещо... ...

Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...

Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява.
Разчупи, като хляб - мекото и кората. ...

Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...

Шумът на хората
Шумът на хората е толкова различен,
понякога весел,дори симпатичен.
Понякога тъжен в града динамичен,
а понякога той е дори романтичен! ...

Пристъпваш плавно,
с тиха стъпка,
във моят неизвестен сън.
И пропълзява, бавно,
сладка тръпка - ...

Не, не забранените неща в живота на даден човек го убиват! Него го "убива" това, че той прави каквото си поиска!!! Напук на това, което трябва да направи или това, което трябва да стори според препоръките на доктора или обстоятелствата сред които живее.
П.П. Прекаленото заиграване и преекспониране с ...

Веднъж вървях си към пазара
Когато ме удари фраза
Стовари ми се на главата
А тя ме заболя, горката.
Тя умна фразата си беше ...

Русалкова нежност бъди ми,
когато в придънни води
очите ми губят, незрими,
лъчите от нощни звезди.
Когато сърцето се свива ...

Sanremo 2007
------------------------------------------------------------------------------------
Фабрицио Моро - Помислѝ
Санремо 2007
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Щастливи хора са съседите отсреща. Младо семейство - той, Ванката, е на 33 години, а тя е с 4 по-малка от него. Цвета - и на име е улучила, и на всичко...
А децата им... Слънчица... Близначета са и са едни такива, като две малки сладки зайчета, със сини очи и немирни муцунки.
Абе щастливо семейство ...

Тя е вдъхновение.
Дори и да няма дарба, влюбеният човек притежава най-големия талант, а именно да раздава добро и да излъчва радост. Любовта изчиства сърцето от всички лоши мисли и чувства, които е натрупало в годините. Раните бързо зарастват, макар и да остават белези. Любовта не отмъщава. Не можеш ...

Красиво е, прекрасно, диво-
лунно, свежо, мълчаливо.
Лежа си сгушена,
притихнала в омая-
сън не чувствам, ...

Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè
Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих ...

Вика съседът:
“Момиче, пази се, че тоя с тебе е
истинска твар”
Казвам:
“Съседе, мъжът ми обича ме, иначе знам, ...