Тримата братя и златната ябълка - част 4: Юнакът
текст: Любомир Николов

Сърцето е запушено със тапа,
плачейки не може да тупти,
не знам, но любовта е сляпа,
и понякога наистина боли.
От името на цялата му същност, ...

Житейски терзания 3
...
"Останете вкъщи" -
мегафон отвън крещи,
чу се от тераската, нали ...

Не си играя със смъртта.
Приемам я съвсем сериозно.
Не преигравам със скръбта,
макар понякога да я взимам венозно.
Не си играя и с живота. ...

Тя
- виното в чашата
Тя
- никотина в цигарата
Тя ...

Алармата ме събужда точно в 6.. Господи, как мразя да ставам рано! Казвам си, че животът е гаден и с всички сили успявам да се надигна от леглото, за да се завлека до банята. Поглеждам отражението си в огледалото и с мъка забелязвам тъмните кръгове под очите си. Понякога имам чувството, че съм се аб ...

Залъгвах се,
че още съм ти нужна
извън матрицата на твоя сън.
Така и не преминах
сѝнора на слънцето, ...

През септември плажовете опустяват.
Като уморени птици
есенни сънища кацат потях.
Няма чадъри и хора,
няма горещ вятър, ...

Обича ми се...
С цялото ми неприличие...
По усет и по сетива...
С блясък и величие...
С неразумност, страст и ярост... ...

Щом заразата е в мен,
мога ли да се опълча
със човешкия си ген
на характера ѝ вълчи?
В мен воюват две среди – ...

,,Животът е върталежка",
сме чували от стари хора.
Във възраст крехка и младежка
се чудехме какво говорят.
Грижите – спасителни сламки, ...

Безлични и а-несиметрични,
типични - очички с преграда от бодлички;
некармични - погледи втренчени
като иглички в свят:
"по-добре един ден ще живееме заедно всички", а дефакто - ...

Времето отдалечава,
времето събира.
В него всичко става:
Любовта си път намира,
душата не остарява, ...

Прикован съм към една стая. От няколко дена. Като Прометей. Няма обаче птица, която да ме разкъсва. Сам кълва от себе си. Раната кърви обилно.
Заключен съм между четири стени. Но ключът не е на вратата, а в ума ми. Приличам на заложник. Отшелник съм. Каторгата ми е доброволна.
Понякога се измъквам о ...

Как утеха в душата си да намеря?
Как сълзите от лицето да изтрия?
Живота труден, как да пренебрегна?
Как буриите в сърцето да скрия?
Как да преодолея мъката отново? ...

На 22 декември 2067 година приземих неутронния си лайнер на космодрума в Дълбоки, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия Адронен Колайдер.
Космодрумът беше построен през 2060 год.на мястото на ябълковата градина на бившето АПК-Дълбоки. 4 години преди това парцелът беше продаден на НАСА и НАСА по ...

Изпратих ти хиляди рози.
Ти изхвърли ли ги?
Знам, че не обичаш рози. Знам, че не обичаш цветя.
Чудеше се защо хората разграничават розите от цветята… разбра ли защо?
Носи ли се аромат на нов парфюм в чаршафите ти… или още усещаш моя? ...

Центростремително след залеза се спускам.
Догонвам слънцето в поредния вираж.
По нишките-лъчи - Майол се гмуркам -
превръщам ги в подводен такелаж.
Да стигна бездната - мечтаната безкрайност, ...

Развигор помнеше добре този ден. Беше един петък през м. юни, 1986 г.
Лениво разговаряше с колегите в отдела, всеки споделяше плановете си за уикенда. Изведнъж звънна служебният телефон. Търсеше го шефът. Да го потърси шефът в в ленивия летен следобед, точно преди уикенда, си беше само по себе си из ...

Луциферианска е твоята клада,
скиталецо между световете,
разнищена и прогорена
от не една Ариадна.
Любовта не съществува, ...

Ще те помня аз... Теб обичам...
Както розата иска дъжд...
Красотата дар от Бога наричам –
теб – вълшебството за влюбения мъж.
Но навън е мраз, студено, ...

Самият Христос също ни призовава:
"И не бъдете като лицемерците, които се молят по кръстопътища и синагоги. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, като искаш да се молиш, влез в скривалището си и като затвориш вратата след себе си се моли така: /следва текстът на молитвата - "Отче ...

Заслушвам се понякога ме викаш,
през бледата усмивка на деня.
Заглеждам се понякога те виждам,
прес гъстите ресници на нощта.
През карстови полета от неони, ...

Нарисувай ми бряг да пирувам с вълнистите орди.
Да дочакам моряк, татуирал русалка на кръста си.
Нарисувай ми кораба с всичките думи на борда
и ще млъкна завинаги, както онази на кръста му.
Нарисувай ми бъчвите пълни до горе с отрова. ...

– Какво си говорихте без мен? Емо, харесват ли ти дрешките?
– Страхотни са!
– Направи ли чай?
– Не искам, ще си тръгвам, защото Влади пак ще се цупи, че закъснявам.
– И аз бих се цупил, ако имах такава жена. ...

За да станеш добър, се поспри,
гласовете стаени послушай,
шепота на цветя и треви,
и дървета, примрели от суша.
Поседни на брега, помечтай, ...

В пътя ми по лунната пътека
ти подай ми своята ръка,
последвай ме със стъпки леки
и до хоризонта – все така.
Ще вървим до прага на безкрая, ...

ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ (2)
След известно време около мен стана тъмно, като че намалиха яркостта на светлината, а когато стана светло пред мен стоеше Воля. Това стана като че по чудо, тъй като не беше възможно да се намали яркостта на осем свещи, горящи по периметъра на стаята.
- Казвам се Воля. Името г ...

ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...

Часовникът се стича
в безплътна паяжина
от неискрен смях,
безплодни намерения
и прекършени илюзии. ...

Ти дойде преоткриващо бавен
с полъх тих, неизричал слова -
не тайфун ураганно отдаден,
а настъпващ полека, едва.
Беше тих, прозорливо сподавен, ...

Кое според мен е ценно ли, ами Боклука,
Импортираме си го от Италия, чак до тука.
Помагаме от сърце на братята си Италианци,
А за нас ли? Ами, ей такива големи Таратанци!
Нека се пазим от Руснаците.. щото са "Тирани", ...

Bridge:
My soul is just like the universe
Dark matter fills empty space
My own inhabitants are destroying me
I need wiser aliens to come help me ...

Искаш или не, полека
Ще я извървим пеша.
Най-нелеката пътека
В собствената си душа.
Ще е трудно в студ, но нека ...

Предричам ти оазиса на бурите
в морето на безстрастната пустиня.
Наричам ти летеж без страх в лазурите –
очите на жената ти любима.
Заричам те да бъдеш жив и истински ...