Времето
без жалост ни променя.
Пример сам със себе си ще дам.
В младостта ядях, за да живея,
в старостта живея, за да ям. ...

Падат звезди
и изгряват прожектори,
бясно препускат акули,
чаткащи челюсти
ръфат съдбите ни, ...

Не е достатъчно, обичам те Боже,
не е достатъчно с теб, ще вървя,
не е достатъчно, прости ми Боже
и само така, чрез теб ще се спася...
Трябва ти истинско покаяние, ...

Не идвах за да питам аз хиляди неща,
зададох ти с усмивка един тъй прост въпрос,
да зная исках търсиш ли вечно любовта,
обаче се оказах един неканен гост.
Не исках куп въпроси да трупам върху теб, ...

Времето е разделно,
отново някой е алчен – иска нашите души.
Времето е разделно,
Залогът много голям е – той е детски съдби.
Но ние вече сме будни, ...

Не искам вече да пия,
не искам вече да ям,
че бутът ми вече е станал
донор за еко салам.
От утре фиданка ще стана, ...

Млада е. Не в абсолютни стойности, но в сравнение с него. Има стегнато тяло (все още), средни по големина гърди, които тайно обгръщам, като в шепи, стройни крака и гъвкав гръб, които той безмилостно притиска с 89-те си килограма. Обичам аромата й. Косата й мирише на лайка и аз тайно се просмуквам, з ...

Ветровете ми носят твоите мисли,
почти на земята, почти във небето,
долавям ги ала толкова късно,
и незадоволен си остава копнежа.
Нощта ме подсеща за някои спомени, ...

Поезията ми не ухае на парфюм,
а често е с вонята на разтройство,
на развалено мляко във ръждясъл гюм,
но този факт не пречинява безпокойство
в очите ми, или пък във ума! ...

Ще ме изкъпе есенния дъжд
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях – ...

Какво значи да си далече?
Щом в мен живееш...
С всеки дъх, все по дълбоко си...
Какво за теб са думите ми?
Някакви случайни приумици. ...

Ти знаеш колко липсва ми морето.
И толкова далечно като тебе е.
На малко повече от триста километра,
една несбъдната любов живее.
Забравил на вълните онзи шум, ...

в свят без любов е
крещящо потребен за
нея молебен
свят на любов е
от нея обсебен и ...

Аз съм органи и плът.
Аз съм щастие и скръб.
Провеждам ти електричество.
Имам лице, ама рядко виждам го.
Две сълзи в стъкленица ...

Какво ме очаква, какво следва
В тази трагедия, този театър
Минала болка, и тя ме преследва
Брули ме мене студения вятър
Кой ме постави в тази пиеса ...

Последни редове до нея..Погледи, завързани с невидима нишка.Уви, скъсана..
Ще нося този същия пламък в себе си, не ще угасне преди мен.
Обърнах се назад и то неведнъж.Видях всичките хора, махайки ми със лице към ярка светлина..Всичките грешки и неосъзнатост.Всичко което дадох, което загубих и продъл ...

Припада бавно нощта
над кахърните ми мисли
за добротата във света
и мрачните му истини ...
за топлото в нечия мечта, ...

Вечер късно се прибирам
от топлата ни среща в парка…
…утеха в тебе аз намирам,
започнахме с целувка малка…
Усещам, че си неспокойна ...

Вълшебен сън. Дочувам звън
на сребърни звънчета.
Вълшебна нощ. Рояк звезди
ни гледат от небето.
Свята нощ – родил се е Христос. ...

Труден път извървях...
а борбата в мен -
все не стихва...
Наранена от думи,
клевети и обиди - ...

От небето сипят се блондинки.
Как ви завидях!
А при мене ни блондинки, ни снежинки.
Чак във чудо се видях!
Молба гореща към Мислителя оправих ...

Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ...

Докога ще ме преследваш ти,
о, вятър свиреп?!
Пропиля ми мечтите!
Защо винаги мене нападаш?
Защо си толкоз зъл и безпощаден? ...

Няма от страх да заплаче Мария до яслата сламена.
В утробата свята все още животът безценен кълнѝ...
Не, тя - болката плачеше скрита в крайпътните камъни.
Влъхва най-стар към Витлеем посоката своя смени...
Бледа очакваше Девата трудният час благославян от Бога ...

Из „Дочуто от съседната маса?
- Какво сте се умълчали бе? – провикна се Петко още от вратата на кръчмата. - Също както Бате Бойко на разпитиге в Панкрац?
- Петко, не говори глупости пред хората! Баце ако си бе мълчал, нямаше да лежи толкова малко при чехите! Там не си поплюват с криминалните престъп ...

Съзвездие сияйно
Цвете тъй омайно
За мен всичко бе
Но безкрайно не

любовта — роза
е и в угроза е — в свят
на безрòзие

Що ли беше красотата,
ярко-пъстрият й цвят?
Мека ли е топлината,
още ли лъчи пламтят?
Що ли беше миризмата? ...

Аз съм повече от това, което искам да бъда.
Управлява ме неуловима закрила, отвъд моята воля и сила.
И макар за нея да зная, продължавам да се боря до края.
Искам да се впиша в света, да имам, да бъда…
Втълпявам си - това си Ти, това е твоята роля, ...

Тръгнах си
Аз си тръгнах. Тъй поиска ти!
Но във мене болката остана.
Нямаше в очите ти сълзи.
Беше краят. Не за мен, за двама! ...

Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа.
Лесно е... и паразитно. ...

Ако ме затвориш в несбъднат сън
някъде във мрака,
знай, че аз пулсирам със всеки дъх
и пак и пак те чакам.
Ако ме разминеш утре и стъпките ти ...

продължение на текста: https://otkrovenia.com/bg/proza/a-sega-po-seriozno/
Колкото и на пръв поглед несериозна да ви се е видяла творбата качена на цитирания по-горе линк, зад нея всъщност стои едно брилянтно логическо разсъждение, както ще се убедите по-долу. То идва да покаже, че никак не им е лес ...

Стоя на ръба.
Под мене е бездна,
а отвъд- безкрая.
Нямам криле,
но и въжето ...

Напред, народе бедни,
против юнашките цени,
що ти натрапват "лидери" вредни,
каквито няма в нормалните страни.
Данъци, сметки вдигат, ...

Към дъщеря ми
По лицето ти бяга тревога… Недей!
Не убивай мига! Събуди се!
Всяка болка достига до своя предел –
Бог на нея не те е орисал. ...

Сред навалицата хора,
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа. ...

Говоря си с лебеди на сън...
Броя крачките от мен до теб, но наобратно
Тогава се раждам в съня си с твоето лице,
съзнанието ти е мое,
разхождам се навсякъде из него. ...

На жасмина в клонака красив
вятър пролетен листи люлее...
А в гърдите ми с порив тъй див
пак за него аз с нежност лелея...
И прикрила с воалче плътта ...

Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни. ...